понеделник, 28 юни 2010 г.

Свобода за националната младеж!

Престъпление ли е в България да имаш приятели?
Престъпление ли е в България да подкрепяш футболен отбор?
Престъпление ли е в България да си патриот?
Престъпление ли е в България да си политически активен?

До момента системата звучно ни отговаря - ДА!

понеделник, 14 юни 2010 г.

Позиция

Дълго време екипът на НС Трибуна не искаше да пише по темата за трамвая и боя, който се случи в него. Мислехме си, че като всяко чудо всичко ще отмине за три дни и накрая момчетата, набедени за участието в побоя ще бъдат оневинени и пуснати да си ходят по живо, по здраво. Не само, че това не се случи ами на заседанието на съда проведено в Софийският районен съд 6-те от момчетата бяха оставени в съда до следващото дело на 18.06.10 (петък) в сградата на Софийският градски съд (Сграда на съдебната палата). Основанието за това решение е, че : „извършеното е с изключително висока степен на обществена опасност, нападнати са беззащитни хора, които с нищо не са провокирали агресията”.
От тук може всеки да си зададе въпроса:”Колко са беззащитни тези хора?”
Както е известно сред нападнатите е лицето, което се изявява като лидер на 23 Септември и е част от студентски кръг „Призив” - Борис Боев. Всички сте виждали снимката на Борис Боев от миналогодишния първи май, на която той влиза във видима физическа и вербална конфронтация с органите на МВР. Там той не изглежда толкова беззащитен, а дори е настървен и озлобен.
Един от другите пострадали е по-известен като Илия - Ягата. Той и неговият приятел Калин – Пънко имат татуировки с емблемата на Фракция Червена армия (РАФ). За тези, които не знаят РАФ е Германската терористична организация водена от Улрике Майнхоф и Андреас Баадер, която е виновна за десетки атентати в периода 1972-1975. След малко ще докажем и други връзки на 23 Септември с терористични организации по света.
На мястото на сблъска са намерени палки, боксове и други подръчни средства за бой, чието количество надхвърля неколкократно броя на нападателите. Това не ви ли навежда на мисълта, че и беззащитните жертви са се готвели за физическо спречкване или с „лошите нацисти” или с „органите на реда”? С което автоматично отпада последна част от основанието за задържането „нападнати са беззащитни хора, които с нищо не са провокирали агресията”.
„..Имаме доста доказателства, че се касае за добре организирана престъпна група ...” Това са думи на прокурора водещ делото. Днес на дата 14.06.2010 бяха оправдани братята по-известни като Маргини, за създаване и ръководене на престъпна група. Нима тези 6-тима младежи на средна възраст 20-22 години могат да бъдат сравнявани с Маргините? Нима тези голобради момчета могат да бъдат поставяни редом с тези доказани престъпници?
Задавали ли сте си въпроса защо точно Бусманци? Защо беше наречен българското Гуантанамо? А не Гулаг, Аушвиц или Второ Белене? Кой бе държан в Гуантанамо? Атентаторите от 11 септември в Ню Йорк! Да не би там да се държат атентатори и терористи? Дали близките връзки на 23 септември с други терористични организации не са ги подтикнали да протестират срещу „ужасните” условия, в които живеят чужденците. В Интернет Сайта на 23 Септември намираме списъка на организациите участвали в един семинар в Турция през 2009
Народен фронт (Турция) - организация по известна като: Devrimci Sol (присъстваща в списъка на терористичните организации в света на ЦРУ)
- Ливанска комунистическа партия
- Хизбулла (Ливан) - по известна като Ислямски Джихад (в информацията поместена в списък по-горе е написано, че тя има няколко хиляди привърженици и сотици терористични организации)
- Народен фронт за освобождение на Палестина (присъстваща в списъка на терористичните организации в света на ЦРУ)
- Демократичен фронт за освобождение на Палестина (присъстваща в списъка на терористичните организации в света на ЦРУ)
- Комитет против нормализацията на отношенията с Израел (Йордания )
- Боливарианско континентално движение (Венецуела)
- Венецуелска комунистическа партия
- Радикален работнически фронт (Гърция)
- Ново ляво течение (Гърция)
- Представители на Световния социален форум
- Комитет за свобода на изразяването и асоциирането – CLEA (Белгия)
- Движение за съпротива „23 септември” (България)
- Близки на жертвите (Палестина)
- Народен съпротивителен фронт (Хондурас) присъстваща в списъка на терористичните организации в света на ЦРУ)
Дали пък съвсем не случайно тези момчета и момичета са отивали да протестират там? Дали те не искат да помогнат на своите приятели, заклеймени от целия свят като терористи, свободно да нахлуят и оперират в нашата страна. Дали 23 септември и останалите им приятели не искат да повторят атентата в Света Неделя?
Някъде четох обвинение, че срещу националистите има чадър от държавата и те остават винаги не наказани? Странно за какво трябва да бъдат наказвани? В януарските протести, когато същите тези малки момчета, които тогава бяха наричани от журналистите нашите деца и биваха и показвани за пример и хвалени, че бъдещето на България е на прав път, щом е излязло да протестира вместо си родителите си, днес бяха наречени от същите тези журналисти - лумпени, биячи, наркомани и какви ли не още?
Ако наистина имаше политически чадър, защо бяха задържани хора, които със сигурност нямат нищо общо с този побой?
Защо лицето Димитър Лазаров – Хоумлеса бе задържан и бе оставен в ареста, като той има желязно алиби за времето за побоя? Бил е разпознат? Нормално! Лицето Борис Боев, който не за първи път яде пердах и предния път бе посочил Димитър като извършител на побоя. Не мислите ли че Боев познава 10-15 човека от националистическите среди и не ги посочва всеки път за виновни, каквото и да му се случи?
Защо Васил Павлов – Шопа бил разпознат по сините му очи на черно бяла снимка?!? Що за идиотия може да бъде това? Но за полицията това е добре дошло поради причината, че Васил съди МВР за полицейски произвол. Не Ви ли прилича това на разчистване на сметки?
Защо Матея Пенев не бе пуснат под домашен арест или подписка? При условие, че след няколко дни след заседанието на съда той е имал да полага държавен изпит? Това не Ви ли прилича на комунистическите прийоми за разбиване на живота на инакомислещите? Не губи ли Матея така една година от живота си? А какво ще кажат МВР, когато той се окаже невинен, в което ние не се съмняваме? Ще може ли той да бъде приет в желаният от него ВУЗ без изпит, поради грешка на право-раздавателната ни система?
Къде е този чадър господа наричащи се леви или комунисти или дори анархисти? Не сте ли вие тези, които за 5 дена направихте бдения, флаш мобове и няколко безсмислени пресконференции. Къде виждате чадър? Къде виждате защита на държавата? Къде са задържаните от вашия флаш моб подкрепен от 20 души? Все пак вие блокирахте централно кръстовище в центъра на София в пиков час. Не е ли бащата на Ани Райчева, галеника на всяка власт. Не е ли той онзи дебил, който си позволи да говори против Левски и да го нарече един „конекрадец”?
Не мислите ли, че това ще е поредната показна акция на МВР, в която след време всички ще бъдат освободени поради на липса на доказателства?
А докато всеки четеше за лошите нацисти разбрахте ли с колко % вдигнаха тока? Не мислите ли, че тази „показна” операция освен да осакати живота на няколко младежи е замислена да отвлече общественото мнение от редица по-важни проблеми?

НС ТРИБУНА ПРИКАНВА ВСИЧКИ ЧИТАТЕЛИ ДА ДОЙДАТ НА ДЕЛОТО (СВОЕВРЕМЕНО ЩЕ ВИ ИНФОРМИРА КЪДЕ ЩЕ БЪДЕ ТО) В ПЕТЪК, ЗА ДА ИЗКАЖЕМ ПОДКРЕПАТА НА НЕВИНИТЕ НИ ПРИЯТЕЛИ, СЪРАТНИЦИ И ПОЗНАТИ!

С НАШИТЕ ЗНАМЕНА ЩЕ БЪДЕ ПОБЕДАТА!

П.П. Когато котката е затворена, мишките пируват, но навън има много котараци. На Ваше място не бихме пирували мишлета.

сряда, 9 юни 2010 г.

Благодарим, че ви има, ксенофоби!

Благодарим, че ви има, расисти, ксенофоби, неонацисти, фашисти и националисти (в кавички). Без вас щеше да бъде скучно заради липсата на враг, без вас нямаше да изпъкват добрите либерални и интернационални хора (без кавички). И да демонстрират колко широко скроени и широко отворени са в толерастията си. Събрали се либеругите и толерастите в Бусманци, силно притеснени от затворения начин на живот на нелегалните емигранти. Инжектирали си от интелектуално-депресивната патетика на Иван Кулеков и протестират срещу системата. Която трябва да следи кой влиза и излиза през границата, кой има паспорт и кой няма да заеме работно място на местен ксенофоб. Но според речника на върховната толерастия това вече не се нарича „гледане на работата”, а „потъпкване на човешките права”.

Успяха да ме развълнуват добрите хора. Не съм преживявал същите емоции, откакто видях други широко разтворени интернационалисти да протестират срещу смъртните наказания на педофили в Уганда. Когато обаче се говори за тази граждански активна пасмина, се налага да се овладеят първичните чувства. Защото няма по-пряк път за попадане във вражеските им списъци. Политическата коректност задължава да се възхищаваме на изразходваната обществена енергия. И да си причиним емоционална диария от драматичния разказ за едно момче, което се влюбило в едно момиче, но оградата в Бусманци ги разделила. На всичкото отгоре момичето било бременно и сега не е ясен медицинският процес на раждането.

Душата ви трябва да е хванала не коричка, а корище, ако този разказ не ви манипулира. Ако не приемете, че Бусманци е измислено, за да изклати майката на свободното придвижване на любовта без документи. И ако не ви се прииска да отворите широко границите, за да заповяда всеки, когато му е удобно. Bg гостоприемството ще го посрещне добре, ще му намери работа, ще прати децата му на училище, ще му запише личен лекар и няма да се изисква нищо от него – нито да плаща данъци, нито да внася осигуровки. Трябва да му влезем в положението, защото нали няма паспорт. Който не влиза и не скача, е ксенофобска отрепка. И ще получи от демократично мислещите толерасти всичките етикети за расова омраза.

За Бусманци те вече измислиха етикета „българското Гуантанамо”. Да ви го начукам, дами и господа, интелектуални позьори - бих реагирал първично и насаме. Но публичната коректност ми позволява само да ви попитам – А за „българския Аушвиц” не се ли сетихте или ви се стори прекалено пресилено. „Българското Гуантанамо” е къде-къде по-подходящо, защото в Бусманци също са затворени заподозрени за тероризъм. Които по цял ден се изтезават, докато не си признаят какво са правили в сутрешните часове на 11 септември. А вас къде трябва да ви затворят и разпитват, защото по почерка сте сериозно заподозрени, че стоите и зад други нелепи езикови атентати. Познавате ли човек на име Цецо и вие ли го кръстихте Българския Елвис. Ваше дело ли е „костинбродският славей на чалгата” и къде по дяволите чухте славей, който вие на разгонено.

Умни либеруги сте, интелектуални толерасти сте, чели сте конституцията и Хартата за човешките права. Докато по-простото население е било на кино, за да гледа Том Ханкс в „Терминалът”. И толкова е изпростяло, че не може да направи аналогия дори между него и вашата кауза. Във филма се разказваше за човек, останал без държава. Докато държавите на нелегалните емигранти в Бусманци все още си съществуват и няма технически проблеми всеки да се върне в тях. Въпрос на избор е, както и рисковете на придвижването без документи са въпрос на избор. Който ги поема, трябва да е наясно, че работата може и да се издъни и да свърши зад ограда.

Нищо лично, нищо ксенофобско - просто от системата се очаква да прави точно това. Но вие пак го обърнахте на фашизъм и неонацизъм, понеже едни българи набили други българи в трамвай (действително неприятен случай – абсолютно без кавички). И според вас биещите не трябва да бъдат съдени само за хулиганство и нанасяне на телесна повреда, но и в боя да бъдат търсени дискриминационни мотиви. Това искане вече минава всякакви либерални граници, но нека да ги мине. Само преди това да уточним - как ще бъдат съдени онези трима цигани, които разфасоваха пенсионерка на лозето й. Или пък другите четирима цигани, които размазаха черепа на българско момче заради няколко ореха. Това обикновени битови убийства ли са или да им сложим някакъв по-надут етикет – примерно „геноцид”.

novinar.net

В Унгария забраниха отричането на комунистическите престъпления

Унгарският парламент приравни престъпленията на комунистите към Холокос$та и забрани отричането им. Законът беше приет с болшинство гласове от управляващата дясно-консервативна партия ФИДЕС. По-рано, през февруари тази година, бившата лява коалиция одобри закон, забраняващ отрицанието на Холоко$та. Сега десните решиха да не пренебрегват мракобесните престъпления на комунистическата система, включвайки геноцид и други престъпления срещу човечеството. Всеки дръзнал се да оспори тези злодеяния сега може да бъде лишен от свобода между 1 и 3 години.

Видео с оцелели от трудовия лагер в Ловеч



За съжаление в България, най-вероятно няма да успеем да видим подобен закон. Вече беше обсъждан закон за отричането на Холоко$та, събитие което не е директно свързано с родната ни история. Защо ли тогава политиците ни се свенят да обсъдят и отричането на комунистическите престъпления? Защото точно от тях е страдал народът ни 50 години, а не от Холоко$та . А какво за комунизма? За кой комунизъм? За този дето взе живота на 100 милиона души по целия свят? Който построи ГУЛАГ, сътвори Голодомора, окървави Пражката пролет и унгарските въстания, който е причината почти всеки от нас да има роднина или познат лежал в Белене или друг трудов лагер? Да, дами и господа народни представители, защо не обсъдите този комунизъм? Може би, защото неговите чеда все още ни управляват? Отговора оставяме на вас..


четвъртък, 3 юни 2010 г.

Акция на германски националисти

Интересна акция от активисти на германската организация от Цвикау - "Freien Netz Zwickau". Националист почиства тунел и няколко пъти е разпитван от пазители на реда, които явно виждат нещо нередно в дейността му?! Полицаите обаче не могат да го задържат, защото е видно, че не нанася никаква вреда на общественото сдание. След края на акцията върху тунела ясно се откроява фразата - 8. Mai 1945 - Wir feiern nicht! ( 8 май 1945 - НИЕ НЕ ПРАЗНУВАМЕ).


неделя, 30 май 2010 г.

Адолф Хитлер - образец за днешния еколог

Скоро Запорожие (Украйна) ще се прослави като първият град в света с паметник на Адолф Хитлер. Паметникът ще бъде издигнат от младежката екологическа организация - ЕНОТ. На 21 май, природозащитниците заляха паметника на Сталин, който се намира срещу седалището на Комунистическата партия на Украйна с червена боя. "Йосиф Сталин за времето на управлението си, унищожил зелените масиви на Запорожието, построил огромно количество заводи, които не спират да тровят града ни от десетилетия насам" - подчерта лидерът на организацията Наталия Гончарова. От ЕНОТ са изпратили жалба до прокуратурата срещу паметника на съветския лидер.
Еколозите съобщиха също, че са инициирали събиране на средства за построяването на първия в света паметник на Адолф Хитлер. Фюрерът, както обясняват от ЕНОТ се явява образец за съвременния екологически съзнателен човек, защото - "не употребявал алкохол, не пушил, водил здравословен начин на на живот, занимавал се със спорт, бил убеден вегетарианец, подкрепял здравите семейни отношения". До момента активистите са събрали около 12,5 хиляди украински гривни.

петък, 28 май 2010 г.

Киев - "Іду на Ви ІІ" (турнир по MMA)

На 22 май в Киев за втори път беше успешно проведен турнирът по реалистични боеве "Іду на Ви ІІ". Точно година след първият такъв, в съревнованието отново приеха участие бели патриоти, за да се борят за титлата "Най-добър боец". Тазгодишният турнир беше посветен на падналия герой на Бялото Съпротивление - Дмитрий Боровиков и на "Киевската Четворка" - другари, които вече шеста година са зад решетките. Организатори на турнира бяха украинската организация "Солидарност" с помощта на Brotherhood 28 и другари от FCDK.
Близо 80 участника от Украйна и Русия премериха сили пред очите на съдиите, които бяха от високо професионално ниво - републикански шампион на Украйна и вице-шампион на Европа по бойно самбо; вице-световен шампион и шампион на Европа по Муай-тай; републикански шампион на Украйна по самбо и джудо. Подкрепа на бойците оказаха над 300 съратници в залата. На ринга няколко часа се водеше безкомпромисен бой. Не може да не ни зарадват и високия професионализъм на участниците, тяхната воля и несломия им дух. Независимо от суровите боеве, обаче след края на мачовете между бойците оставаха само другарските чувства и братските прегръдки. Публиката нажежаваше обстановката с въгласите - "Не отстъпвай! Не се предавай!".

Всички участници бяха наградени с библиотечка на патриота, новият албум на Сокира Перуна "In Victus", тениски на организацията "Солидарност". Бойците освен това се сдобиха и с безценния опит да потренират уменията си и на практика, а също и да спечелят най-важния двубой - този със себе си. Защото, който съумее да победи себе си, ще победи и целия свят!

събота, 22 май 2010 г.

Свастиката - литовско културно наследство

Съдът на литовския град Клайпеда прекрати дело за административни правонарушения, възбудено срещу четирима жители, дошли на митинг с изображение на свастика. В постановлението е казано, че свастиката не е символ на нацистка Германия, а историческо наследство на Литва. Според съда, не бива да се забранява древният символ на слънцето, който е намиран на множество археологически артифакти. "Това не е нацистки атрибут, а ценен символ от културата на балтите - древни знаци на нашите предци, който просто е бил използван и от други народи. Те не символизират фашизма, а устройството на вселената" - поясни адвокатът на подсъдимите. Той също представи и справки от министерството на културата за намерени в Литва древни пръстени, брошки, браслети, на които са изобразени свастики.
Делото по този случай се води от април, след като на 16 февруари - в Деня на независимостта на Литва, група националисти дойде на митинга с трансперанти със свастика. За съжаление група стари комунисти, явно незапознати с историческото наследство на страната си, извика полиция и младежите бяха задържани от репресивните органи.

Тази същата свастика, така забранявана, така мразена и ненавиждана от днешното толерантно поколение и от "защитниците" на човешките права е неразривна част и от българската култура. Около Враца е намерена най-старата досега открита свастика в Европа (5 хилядолетие пр. Хр.). Може би е време нашите политици и управници да спрат с излишната толерантност и да променят подлизурската си позиция спрямо тези древни символи на Слънцето и природата. По долу прикачваме няколко снимки от артефакти и сгради в България, където явно ще различите свастика, изобразена преди няколко хиляди години.

вторник, 18 май 2010 г.

Интервю с д-р Иван Георгиев (председател на БНРП)

1. Здравейте, доктор Георгиев, първо искаме да Ви благодарим, че се съгласихте да дадете интервю за нашия блог. Макар по-голямата част от читатели ни да Ви познават, ще ви помолим накратко да се представите.
1. Роден съм през 1941 в семейството на интелигенти. Баща ми беше професор по славянска филология, а майка ми – учителка по български език. От 1955 г. Съм обществено-политически ангажиран в борбата, на осъзналите своята българска принадлежност, част от българския народ и стремяща се към национално обединение и социален възход. Поради тази причина през 1957 г. бях осъден на пет години затвор, от които прекарах три в него. Понеже бях изключен от училищата на Републиката, завърших гимназия като частен ученик. Нямах право на висше образование, но след излитането на Гагарин през 1961, беше дадена частична амнистия, в която баща ми успя да ме вкара и ми позволиха да следвам само физика, медицина, математика и химия: без обществени науки. Записах медицина, на която отдадох 36 години от трудовия си живот. От 1961 започнах да възстановявам структурите на Партията ни, заради, което прекарах 4 месеца в ареста на Развигор 1 през 1983. От 1990 Българска национално-радикална партия бе регистрирана съдебно и от тогава води активно борба срещу националните подтисници.

2. Българска националистическа партия е създадена през 1955. Вие сте бил ръководител на младежката й организация. Може ли да ни кажете малко повече за целта на тази организация. Искали сте да направите преврат срещу комунизма. Защо се провали той?
2. Българска националистическа партия, като предтеча на Българската национална-радикална партия, беше създадена в нелегални условия на 1 Септември 1955г. от по-събудени българи, дейци на Съюза на българските национални легиони от преди 9 Септември 1944г. Начело на БНП застана един от водачите на СБНЛ в град Варна - Иван Палазов. Заедно с него, като учредители се открояваха Лъчезар Алексиев Димитров /бай Лазар/, Георги Лозенски, о.з. кавалерийски капитан Атанас Германов, Максим Шивачев, Баджов, както и ние – младите кадри – аз, Илия Попов, Петър Попов, Димитър Станишев и Милчо Милев. Целта на партията ни бе да се привлекат млади ученици от гимназиите, които, след завършването си на средно образование да влязат във висшите военни училища и да станат офицери. Така, насищайки казармите с наши офицери, да подгтовим и извършим военен преврат. Аз се проявих, като добър организатор и в началото на 1956г. бях издигнат като ръководител на Младежката организация в гр. София, а към края на същата година – и в цяла България. Тази Младежка организация беше практически структурата на БНП, от която щяха да произлязат бъдещите военни кадри за подготвяния преврат. След унгарската антикомунистическа революция от 1956г. комунистите свиха обръча около главата на българския народ и с предателството на Георги Каранджулов бяхме арестувани през 1957.

3. Осъден сте на 5 години затвор. На какво Ви научи той?
3. Затворът бе едно тежко изпитание на волята ми. Мога да разказвам много за този период от живота ми. Въпреки това аз не бях пречупен, не можаха да ме направят доносник на ДС. Затворът ме убеди в правотата на идеята ми, засили в мен желанието ми за мъст и борба срещу червените родоотстъпници. Цялата ми по-нататъшна дейност беше едно потвърждение на това. Някои ме смятаха за авантюрист, но ако трябваше днес да избирам отново житейския си път, без колебание бих тръгнал отново по вече изминатия от мен такъв.

4. Защо на т.нар. закуска във Френското посолство с Франсоа Митеран бяха поканени Желю Желев, Анжел Вагенщайн, Копринка Червенкова, Радой Ралин, Йордан Радичков, а липсваха имена като Вашето, това на Илия Минев, Едуард Генов, Григор Симов и други членове на НДЗПЧ?
4. За да заблуждават хората, че уж настъпва някаква промяна, ръководните кадри на БКП създадоха по програма групата на т.нар „дисиденти”, състояща се от техни изпитани хора, които трябваше да оглавят бъдещите процеси в „демократичното” политическо развитие на България. Тези „дисиденти” трябваше да бъдат рекламирани пред световната общественост и за тази цел послужи посещението на Франсоа Митеран в България, който по същество не стоеше далеч от „левите” световни сили. С много шум и помпозност журналистическите глашатаи на юдеоболшевиките тръбяха за тази среща, идеализираха и популяризираха т.нар. „дисиденти”, което беше и целта на тази „закуска” във Френското посолство. Съвсем естествено е, че истинските борци против комунизма като Илия Минев, аз и др. не можаха да намерят място сред „поканените” , т.е. изпратените на „закуската”. В този период БКП се слоеше на различни партии, организации, дружества и т.н., които трябваше поотделно да оглавят политическите процеси в страната, но успоредно с това да дават възможност на старите партийни кадри и структури на ДС, планомерно да изземват икономическите лостове на страната и чрез тези „нови” политически структури да утвърждават господството на БКП, което и стана.

5. Президент стана Желю Митев Желев. Не бе ли редно Илия Минев да стане такъв? Не е ли това една подмяна на дисидентите и зачеркване на тяхната борба?
5. В предишния си отговор аз донякъде отговорих на този въпрос. Желю Желев беше един от приближените на Людмила Живкова. Самият той се определяше като „марксист” . Участваше активно в възстановяването на турските имена и създаването на ДПС. Културното му равнище бе изключително ниско, поради ниското ниво на интелекта му. За верността му към „марксизма” Желю Желев беше определен от Андрей Луканов да оглави създаването на СДС. Желев беше онзи, който тушира народното недоволство и спаси комунистическите лидери в момент, когато Петър Младенов призоваваше „Станко. Докарай танковете!”. Това ставаше по времето, когато истинския борец Илия Минев бе арестуван, а в НДЗПЧ се осъществяваше преврат от Румен Воденичаров, Волен Сидеров и др. Комунистите никога не биха популяризирали Илия Минев, прекарал 32 години в репресивния им апарат. Като легионер и националист Илия Минев се превърна в символ на свободолюбието на българския народ и пример за подражание на бъдещите български поколения.

6. На изборите 1991 събирате 1.13 процента което е 60 000 души, някои Ваши приятели казват, че изборите са фалшифицирани и дори сте влизали в парламента. Уплашиха ли се от вас и защо спря възхода Ви?
6. Нашата партия по това време беше единствената, която не бе създадена като клон на БКП и не бе под контрола й. Виждайки нейния възход, комунистическата клика чрез ДС се опита да я постави под своя зависимост. Този опит се оказа безуспешен. Тогава партията беше поставена под пълно информационно затъмнение, беше спрян вестникът й, беше забранена стопанско-икономическата й дейност и чрез средствата за масова информация се създаваше впечатление в обществото, че БНРП е прекратила своята активна политическа дейност. На други лица беше възложена задачата да оглавят националистическото политическо пространство: най-напред Жорж Ганчев, после Волен Сидеров, чрез които комунистите овладяха голяма част от това пространство.

7. След Атака „националист“ освен мръсна дума стана такава, която предизвиква кикот и насмешка в хората. Има ли още почва за Национализъм в България?
7. Чрез споменатите подставени лица , както това започна още веднага след 9 Септември 1944г., комунистите се стремяха да омърсят думата „националист” и да извикат отрицателно отношение у хората към национализма. Това даде донякъде резултат сред невежествената и ниско-интелигента част в обществените прослойки, но не загасна истинските български патриоти, познаващи своята история и гордеещи се с нея. Програмираното създаване на „Атака” заблуди, обаче, много хора. Но напоследък все повече членове на „Атака” се разочароваха от действията на ръководството й. Волен Сидеров тръгна с лозунгите на БНРП, за да промени коренно и дискредитира националната идея, циганизирайки „Атака”. Той спря да показва на българите еврейската опасност, стана член на малтийския масонски орден, а напоследък превърна „Атака” в клон на ГЕРБ, като с това я подчини на Еврейската, пардон Европейската народна партия. Нима може да се нарече националист човекът, обслужвал ДС при преврата срещу Илия Минев, после, демократ и главен редактор на вестник „Демокрация” поел защитата на Ахмед Доган и хвърлящ кал върху БНРП и национализма !? Къде беше „националистът” Волен Сидеров преди 10ти Ноември 1989? Каква огромна разлика има между него и нас – онзи, които не са знаели, че ще доживеят до 10 Ноември и които водеха опасната борба срещу комунистическата власт за България, без да се стремят към някакви облаги и постове. „Атака” бива напускана от все повече нейни членове, които търсят пътя към БНРП. Ето това е добър знак, че национализмът има добра почва за развитие в България.

8. Няколко имена. Кажете ни нещо за тях с няколко думи
1. Васил Левски – ненадминат идеолог и организатор, поставил на най-висш етап национално-освободителната ни борба, с целия си живот и дело той излезе извън рамките на личността Васил Иванов Кунчев и се превърна в събирателен образ на българския национал-революционер изобщо. Прекланяйки се днес пред образа на Левски, ние се прекланяме пред делата на всички български национал-революционери, достигнали своя апогей именно в личността на Апостола.
2. Илия Минев – легендарен образ на борец-мъченик за българското дело, той се превърна в символ на човешка издръжливост и непримиримост в жестоката битка с коварния юдоболшевишки враг.
3. Адолф Хитлер – най-великият стратег, изключително честен и прозорлив водач на всички арийски народи, стремещ се да ги освободи от еврейския гнет чрез несправедливия Версайлски диктат, който ги постави в незавидно положение на слуги на международното еврейство. Версайлският договор разпокъса Германия, България, Унгария, най-силно и жестоко, като даде възможност техните народи да бъдат ограбвани и ги остави без права. Адолф Хитлер поведе героична борба срещу тази несправедливост, чрез която искаше да възстанови историческата справедливост и да премахне накърнената гордост и чест на поробените арийски народи. Той даде на България онова, което Ньойският договор й бе отнел и по този начин се превърна за българския народ във Фюрер – Обединител. Не цар Борис III обедини България, като дори отказа на Фюрера да вземе Лерин, Костур и Солун под предлог, че нямал подготвена администрация за тези градове, а България беше обединена чрез победоносното германско оръжие. Ето защо датата 9 май е черна дата за България и всички арийски народи.
4. Йорг Хайдер – човекът, опитал се да възстанови националите идеали и възкреси честа от близкото минало. Но той не издържа на натиска на световните юдеодемократи и отстъпи от позициите си. Но въпреки това той продължи да разобличава новия световен ред, поради което и бе ликвидиран чрез спрегната му автокатастрофа.
5. Нелсън Мандела – дългогодишен затворник, издигнат като паметник на борбата на черната раса срещу „господството на белите”. Всъщност ликвидирал културата на ЮАР и предал управлението на спинозни черни разбойници, не можещи дори да се издържат сами, които могат само да грабят и убиват белите, които ги хранят. И днес богатото стопанско наследство на ЮАР, останало от времето на „бялото управление” е разграбено и съсипано напълно.
6. Тодор Живков – хитър простак, успял да се задържи на власт 34 години с помощта на съветските управници.
7. Лех Валенса – устойчив и смел полски революционер и водач в жестоката битка с комунизма, но в последствие застанал на „демократични” позиции.
8. Жан Мари Льо Пен – голям френски националист, ратуващ за Европа на нациите. Непоследователен, обаче, в преценката си към много други европейски националистически партии. БНРП поддържаше добри отношения с ФНФ, но явяването на „Атака” заблуди Жан Мари Льо Пен и го насочи към поддръжка на Волен Сидеров.

9. Кой е най-големия враг на България, Европа и Светът?
9. Това безспорно е международното еврейство, стремящо се от най-дълбока древност към световно господство, считайки себе си за богоизбран народ. За тях неевреи са гои, които могат да живеят, само за да произвеждат блага за „богоизбраните”. За да стане по лесно това, гоите трябва да се превърнат в роботи-зомбита, без национална и родова памет, със силно намален до отнет интелект. Затова държавните граници трябва да изчезнат, а всички неевреи да бъдат превърнати в една смес, без език и култура. Особено силно това се отнася за представителите на арийската раса – с най-висок интелект и култура. Именно против това великият Фюрер Адолф Хитлер започна епична борба, която, за съжаление, не се увенча с успех. Ние помним плана на евреите Ран и Ът за България: поетапно сриване на всички стопански и производителни сили и средства, унищожаване на армията, срив на образованието и здравеопазването, намаляване на българите и замяната им с цигани, които са лесно контролирани и манипулирани. Европейският съюз не е нищо друго освен клон на Римския клуб. За съжаление, 65% от плана на Ран и Ът в България е вече осъществен.

10. В България има един огромен проблем. Проблема с циганите. Имате интересна теория за геномът на циганите, ще ни обясните ли. Според Вас този проблем има ли решение?
10. От въвеждането на електронната макроскопия и в генетиката, беше разгледан и геномът на циганите. В хромозомите на ДНК има верига от поредни аминокиселини, които са в определен ред за всяка раса. При циганите на 17то място в тази верига аминокиселината левцин е заменена с тирозин. Такива заменки сигурно съществуват и на други места. Това определя и расовите им качества: намален брой мозъчни клетки на свита мозъчна тъкан, наличие на по-голямо количество меланоцитостимулиращ хормон, което дава тъмната окраска на кожата, много повече мастни и потни жлези, което пък обуславя характерната циганска миризма. По тая причина циганинът не е в състояние да сътвори каквото и да било в културно отношение и никога няма да достигне нормално човешко развитие. Може да бъде използван само като донор на органи за други страни, което би допринесло за подобряване на икономическото състояние на България.

11. Последния месец нашумяха братята Юзеирови, преди имаше Адем Кенана, мислите ли че има място за радикален Ислям в България?
11. ДПС, братя Юзеирови, Адем Кенан и др. Са плод на праволинейната антибългарска политика на управляващите „партии” в България. Управляващи е неправилен термин. Това е една колониална администрация, изпълняваща заповеди на Синедриона, идваш от Брюксел. Юдеодемокрацията, Джордж Сорос и подобните му стимулират финансово изроди, подобни на братя Юзеирови. Нима биха съществували такива в национално ориентирани държави? Нима те не се явяват като змия в пазвата? Заплашват националната сигурност, реда и спокойствието на обикновените българи. За подобни типове има само едно решение на проблема – смърт! И то не като наказание, а като унищожение на микроорганизми, заплашващи здравето на хората.

12. Европа на нациите или Европа на културите?
12. Двете постановки са взаимообусловени. Културата на една нация е в пряка зависимост от нейната евгеника, Цялата световна култура е създадена и се ръководи от арийците. Евреите, например, не са допринесли с нищо за културния възход. Те заимстват и крадат културни плодове от арийците. Турците не са създали нито едно творение в областта на литературата и музиката, нито едно художествено творение. Поради расово малкото сиво вещество на мозъчната кора циганите не могат никога да сътворят култура. Така че развитието на една нация се определя от културния и възход.

13. Напоследък се вижда огромен подем на националистическите партии в Европа. Мислите ли, че може да се наблюдава един възход на нашето движение и ще позволят ли на националисти да управляват някоя европейска страна.
13. В Европа, както и в останалия свят, все повече хора разбират на каква незавидна участ са обречени от световното еврейство. За тях става все по-ясно, че национализмът е единствената имунна защитна сила, която е в състояние да ги запази от това зло. Ето защо те търсят спасение и физическо оцеляване в националистическите движения. Това личи от все по-засилващите се протести срещу глобалистите, все повечето сблъсъци с представителите на „новия световен ред”. Евреите много добре разбират тези тенденции. Те са много силни, държейки в ръцете си Световната банка, Европейската банка за развитие, банката на Ротшилд, Рокфелер, Морган, Дюпон, Вартбург и т.н. Затова с всички средства се мъчат да ликвидират враговете си още в техния зародиш, какъвто е случаят с Йорг Хайдер. Борбата срещу тях ще бъде много трудна. Поради това трябва да се осъществи взаимовръзка между различните националистически партии в Европа и света. И само с безмилостен и непоколебим удар срещу световното еврейство можем да се почувстваме свободни и сигурни.

14. В нашите интервюта винаги включваме един въпрос: Ако имате три патрона и няма да ви накажат за тях, кого бихте застреляли?
14. Патроните ще ги използвам рационално, но имена няма да спомена от страх, че тези анти-български отрепки ще се укрият.

15. Роден сте през 1941, а сте още в завидно физическо състояние. Как го постигате?
15. Чрез спорт. Още от ранна юношеска възраст спортувам. И когато бях в предварителните арести правех лицеви опори и статични напрежения, а в затвора имах време да се занимавам с вдигане на тежести. И днес спортът ме крепи в здравословно отношение, без вече да търся от него груба физическа сила и бойна техника, които все още притежавам.

16. Мислите ли, че спорта може да запази ума чист и бодър?
16. По същество аз вече отговорих на този Ви въпрос. Все още се радвам на добри мисловни процеси. Това се отразява и на външния ми вид, защото, точно преди да се пенсионирам, една моя медицинска сестра убедително ми каза: „Д-р Георгиев, какъв сте младолик и запазен. Личи си че още не сте съвсем мръднали!”

17. Нещо което не сме Ви питали, а вие искате да кажете?
17. Целия си свой съзнателен живот аз посветих на България и българското дело. За това дело може толкова да се говори, че и десет такива интервюта с много повече страници няма да са достатъчни. Все пак аз съм признателен на моя първи ръководител в това дело – Иван Палазов, както и на духовния ми баща – Михаил Йорданов – бай Мишо. Бих желал силно да мога да приведа и за себе си неговото верую:
„Как искам в този век
да имам бляскава съдба!
Да бъда приживе човек,
А да умра като звезда!”

18. Няколко последни думи. Какво ще посъветвате нашите читатели. С какво ще ги поздравите.
18. Да възвърнат вярата в собствените сили. Да помнят винаги своята чест и дълг към нашата родова кръв. И за да бъдат свободни и щастливи, трябва да отвоюват българската правда на Балканския полуостров и да доведат до успешен край борбата, която ни завещаха нашите велики прадеди и Фюрерът на арийските народи! За България!

неделя, 16 май 2010 г.

Bulgarian - Italian comradeship

Забързани в ежедневието, със собствените си проблеми, всеки един от нас очакваше 15 май. На този ден много националисти и любители на ХУБАВАТА музика очакваха гостите от Италия и си задаваха въпроса ”Кой ще е специалният гост?” Атмосферата в клуба и организацията беше прекрасна и всички с нетърпение чакаха започването на забавата. Тук трябва да благодарим за подкрепата на нашите другари от Сърбия, Италия и не на последно място Унгария. Първи на сцената излязоха "Чиста Кръв и с добре" познатите им хитове "АСАВ", "Пънка умря", "ZOG", „Тотална война” разбуниха духовете на тълпата, която чакаше само това, за да започне с бясното пого. Когато "Чиста Кръв" започнаха да свирят „Истинско щастие”, вокалът на Бранник изскочи на сцената и докара публиката до екстаз. Както винаги „специалният гост” направи огромно шоу и дори слезна да пее между публиката. НС Трибуна иска специално да благодари на И. от Бранник за невероятното изпълнение. Настъпи времето и на гостите от Италия да зарадват посетителите с добрата си музика. Със неповторимото си звучене и професионално държание, италианците накараха всички да станат на крака и да вперят очи в сцената. С песни като "White Kriminals", "Professore", "Stile Oi", "Onore e gloria", "Rivolta", "Werwolf" те нажежиха обстановката до червено и накарахa дори дамите и момчетата от охраната да се включат в погото. В кулминация на вечерта се превърнаха изпълненията на едни от международните химни срещу комунизма - “Avanti raggazi” и “You will never walk alone”. С изключително професионалното си звучене и със прекрасната си музика, удивителен вокал и невероятна соло-китара, момчетата от Legittima Offesa направиха едно наистина незабравимо шоу за всички присъствали. Още веднъж благодарим на всички другари и се надяваме това да е само едно хубаво стъпало по пътя към нашата ПОБЕДА!
Да живее победата! Живела победа! Kitartas! Salve Vittoria!

събота, 8 май 2010 г.

9 май - победа или окупация?

Публикацията е по повод утрешния ден на Европа или "Деня на победата". Макар статията да е руска, екипът ни смята, че реалността в Русия не е много различна от тази в страната ни. Надяваме се всеки да направи аналог със ситуацията, в която живеем и да помисли какво спечелихме от тази "толкова желана победа"?

Всяка една война не е война на народите, а война на елитите. Елитите водят война, а народите са просто средство за водене на тези войни. Във войната побеждава не народът, а управляващият елит. Има разбира се и народни елити. Тогава победата на елита може да се счита и за победа на народа. Но има и антинародни окупационни елити. Победата на такъв елит никога не е победа и на народа. Победата на антинароден елит винаги се явява продължение на окупацията и угнетяване на окупирания народ.
За да дадем оцента на така наречената Втора Световна война, трябва да се оцени елита на СССР както в началото, така и в края на тази война и да се оцени управляващия клас. През 1917 г. властта в Русия е престъпно завладяна от комунистическата мафия с помощта на насилствен държавен преврат. Комунистическата власт по цялата си същност е престъпна. Тя е наричана с различни имена - съветска власт, власт на работниците и селяните, диктатура на пролетариата и т.н. Но всички тези имена са лъжлив камуфлаж.
Така наричаната диктатура на пролетариата - това е просто диктат на комунистическата партия. А във вътрешността на партията - това е диктатура на управляващата върхушка - централния комитет, а по-късно - политбюрото. А що се отнася до същността на тази диктатура, веднъж Ленин в порив на откровеност е написал много кратки и много честни слова, показващи истинското лице на диктатурата на пролетариата : "Диктатурата на пролетариата - това е неограничена от никакви закони, не повлияна от никакви правила, опираща се на насилието власт.." (Ленин В.И. Полн. собр. соч. т. 12, с. 320).Тези думи показват цялата престъпност и бандитизъм на комунизма. Комунизмът не е глупост, а престъпление.
Комунизмът е престъпна идеология.
След реализацията на лозунга "диктатура на пролетариата", което всъщност е унищожение на националния културен елит и замяната на елита с еврейска мафия, в обществото настъпва културна катастрофа. Нивото на културна деградация превъзхожда всички възможни методи за описание. Еврейските мафиоти никога не са били културни хора и никога не са дали нещо на човечеството освен лъжи, нечестност, насилие, подлост и мерзост. След узурпирането на властта от комунистическата банда в обществото се възцарява пролетарската интернационална култура или с други думи - атмосфера на пълна лудост и шизофрения.
Руският народ се надига на борба с комунистическите окупанти, но за съжаление губи тази война. Побеждава, така наричаната съветска власт или властта на комунистическата мафия. Руският народ попада в най-жестоката окупация в цялата си история. Най-добрите му представители са унищожени, а всички останали живеят в робство..
Първият признак за окупация - това е удушаването на демократическите свободи и гражданските права. Комунистите веднага ликвидират демократическите свободи. Свободата на словото при комунистите (Ленин, Сталин, Хрушчов, Брежнев) е напълно забранена.
В началото на ВСВ властта в СССР принадлежи на чифутско-комунистическата мафия. Руският народ живее в състояние на роби на КПСС. Съветската власт се отнася към съветския човек, като към скот. Пикът на робството е по времето на Сталин. За никакви свободи не може и да става дума. Всички несъветски книги са забранени. На руснаците е забранено на четат сериозни книги. Забранено е да мислиш, забранено е да говориш. Хората живеят в състояние на панически страх. Страхуват се да четат, страхуват се да говорят, страхуват се да изкрещят, страхуват се да мислят, докладват един за друг. Живеят като животни, като боклук. Но най-много комунистите се страхуват от селяните. Не им давали паспорти, наказвали ги с гладна смърт. Но защо? Защото селяните са способни да живеят независимо от държавата, като натурални хазяйства. А за комунистите е нужно всички да зависят от тях - за да бъдат техни роби.
Съставът на Сталинския елит в началото на ВСВ е общоизвестен. Това е откровен антируски окупационен елит. И през 1945 след така наречената победа на елита на СССР, остава същата антируска окупационна банда крадци. За руския народ, естествено тази победа няма никакво отношение.
Руският народ за тези боклуци е бил просто жертвено месо. Отношението на съветската власт към обикновения човек се проявява във всичко. Те използват съветския войник като разходен материал. Това се е случвало и преди по време на войната със фините. Властта побеждава като хвърля по финландците труповете на своите съветски роби. На 1 убит финландец се падат по 10 убити съвети. Фините губят около 20 000 войника, а съветите около 200 000. Същото е и отношението и по време на ВСВ - на един убит германец се падат 10 роби на КПСС. Хитлер губи на източния фронт около 3 милиона души. Съветите - около 30-40 милиона. Естествено еврейската мафия пази тези данни и до ден днешен. От кого? От руския народ. Комунистите обичат да говорят за това, че Хитлер е убил 30 милиона съветски граждани. Но всъщност не Хитлер, а Сталинската банда използва военния си потенциал като някакви животни. За съхранението на своята престъпна власт. Ето кой реално побеждава във ВСВ - еврейската мафия.
За инструмент на завладяване и задържане на властта, комунистите използват и наказателната система. В началото тя носи името ЧК (Извънредна комисия). Между другото ЧЕКА на еврейски означава кланница. Руският народ люто намразил тези чекисти-наказатели. Но комунистическата мафия периодично сменя абревиатурата на тази престъпна система : ЧК, ВЧК, ГПУ, ОГПУ, НКВД, МГБ, КГБ, ФСБ. Независимо от буквите, които я описвали, системата остава същата антинародна, наказателна организация. Върху плещите на тази организация лежи вината за смъртта на десетки милиони невинни жертви. Но има ли осъден чекист? Нито един! Време е този факт да бъде променен!
Днес окупантите развиват пропагандистка кампания по повод годишнината от победата във ВСВ. Но кой е победил? С какво са наградени защитниците на отечеството? В какво състояние е обществото? Русия е разграбена от крадци-олигарси, които никой не смее да затвори. Точно обратното, всичките тези крадци-олигарси са на върха на властта. Народът живее в нищета, в условия на окупация. И къде са нашите защитници на отечеството? Как ще ни защитят? Никак! Седят страхливо и се страхуват да надигнат глас срещу управляващата клика. Някаква банда през цялото време устройва някакви кризи, за да ограбят народа си за пореден път. За 2009 г. по време на така наречената криза, количеството на милиардерите в Русия се е увеличило 2 пъти. Активите им са нараснали 2 пъти за сметка обикновения гражданин.
Руската армия практически е небоеспособна и състоянието й се влошава с всяка година. Основната маса военни живее в нищета. А кой ще защити отечеството? Общият състав на армията е 1 500 000 души. А вътрешната наказателна войска е съставена от : ФСБ - 2 150 000 души; МВД, МЧС, прокуратура - 2 500 000 души. Как да разбираме това? Като окупация!
Русия се е превърнала в напълно зависима страна.Тя няма финансова и икономическа независимост. Корупцията и престъпността са в апогея си. Това ли е резултатът от победата? Победата на кой? Над кого?
Русия е несвободна страна. По време на "перестройката" се появи малка гласност за свободата на словото. Но това беше краткотрайно. С идване на власт на чекиста Путин, всички свободи започнаха да бъдат убивани.. Вече е съставен и окупационен списък на забранената литература. В този списък са 570 издания и цифрата непрекъснато расте. Всички книги, които показват правилния път на обикновения човек са в този списъл. Да се четат сериозни книги е забранено! Да се мисли е забранено! Да се говори е забранено! Сталинската банда душеше руския народ с помощта на 58-ма статия от Наказателния кодекс (антисъветска агитация, пропаганда, деятелност). Днес Путинската клика въведе неин аналог - 282-ма статия от НК на РФ (разпалване на междунационална, расова и религиозна вражда). Имената са различни, същността е еднаква - да се забрани Свободата на Словото!
Не съществуват политически свободи. Няма избори. Демократически свободи не съществуват. Истински партии не съществуват. Не съществуват и правата на човека. Не съществува и правосъдие. И всичко това наричаме победа? Чия победа? Победа над кого? Или е просто окупация? Постоянно се взривяват домове, а терористичните актове нямат край. Нямат край, защото ги организира не някой друг, а руските спецслужби. Руският народ ИЗМИРА. Ежегодно умират около 700 000 човека. Руснаците са се превърнали в роби. Забранено им е дори да указват националността си в личните си документи. И това е победа? Чия победа? Над кого? Над руския народ? И това е празник? Чий празник? На ционистките окупанти? И ние трябва да го празнуваме? Или можем да го пратим на майната му!
Степанов А. Н.

понеделник, 3 май 2010 г.

1-ви май - ден за борба!

Коментар на блога :

1-ви май е един ден, достатъчно дълго окупиран и "почервенен" от комунистическата паплач. Ден, в който вместо да се замислим за работника, ние се сещаме за червените манифестации с плакати на Ленин и Георги Димитров. Тази година НИЕ - гордите български националисти, направихме немалка крачка към отхвърлянето на тази грозна заблуда. Излезнахме на улиците и вдигнахме глава срещу корпорациите, които измъчват отрудения българин, срещу системата, която подтиска правата ни, срещу фалшивите синдикати, които УЖ защитават правата на работниците. Не са ли точно работниците тези, които крепят държавата, не дължи ли на работния българин, обществото признание за развитието на страната ни. Според политиците и чиновниците - явно не. Наскоро беше публикувана статия, в която пишеше, че българският работник е най-безправният в цяла Европа. Но учудва ли това някой? Всички ние ежедневно се сблъскваме с постоянното експлоатиране на българските труженици и безкрайното им унижаване от червената система. От същата тази система и от нейните протежета, които макар, че са работили цял живот зад бюра и чинове, излизат на улиците гордо и празнуват 1-ви май. Но така живеем ние, в една страна обладана от абсурди, където трудът се е превърнал в нещо срамно. Кой ни доведе до тук? Точно тези социалисти, демократи и либерали, които се опитват да превърнат работника в "роб"-отник.. Ние не се нуждаем от това. Напротив нуждаем се от отговорни и свободно мислещи хора и силна социална и национална политика, която да докаже, че държавата се грижи и на държавата й пука за нейните работници, защото ако не те кой ще държи на плещите си бремето на това тежко време. Нека другата година бъдем десет пъти повече, защото "Под нашите знамена е победата"!



Реч от протеста :

Много хора сигурно ще се чудят, защо днес сме тук, защо за националистите първи май е ден за протест. Има много причини за това:
На първо място - Национализма не е някаква екзотична или утопична идеология, напротив ние предлагаме съвсем конкретни и доказали се вече решения за подобряване на живота във всичките му, аспекти.
Второ, кой друг, ако не ние. Ние като националисти сме най - будната част от нацията, нашата съдба е съдбата на България! Във време в което самото
съществуване на нашата родина е поставено на карта ние трябва да дадем всичко от себе си за да променим пъклените планове на елита .
Трето - тук сме събрали млади хора, които вече са видели грозното лице на капитализма. Разбрали сме какво означава да си трудещ се, без права, без достойно заплащане на нашия труд. Тези неща карат много от българските младежи да търсят късмета си в чужбина. Това ни доближава до момента в които ще се окажем малцинство в България .
Четвърто ние вече сме видели какво получават нашите родители и нашите дядовци и баби след като цял живот са се трудили. Можем да продължим този списък до безкрай, но не причините са важни .
Важното е че ние сме тук днес. Не като членове на партии или организации. Ние сме тук – млади хора без работа, студенти без възможност за професионална реализация, синове и внуци, чиито близки получават по 150 лв пенсия. Ние сме тук за да покажем, че сме заедно, че ставаме все повече и че, ако не ние то нашите деца и внуци ще потърсят сметка на управляващия елит и съдбата на родината отново ще зависи от народа и от неговите най-будни синове – националистите!
Да живее национално силна и социално справедлива България!

събота, 1 май 2010 г.

Блиц интервю с No Remorse!

Екипът на НС Трибуна се свърза по телефона с барабаниста на легендарната RAC група No Remorse – Гари. Зададохме му няколко въпроса. Надяваме се, че ще ви бъде интересно, а скоро очаквайте интервю и с други легенди на RAC сцената.

1. Здравей от България. Първо искаме да ти благодарим, че ще отговориш на въпросите ни. Кажи ми кога беше формирана бандата?

No Remorse беше формирана 1980та.

2. През всичките тези години в движението сте извървели дълъг път. Трудно ли беше за Вас?

Много е лесно, много и все трудна работа.

3. Винаги сте подкрепяли К18. Защо избрахте този път?

Ние сме с Комбат 18, защото те са единствената организация, която се бори с червената сган.

4. Кой е най-великият концерт, в който сте свирили?

Всеки концерт е бил велик. Някой повече други по малко, но за мен да свиря в Германия винаги ще бъде прекрасно.

5. Вие сте една от първите RAC банди. Как виждате ситуацията на RAC сцената? Има много групи. Добре ли е или е зле за движението?

Движението е доста малко тук, но е хубаво да виждаме другарите в Европа все още силни. В това число и Източна Европа. Колкото повече банди толкова по-добре.

6. Имали сте възможността да свирите с Ян Стюарт. Как беше?

Да свирили сме с Ян много пъти и винаги е било забавно. Той липсва на всички нас.
7. Имахте много скандали в групата. Какво мислите за Пол Бърнли?

Пол напусна No Remorse и просто го заменихме. В живота му след това той безусловно показа че е идиот.
8. Какъв е най-големия проблем във Великобритания, Европа и целия свят?

ЗОГ

9. Какво мислите за шовинизма? В Великобритания имате много бели емигранти.

Нямам никакви проблеми с другите другари. Да има много бели, които не са Британци и живеят тук. Някои са ок други не.

10. Има ли някакъв шанс движението да се обедини? Какво или кой трябва да дойде за да се случи това?

Може би, когато ние старите умрем ще се обедини (смее се). В момента, те ни мразят, защото ние сме истински мъже, а те мишки.

11. Ако имаш три куршума и няма да те накажат за тях, кого би застрелял?

Нелсън Мандела, Джери Адамс и Ник Грифин.

12. Какво знаеш за България? Познаваш ли български другари?

Нищо честно казано освен футбол, танцуващите мечки и циганите.

13. Благодарим за интервюто. Беше чест за нас. Последни думи?

Благодаря за интервюто, винаги е добре да се чуваш с другари. Всичко най-добро. Гари от No Remorse.

Благодарности на К.

четвъртък, 29 април 2010 г.

Национален Протест


НС Трибуна кани всички читатели на протеста на 1ви Май.
Нека покажем, че този празник е национален, а не ляв.
Нека покажем, че националната идея е по силна от всички други.
Нека покажем, че нашето дело е право!
Заедно към победата!

Сватба


На 29 Април 1945 година,
"Фюрерът" Адолф Хитлер се жени за Ева Браун.

понеделник, 26 април 2010 г.

Издигни се над...

Понякога се притеснявам, притеснявам се, че когато гледам днешните маси от хора с отчаяние, забравям, че аз бях преди точно като тях. Също като тях си губех времето седейки в креслото и попивах средствата за уведомяване, пропивах и пропушвах здравето си, използвах наркотици, гледах на дилърите и убийците като модел за подражание и марширувах заедно с останалата част от общество на леминги.

Напълно забравил за истинските неща, случващи се извън моя живот, убеден, че всичко, което трябва да се види в света ще го дават по Скай Нюз и ще бъде експертно и вярно обяснено от репортер, гладен за нищо друго освен истината. Във моя фантастичен свят „великата” мултикултурна „демокрация” беше утопия, чиито неуспехи бяха причинени само от „гадни”, „отвратителни”, „изпълнени с омраза расисти”, които подтискат етническите малцинства и ги принуждават да живеят, живот изпълнен с престъпления. Разбира се когато последното зрънце от „институционалния расизъм” изчезне и обществото стане много "по-равно" нещата ще се оправят за всички.

Нали така?

Имах всичко, което обществото ми бе казало, че трябва да имам, имах пари в джоба, приятелка, алкохол и наркотици, джаджи и три-четири часа на ден пред телевизора. Да бях зле със здравето, имах ниски морални стандарти, тесногръди възгледи за живота и огромно количество от пороци, с които да се справя, имах всички тези „добри” неща, но зад всичко това се чувствах така подправено. От години имах в ума си въпроси, въпроси, които ме бе страх да питам, защото те бяха доста „политически некоректни” но бях убеден, че тези въпроси ще бъдат зададени на някой и ще получат задоволителни отговори.

Ако някога се получат отговорите те ще са всичко друго освен задоволителни, всички са от типа - „О, това е грешка на белите хора!” (отново) или „те ни атакуват защото мразят свободата ни”! Понякога се оглеждам с огромно объркване, как всички си клатят главите с пасивно примирение. Какво, по дяволите става? Дали тази машина, която аз познавам от целия си живот (ТВ) и гледах също за отговори и социални напътствия не е казвала истината и само истината? Аз мисля, че не е „позволено” да лъже, нали? Отново подтиснат от тези мисли, знаех, както много други хора, че политиците понякога (да „понякога”) лъжат, но в действителност не медиите, медиите са весели и забавни, интересни и информативни и накрая на деня от къде другаде можеш да бъдеш информиран и да се позабавляваш?

Сезоните минават, сменят се работни места, приятели, момичета и пари идват и си отиват, а аз все още, като всички останали се нося по течението на слепия хаос, не мога да се сетя кога бе първата ми среща с национализмът, но никога няма да забравя чувството и промяната, която той ми даде. Четейки и учейки, си спомням, че се чувствах, все едно съм се събудил от сън за първи път в живота ми, всичко ми се изясняваше, че лъжите от които ми бяха наговорени, се сринаха от заслепяваща неоспорима истина. Постепенно аз събарях и построявах парче по парче всичко в мозъка си, учейки се да мисля отново, учейки да откривам истината за мен, да виждам двете страни на историята и да си правя собствени заключения, научих се да задавам въпроси и никога да не приемам най-силния глас за истина. Спомням си, че стигнах до един момент, който другите описват като ”да седиш на върха на огромна планина”, гледайки надолу през вековете до настоящето и да виждам всички под мен, влачещи се безцелно през живота, не забелязващи и не обезпокоени от ужасните планове, начертани срещу тях.

Но не аз, никога повече, никога отново.

Щом депрограмирах съзнанието си вече бе време да обновя тялото и душата си. Няма да бъде лесно, не целях да стана монах, но отровите от живота ми трябваше да изчезнат. Няма повече да заразявам ума и тялото си с наркотици, пушене и много алкохол, няма повече да съм мързелив и покорен, никога повече няма да приемам семейството си като даденост и никога няма да се затварям в черупката на масовата глобална структура и всичките им лъжи и отвличания на вниманието.

От три години насам аз съм по-силен и по-здрав от всякога, не ме разбирайте погрешно, все още обичам да се забавлявам и да разпускам, но живеейки в баланс, (начина по-който истински националист трябва да живее) това е най-хубавото нещо, което ми се е случило. Тялото, съзнанието ми, духът ми, цялото ми отношение към живота се промени към по-добро и никога не поглеждам назад. Когато се измъкнеш от гадостта на културата на МТВ/Селебрити/Риалити Телевизиите, ти наистина почваш да се чувстваш жив и най-вече да си наясно със света наоколо. Докато другите яростно обсъждат „кой кого е изгонил” в света на известните или каква нова джаджа или наркотик могат да вземат, наблюдавайки нефилтрирания свят, променящ се пред вас, много често знаете, какво мислят повечето хора, преди те дори да са казали и дума, основавайки се на това колко много са потънали в масовата култура, много лесно знаете как да победите техните пре-пакетирани аргументи, които не са замислени да издържат на контра аргументи. Най-важното нещо е, че започваш да мислиш за себе си, да взимаш фактите, вместо да ти бъдат давани, стигаш сам до заключения и започваш да се бориш.

Откачи се от машината.

Освободи се от зомби нацията.

Посрещни реалността.

Ще я посрещнем заедно.


Взето от: enresist.com

неделя, 25 април 2010 г.

Вечна Памет!


26.04.1894 - 17.08.1987

"Съдбата ме удостои с щастието дълги години да работя редом до най-великият син, който нашия народ е раждал през хилядолетната си история! Даже и да можех - не бих изтрил това време от съзнанието си! Аз съм щастлив, че съм изпълнил дълга си към моя народ! Моят дълг като германец, като националсоциалист, като верен последовател на моя Фюрер! Аз не съжалявам за нищо! Ако сега седях отново в началото щях да постъпя по начина, по който съм постъпил, даже и да знаех, че в крайна сметка ще гори клада, на която да бъда изгорен! Без значение какво правят хората, един ден аз ще седя пред съда на вечността и Всевишния! Аз ще отговарям пред него и знам, че той ще ме оправдае!”

събота, 24 април 2010 г.

"Национал-социализъм"

На върха на една планина, рицар със слугите си построил замък. Около него се събрали, търсещите защита селяни, строили се къщи, издигали се валове и стени, градили се основи. Между рицарите и гражданите съществувала общност - индивидуалност и колектив.

Сред суматохата на малките домове, към небесата се извисява храм. Чертежите му били нахвърлени от велик художник. Хиляди дялали камъните, стотици хиляди жертвали за това ценностите си и се молили в домовете си - за личност и народна душа.

Познаването на духовното и физическото родство на народното цяло, признаването на ролята на отделното в общото, днес наричаме национал-социализъм.
Ако се върнем назад в историята ще видим, че е имало времена на класови борби. Голяма част от народа е намерила смъртта си в тези борби. Класовата борба е присъствала в миналото и никога няма да изчезне от бъдещето. Но бедата не е в това, че тази борба съществува. При разглеждането й като жизнено явление всичко зависи от нашата позиция спрямо нея. Ако представим народа като тяло, ще се опитаме да усилим борбата между отделните му части не изкуствено, а предоставяйки форми, които ще възнесат всяка част и
ще я закалят. Ако се ориентираме върху само една от борещите се части то рано или късно сме длъжни да се докоснем и до болестта на цялото, която отслабва тялото и може да причини смъртта му.

Векът на машините довлече със себе си жизнено състояние, подготвило почвата за учение, което при своите последователни въплъщения в живота ни знаменува унищожаването на всички народи - това е марксизмът. Никакви народи, никакви граници, само класи : мироглед, който може и да означава нещо за някой зулус, но за индустриализирания работник играе ролята на разплута идея. Така окъсаният, отчужден от природата, отделен пролетарий влезна в световната история. Той не успя да забележи как окръжаващата го среда се превърна в жестока власт. Власт, която според него се въплъщава от предприемача, от този собственик на банки, който иска да подтисне народният другарски дух. За това, че работникът следва тази вредна еврейска съблазън е виновен не друг, а интелигенцията!
Фихте и Арндт се оказаха мъртви завинаги. Интелигенти, откъснати от природата на учението, които с помощта на мастилото търсиха пресечни точки на марксизма с индийската философия, за да бъде първият признат от обществото. Други професори и нерядко лутерански свещеници, седяха в тайните ложи и говореха за "човечество", за "свобода, равенство и братство". Народите, желаейки да познаят новото се отровиха от марксиската пропаганда и по този начин укрепиха погледа и върху класите. Така се появи това голямо класово разделение. Но ние показахме, че във всички ни тлее искра, готова да се възпламени и да разпали светия огън. Демагозите замълчаха, но не за дълго. Беше ни отнета вярата в борбата за по-добър ред, а вместо това ни подадоха вяра във голи фрази и красиви думи, които не бяха нищо друго освен хитро оръжие на нашите врагове. Ще ни бъде много трудно да забравим гласовете, които ни говореха за "интернационалната солидарност на пролетариата", "лига на нациите", "световна съвест" и т.н.

След това дойде бедата, донесла със себе си горчиво разочарование. Сега нищо не може да изглежда толкова невъобразимо, колкото увереността на "националните ни сънародници", че насадената глупости за интернационалзма е минало и те отново ще станат "осъзнани" поне наполовина. Тези господа трябваше да се бият в гърдите и да се питат, какво направиха за запазването на националния дух сред обикновения работник. Помогнаха ли му, дадоха ли му душевно питание, просветиха ли го или го предоставиха на отявлени подстрекатели и eврейски съблазнители? Приеха ли работника в качеството на пълноценен другар или се отнесоха към него като към човек от втори или трети сорт? Представиха ли на собствената си класа, достойнствата на народа си или съчетани в брак с дъщерите на еврейските банкери, заразиха народа ни?

Познанието на вината се случи у много консерватори, но не и в "националните партии". Даже днес те противостоят на "социалистическото", в резултат на което опитът им да спечелят работниците се провали безнадеждно. Докато консерватизма открито и честно не признае вината си и не се включи в борбата срещу еврейските и про-еврейските помияри, работниците няма да застанат в редиците им. Като социал-демократите, консерваторите също подклаждат класовите предубеждения.

Затова е необходимо ново движение, в което народът ни да намери неразрушима единица, непризнаваща класовия антагонизъм, приемаща народното за изходен пункт и крайно цяло, стремяща се към естествения народен порядък. Помирението между всички творци били те работници, студенти, офицери, служещи, художници или учени, събирането на всички жадуващи и безцеремонни борци за Велика Европа - наричаме днес национал-социализъм.Той ще стане своенравен замък, около който обикновените хора ще строят своите домове.

Това е пътят към бъдещето!


Völkischer Beobachter, 28 юли 1921.

сряда, 21 април 2010 г.

20-ти април

Празнувахме 134 от избухването на Априлското въстание, празнувахме в момент, в който цяла България гледа турските сериали, а всички млади са облъчени от чалга културата и единствената им мисъл е кога пак ще излязат на заведение, за да си покажат новите скъпи дрешки. За разлика от тях преди 134 години та и малко повече, хора като Левски, като Ботев, като Бенковски ни показаха, какво е саможертва, какво е хъс за борба, показаха, че за да бъдеш свободен трябва да жертваш, а те бяха готови да жертват дори ако това което трябва да дадат е живота им.
Някой казват, че на 20 Април се е родил фюрерът Адолф Хитлер. Човекът превърнал Германия от една развалина след ПСВ във велика и могъща икономически държава. Превърнал обезверения германец във велик войн и велик строител на национално и световно благоденствие. И когато се осмелиш да посочиш тези факти се появява някой облечен в скъп костюм, сочещ те с пръст и говорещ за онези 6 милиона, онези сакрални за целия свят 6 милиона, тези дето когато някой се осмели дори да се осъмни в истинността им бива хвърлян в затвора. В затвора редом с хора, убили 2-ма или 3-ма, или изнасилили детенце. Въпреки тази омерта наложена върху истинността на т.нар Холокост все още има хора, които разбират, че това е една добре пазена лъжа
Защо говорите на тази светла дата за българската история, за този „масов убиец”, за този „тиранин” и „изрод”? Всяка година се чуват тези въпроси. Защото този масов убиец поправи грешките от първата световна война, защото този масов върна на България тези исконни земи като Южна Добруджа, Беломорска Тракия и Македония. Нещо за което цяла България милееше, а ВМРО се биеше, нещо което българският народ наричаше Национален Идеал.
Днес 121 години от рождението на Адолф Хитлер наблюдаваме заличаването на Бялата раса, виждаме прииждащи негри, араби и други чужденци в цяла Европа. Днес Белите в Европа са на път да се превърнат в малцинство. Днес да бъдеш Националист е лошо, а да бъдеш Национал-Социалист е незаконно.
Днес 134 години след подвига на българските революционери сме изправени на прага на заличаването на България, никой не си позволява дори и да си помисли за национален идеал, Днес 134 след написването на кървавото писмо ние, тези за които Ботев и Левски умряха, сме на път да загърбим техния завет и да захвърлим тяхната саможертва на боклука. Днес ние сме готови сами да попаднем в робството, от което ни извадиха нашите деди.
Искате ли това да се случи? Искате ли утре да не можете да се наречете българин и националист? Искате ли вашите деца да не са чували за Левски и Ботев. Искате ли утре да няма България!
Ние не искаме! Затова ще се борим! Каквото и да ни струва!
Защото:
За България!
Свобода или Смърт!

четвъртък, 15 април 2010 г.

16 април 1925

Атентатът в църквата „Света Неделя“ е най-тежкият терористичен акт в историята на България, а по това време и в света, доколкото под терористичен акт се има предвид действие на отделна въоръжена група. Проведен е на 16 април 1925, Велики четвъртък, когато група крайнолеви дейци на Военната организация (ВО) на Българската комунистическа партия (БКП) взривява покрива на църквата „Света Неделя“ в София. По това време в нея се провежда церемонията по погребението на генерал Константин Георгиев, убит на 14 април от други дейци на комунистите. Целта на атентата е да бъде ликвидиран военният и политическият елит на страната, включително цар Борис III.

Обстановка в страната
През декември 1924 г. група дейци на Военната организация вербува Петър Задгорски, клисар на църквата „Света Неделя“. Димитър Хаджидимитров и Димитър Златарев, ръководител на секцията по въоръжението във ВО, предлагат да се убие директорът на полицията Владимир Начев и по време на опелото му да се извърши мащабен атентат. Те се надяват по този начин да ликвидират голям брой ключови фигури в полицейската и военната йерархия и да намалят натиска, оказван върху БКП от властите. Междувременно правителството засилва действията си срещу нелегалната БКП. На 11 февруари е арестуван, изтезаван и убит влиятелният функционер на софийската организация на БКП Вълчо Иванов. На 10 март е приета промяна в Закона за защита на държавата, която увеличава правомощията на властите - смъртна присъда се полага не само за дейците на БКП, но и за тези, които им помагат и ги укриват. На 26 март е убит Яко Доросиев, ръководител на секцията по оперативната дейност към ВО. Тези събития заплашват физическото оцеляване на лидерите на организацията в България и допълнително изнервят ръководителите на ВО. Те заявяват, че са готови да осъществят плана си, въпреки неодобрението на голяма част от ръководството на БКП.

Извършване
Атентатът е добре планиран двустепенен акт. Първо се убива достатъчно високопоставена жертва, чието опело да събере политическият и военен елит в църквата „Света Неделя“ и тогава тази църква се взривява.
Ръководството на ВО възлага извършването на атентата на една от „шесторките“, ръководена от Петър Абаджиев, който влиза в контакт с клисаря Петър Задгорски. С негова помощ в продължение на няколко седмици Петър Абаджиев и Асен Павлов внасят на тавана на църквата общо 25 kg експлозив. Той е монтиран в един пакет над една от колоните на основния купол, разположена при южния вход на сградата. Експлозивът трябва да бъде взривен с бикфордов шнур с дължина 15 m, с което да се даде на атентаторите възможност да избягат.
Поради засилената охрана на директора на полицията Владимир Начев, ВО решава да избере друга жертва, чието погребение да послужи като примамка за атентата. В 20 ч. на 14 април о.з. генерал Константин Георгиев, депутат от управляващия Демократически сговор, е убит от Атанас Тодовинчин пред църквата „Свети Седмочисленици“, където отива за вечерната служба, заедно с внучката си.
Опелото на генерал Георгиев е насрочено за 16 април, Велики четвъртък. За да увеличат броя на жертвите сред офицерството, организаторите разпращат фалшиви покани от името на Дружеството на запасните офицери. В 7 ч. сутринта Задгорски пуска на тавана на сградата Николо Петров, който трябва по негов знак да предизвика експлозията. Траурното шествие влиза в църквата в 15 ч. Службата се ръководи от софийският митрополит Стефан, бъдещ български екзарх. Първоначално ковчегът е поставен до колоната, която трябва да бъде взривена, но след това е преместен по-напред, поради големия брой хора, дошли на церемонията. Така по случайност най-видните присъстващи са отдалечени от мястото на взрива.
Съгласно плана на атентаторите, когато хората са събрани и службата започва, Петър Задгорски дава знак на Никола Петров да взриви експлозива, след което двамата напускат сградата. Това става около 15:20 ч. Експлозията събаря главния купол на църквата, затрупвайки вътре множество хора. Взривната вълна в затвореното помещение нанася допълнителни поражения.
Жертви. При атентата в „Света Неделя“ загиват около 150 души, други умират по-късно от раните си, и така общият брой на жертвите е 213. Ранените са 500. Сред тях са :

Александър Цанков,

Кимон Георгиев

генерал Александър Протогеров,

генерал Владимир Вазов – „героят от Дойран“;

генерал Васил Кутинчев;

генерал Иван Дипчев – син на Райна Княгиня;

Загиват 12 генералa:

генерал от пехотата Стефан Нерезов, командвал Първа българска армия при Дойран

генерал-лейтенант Калин Найденов, военен министър по време на Първата световна война

генерал-лейтенант Кръстю Златарев, командвал Единадесета пехотна македонска дивизия по време на Първата световна война

генерал-майор Иван Попов, командвал Първа пехотна софийска дивизия по време на Междусъюзническата война, участ.четата на Ф.Тотю

генерал-майор Иван Стойков

генерал-майор Павел Павлов

генерал-майор Станчо Радойков

генерал-майор Иван Табаков

генерал-майор Стоян Пушкаров

генерал-майор Григор Кюркчиев

генерал-майор Александър Давидов, началник на щаба на армията в периода 9 юни 1923 - 3 юли 1923

генерал-майор Петър Лолов

15 полковници, 7 подполковници, 3-ма майори, 9-ма капитани, 3 депутати и множество граждани, включително деца. По случайност, всички членове на правителството се отървават само с леки наранявания. Цар Борис III не е в църквата, тъй като присъства на погребенията на убитите в атентата срещу него в прохода Арабаконак два дни по-рано.

Преки последици
ЦК на БКП осъжда атентата в „Света Неделя“ като „необмислено действие, гибелно за антифашисткото движение“ скоро след извършването му. Вечерта на 16 април в страната е обявено военно положение. Започват масови арести и убийства без съд и присъда на активисти на опозицията без разлика на отношението им към атентата. Потърпевши са и противопоставящите се на правителството интелектуалци. Репресиите са организирани от Военния съюз с подкрепата на правителството. Те остават в историята като Априлски събития в България (1925).
Сред убитите са ръководителите на военната организация на БКП Коста Янков и Иван Минков. Част от организаторите на атентата, като Димитър Златарев, Петър Абаджиев и Никола Петров успяват да избягат през Кралството на сърби, хървати и словенци в Съветския съюз. Заловен часове след атентата от войскова част, Петър Задгорски прави самопризнания.
Делото за атентата е гледано от военен съд от 1 до 11 май в София. Смъртни присъди получават Петър Задгорски, подполковник Георги Коев, в чиято къща се укрива и е убит Иван Минков, и Марко Фридман, ръководител на секция във ВО. Задочно на смърт са осъдени и Станке Димитров, Петър Абаджиев, Димитър Грънчаров, Николай Петрини и Христо Косовски, като последните трима вече са убити през предходните седмици.
Марко Фридман, най-високопоставеният от обвиняемите, признава, че организацията получава финанси „през Виена“, но прехвърля отговорността за атентата върху Коста Янков и Иван Минков, които според него са действали без съгласието на ръководството на БКП.
Военното положение е отменено на 24 октомври

Помнете. За да не се повтарят грешките от миналото. СМЪРТ НА КОМУНИЗМА!