неделя, 24 януари 2010 г.

2009 г. - рекордна с антисемитизма си

Според доклад, подготвен от правителството на Израел и представен на 24 януари в Кнесет, 2009 година е била рекордна с броя си на прояви на антисемитизъм за последните десет години. Само във Франция, Великобритания и САЩ са регистрирани 500 случая на антисемитизъм, изразяващ се в оскърбление, актове на насилие, подпалване на синагоги, оскверняване на еврейски гробища и мемориали на Холокоста. Според авторите на доклада, ръстът на антисемитизма е свързан с военната операция в Газа, където по неофициални данни досега са загинали 1400 палестинци и 13 израелтяни. В доклада се отбелязва също, че голяма част от проявите са извършени от хора, които до скоро са нямали никакви анти-израелски чувства. Което води до мисълта, че доста от нормалните граждани виждат неправдата и насилието в политиката водена от тази насилствено създадена държава. Ясно отличима също е и тенденцията в изчезване на различията между антисемитизма и анти-израелските акции и действия. Всички тези данни само могат да ни наведат на мисълта, че "има нещо гнило в Израел" и че въпреки репресиите хората ще продължават да изказват гражданската си позиция, пък била и тя заклеймена като "антисемитизъм".

събота, 16 януари 2010 г.

Почивай в мир

Вчера е починал вокалистът на белгийската група Kill baby Kill - Дитер. Причината за смъртта е самоубийство. Почивай в мир

Дрезден трябва да бъде отмъстен!

Кметицата на Дрезден, Хелма Орош прикани гражданите да преградят града със жива верига на 13 февруари. Тогава националисти ще проведат траурен марш по повод годишнината от бомбардирането на града от Съюзниците. Живата верига трябва да бъде дълга километър и половина и да стигне до (забележете) Синагогата до стария пазар. Очаква се в провокацията да вземат участие около десет хиляди човека. Бомбардировките над Дрезден са едни от най-мрачните и неоправдани актове в световната военна история. По неофициални данни са загинали над 300 000 цивилни граждани, а центъра на града е бил напълно заличен. В течение на няколко години националисти от всякакви народности се събират в Дрезден, за да почетат паметта на това ужасно престъпление, за което все още няма осъдени. От друга страна, представители на различни секти и подлоги на окупаторските правителства не спират с опитите да попречат на провеждането на траурния марш. Създадена е дори обществена коалиция, която да осуети плановете на правилномислещите младежи. Също така на 13 февруари от евреи, протестанти и католици ще бъде проведен молебен под открито небе насочен срещу мероприятието. Въпреки хумористичните напъни на празноглавците обаче, на марша в Дрезден се очаква да присъстват около 7000 човека от цяла Европа.

събота, 9 януари 2010 г.

Еврейски тероризъм


Главата на израелската йешива "Од Йосеф Хай" Ицхак Шапиро издаде скандална книга. В нея той задава въпроса "Кога евреите могат да убиват гои(неевреи)?". Авторът отбелязва, че това може да се прави почти винаги, дори когато става дума за съвсем малки деца. За книгата "Торат Мелех" ("Законите на царя"), издадена в градчето Ицхар, разказва вестника "Ma'ariv". Тя не може да бъде намерена на рафтовете в обикновените магазини или в каталозите на печатните издателства, обаче вече е спечелила положителни рецензии от лидерите на десния фронт. На първата страница са публикувани отзивите на равините Ицхак Гинзбург, Дов Лиор, Яков Йосеф и други. Произведението се разпространява в интернет, но може да бъде купено и от йешивата, възглавявана от Шапиро. По информация на "Ma'ariv" материалите са предлагани на масови мероприятия, провеждани от религиозната общност. Така например, книгата се продавала в Йерусалим на митинга по случай 29-тата годишнина от убийството на равива Меир Кахан. Ръководоството от 230 страници се продавало за едва 30 шекела. В творбата си авторът напомня, че евреите са длъжни да следят за спазването на Седемте заповеди на Ноаха (Ной). "Когато убиваме гой, който е нарушил заповедите, за това няма никаква забрана". Убийството на гои, според равина е възможно и когато те представляват заплаха за народа на Израел. Неевреин може да бъде убит също, когато е убил евреин. Накрая равинът разглежда ситуацията, в която е разрешено да се убиват "децата на злодеите". Той казва, че това може да се прави ако е ясно, че когато пораснат ще вредят на еврейския народ. Разрешава се да се убиват децата на нееврейски лидери, за да се усили натиска върху родителите. Шапиро не използва нито веднъж в книгата си думите "арабин" или "палестинец". Но в книгата има фраза "Който е в темата, той ще разбере". Публикацията в "Ma'ariv" вече предизвика бурни обществени реакции. Много коментатори в израелски интернет-форуми казват, че Ицхак Шапиро говори от свое име, но много вярващи евреи са съгласни с неговите изводи.

Обикновени размисли на един обикновен човек

"Преди 20 години си беше по-добре”, възкликна лелката от претъпкания трамвай. „Тогава нямаше толкова паркирали коли по улиците”, добави един чичко. И трамвая необезпокоявано продължи. „Преди 20 години си беше по-добре” се чу на следващата спирка. Отново онзи чичко се обади, за да приглася. „Нямаше толкова много хора по трамваите”. Въпреки различните зловония и опиращата се чанта с остър ръб в гърба ми, не издържах и след като возилото затвори врати и продължи по предварително начертания си път, започнах да задавам своите си въпроси. Какво бе по хубаво преди 20 години? Че имаше банани и мандарини само по Коледа? Че имахте малко повече пари, но не можехте да си купите нищо с тях, защото в магазина рафтовете бяха празни? Че можехте да си позволите апартамент само ако нямате друг и трябва да изчакате всички останали по „равни” от вас да си вземат? Че можехте да си позволите возило, за което обаче трябваше да изчакате още десетина години? Че можехте да си купите телевизор, само от онези дето са произвели във Велико Търново, но и за него трябва да чакате? Че ходехте на море всяка годи само ако проф-председателя разреши? Или може би, че за виц срещу управляващите ви биеха и пращаха в затвора? Всички тези мои въпроси си останаха някак си във въздуха и никой не ми отговори. Примирих се и потънах в мислите си. В този момент се появи един мъж облечен в онзи кожух от онова време, закърпен видимо неумело с конец различен цвят. „Е и тогава не беше добре” започна той „ама и сега не сме вързали” допълни слизайки на спирката.

За това ли мръзнахте по митингите? За това ли беше всичката тази еуфория? Какво стана сега? Пак ли ви излъгаха? „Тия“ като „ония“ ли са? Или са едни и същи? Какви хора ни управляват сега, за да искаме да се върнем преди 20 години, към един строй убил милиони невинни и отричащ свободата на мисълта и политическото или социално различие? За това ли излизахте по улиците през 1997? Още ли готвите в тенджерите, по които тропахте през студента януарска зима? Помните ли болката от полицейските палки? Променихте ли нещо? Явно и тези въпроси ще останат без отговор.

На мен лично ми писна. Писна ми да ме лъжат, писна ми да ме използват, писна ме да ми крадат данъците, писна ми родителите ми да мизерстват, писна ми да плащам тока и водата на циганите, писна ми да гледам техните деца. Ние се превърнахме в изгубеното поколение, с нас извършиха хиляда опита, опитаха се да ни отнемат образованието, опитаха се да ни отнемат бъдещето, опитаха се да ни изгонят от родината ни.

Събудете се! Кажете НЕ на това! Борете се! Не се предавайте! Станете едни от нас! Защото утре Вашите деца ще са поредното изгубено поколение. Защото Вашият живот ще се окаже изгубен и безсмислен. Присъединете се към нас днес, докато още не е късно, защото утре вече ще бъде.

сряда, 6 януари 2010 г.

Христо Ботев и неговият завет


НС Трибуна се разграничава от политиката водена от ПП Атака. Ние не харесваме популистките действия на Волен Сидеровата партия, сериозно осъждаме някой техни прояви, както и подкрепяме добрите. Тази статия напълно съвпада с нашето мнение и затова, макар и стара тя е все още злободневна.


На 6 януари е рождената дата на Христо Ботев. Ще оставя клишетата на президента Първанов, той целият е едно клише. Обръщам внимание на дежурните българофоби, които се сдружават и пишат петиции с обвинения към националистите. Тези, които говорят за слово на омразата, когато кажа, че българите са под цигански терор например. Това е факт за огромна част от страната, но не трябвало да се говори.
Представяте ли си, ако Ботев не смееше да говори. Ако си мълчеше и не беше написал това: " За оплакване е положението на нашите братя в Македония: тие теглят там от турци, и от гърци, и от цигани, и от чифути."
Каква расова омраза, какъв ужас! С какво удоволствие безродниците от Хелзинкския комитет биха завели дела срещу Ботев, ако им паднеше в ръчичките днес!
Ами това: " Не стигат турските правителствени обири убийства, не стига фанатизмът на полудивото турско племе... " Ще позволи ли ДПС такава етническа нетърпимост?
Ако Ботев си беше затраял и не беше проявил такава "етническа нетолерантност", нямаше да е Ботев. А България нямаше да има същата история.
Днес нещата са така: който назове нещата такива, каквито са, го обвиняват в крайност и слово на омразата. През това време омразата се практикува от мекеретата на "полудивото турско племе" върху български гръб.
Разликата е, че днес има толкова много национални предатели сред носещите български имена, че няма нужда да ни напада чужда армия.

понеделник, 4 януари 2010 г.

Аз съм бял националист


Не съм тук, защото мразя другите раси. Аз съм тук, защото искам да предпазя културата ми, бащиното ми наследство и историята на моя народ. Аз съм тук, защото искам да осигуря бъдеще на моите деца и искам да им осигуря най-доброто бъдеще, което мога.
Много хора ме разбират погрешно, което по-скоро не ме разочарова, а ме изумява. Те са убедени, че влизам в някакъв сорт на стереотипи, че съм някакво влачещо се на ръце шимпанзе, изолирано и невежо, социален глупак, беден , жесток, ядосан, изпълнен с омраза, който или е с промит мозък за своите виждания или ги е формирал заради някакъв нещастен, непоказателен инцидент в миналото си, някой, без лични качества и гордост, който трябва да напада другите, за да се докаже. ТЕ ГРЕШАТ!
Очевидно не съм шимпанзе, нито си влача ръцете по пода. Няма да седна да се самоизтъквам, не съм най-интелигентния човек на планетата и ще бъде доста грешно да претендирам, че съм, но съм на средното ниво на интелигентност, моето IQ и квалификациите и постиженията ми през този живот го показват. Не съм Супермен, но не съм и невежа.
И така, не можем да поставим вижданията ми на жертвеника на невежеството. Може ли да твърдим, че моите възгледи са оформени от и се дължат на изолацията?
Това е достатъчно обвинение за хора, които са против националистите, но аз ще поспоря с тях поради това, че моя живот е далеч от изолацията. Роден съм в Англия, но през големи периоди от време съм живял в Уелс, Канада, САЩ и други места в Европа. На всичкото отгоре съм посетил четири континента. Бил съм бялото лице в черния свят, бил съм бялото лице в белия свят, бил съм в бедни страни, бил съм в богати страни, бил съм на места, където има предимно десни, бил съм на места с леви – е тези леви бяха комунисти. Бил съм в про-Западни места и анти-Западни. Бил съм при Протестанти и при Католици, дори при Мюсюлмани, бил съм при Източно Православни, при атеисти и там където имат собствени форми на религии, напълно непознати за Запада. Мисля, че тези мои посещения не могат да ме опишат като някой, който е живял изолирано и в невежество спрямо други хора, други култури и други раси. Всъщност аз съм точно обратното, доста пъти съм попадал на хора от други раси да спорят за техните раси и накрая се оказваше, че аз съм по-расово наясно от самите тях, защото самите те живеят в изолиран свят.
Значи съм социален глупак?
Срещал съм това доста пъти в медиите, често казват, че Белите Националисти имат трудности с вписването в обществото, затова те се присъединяват към някакъв крайно десен култ, за да се чувстват у дома си. Е това отново не се отнася за мен. Не станах националист, защото не мога да имам приятели другаде освен в интернет, в действителност не станах националисти, за да си търся приятели, въпреки че срещнах много добри хора в тази Кауза, които класифицирам, като приятели.
Винаги съм се сприятелявал с хората лесно. Пътувал съм доста по света и съм срещал много хора, от много националности и никога не съм имал проблеми да се сприятелявам и да комуникирам с хората.
Четох едно проучване, преди няколко години, колко „приятели” трябва да имаш и от какъв тип, при резултатите на това изследване аз бях в социалната категория, не звяра на забавленията, но малко над средното ниво, което предполага, че не съм социален глупак.
Следователно е или заради бедността или богатството?
Отново това е един аргумент, който се среща често, когато се опитват да бият по главата Белите националисти. Но аз съм имал периоди в живота, в които съм можел да изживея и бедността и богатството та дори и състоянието между тях. Така че как може да е заради пари?
Значи аз съм ядосан, жесток изпълнен с омраза?
Не мисля, че съм, даже мисля, че съм чувствителен човек, действащ и вярващ в това, което правя воден от любов. Не съм тук, защото мразя друга раса, аз съм тук защото искам да защитя културата, вярванията и историята на моя народ, тук съм защото искам да осигуря Бяло бъдеще за моите деца, искам да им осигуря най-доброто бъдеще което мога. Защо трябва да искам по-малко за тях?
Следващото поколение е много по-важно за мен отколкото моето собствено. Живял съм достатъчно дълго на тази планета, за да знам, че промените няма да станат за една нощ. Въпреки че голяма част от моя живот (ако не целият от него) ще бъде живян в свят, който е вреден за самия мен и моята раса и така че, най-важното нещо за мен не е тук и сега, а бъдещето и това да бъда сигурен, че мога да осигуря най-доброто бъдеще, което съм способен не само на моите деца, но на всички Бели деца.
Друго често повдигано обвинение е, че вероятно ми е промиван мозъка, но това отново трудно може да се повярва, трудно мога да го повярвам, не само, защото не съм слабо интелигентен, но защото ми е трудно да разбера, кой може да промие мозъка ми.
Явно не съм бил промит от медията, филмите, вестниците, училището или болшинството от книгите, които винаги ми опонираха, значи е по-лесно да бъда промит в противоположна страна от колкото да бъда промит използвайки главните медии, така че как мога да бъда промит аз?
Дали не съм промит от другарите ми?
Е, аз никога не съм вербуван за това „движение”. Намерих сам пътя си до тук, така че не е имало харизматична фигура, която да ме води чрез лъжа до тази позиция, нито съм имал приятели с такива възгледи, преди да ги формирам самия аз, така че не мога да съм бил промит от приятелите ми.
Тогава дали съм без лични качества и гордост?
Сигурен съм, че някой ще изпаднат в смях само като се спомене това тук, защото мога да бъда арогантно копеле. Не мисля, че може да се каже, че всичко е заради липса на лични качества и аз съм доста горд с това, което съм постигнал в живота си, така че мисля, спокойно можем да задраскаме и това от списъка.
Какво ще кажете за инцидент в миналото ми?
Имало ли е нетипичен инцидент, с участието на не бял, който да е оформил вижданията ми?
Отново, ще трябва да отговоря НЕ. Имало е инциденти в миналото ми, повече от колкото съм искал да преживея, но също така имам и лоши случки с бели хора. Аз не съм от тези, които твърдят, че всички бели са перфектни ангели и този живот ще стане рай ако всички бъдат сегрегирани – моята интелигентност се разпространява много над такъв вид мислене. Не, имал съм лоши преживявания, но те не са ме направили това, което съм днес и някои от тях използвам като пример, който подкрепя моите виждания, които вече съм формулирал. Но в повечето случаи аз съм разглеждал тези инциденти, като лични, частни инциденти, който не представляват нищо.
Ако ме ухапе куче, не вярвам задължително, че всички кучета ще ме ухапят; по същия начин ако имам инцидент с не бял или с бял, не твърдя, че е типично поведение за всички представители. Опитвам се да базирам вижданията си на много по независими доказателства от тези.
Следователно аз атакувам не белите, за да представям собствения си вид?
Трудно, защото както вече заявих, аз не искам да нападам никой, аз искам да защитя бялата раса и не вярвам, че трябва да заличим всички други раси, за да си осигурим бъдеще.
В скорошен разговор аз говорих с местен канадец. По дефиниция, той не беше бял. На края на дискусията стигнахме до съгласие. Споделяхме идеята, че най-доброто нещо за двете раси е да живеят отделно, така че собствените ни култури да преуспяват и виреят, съгласихме се, че не сме врагове помежду си и че общия ни враг е този, който ни кара да се интегрираме – те са тези, които ни застрашават културата, завета на дедите ни и самите нас.
Атакувах ли го, за да представям Бялата раса?
Аз не съм националист, защото мразя друга раса. Аз съм националист, защото искам да запазя културата, вярванията и историята на моя народ; аз съм националист, защото искам да осигуря Бяло бъдеще за моите деца. Искам да им осигуря възможно най -доброто бъдеще, което мога. Защо трябва да искам по-малко за тях?
Стигнал съм до вижданията, които имам чрез независими средства, чрез аргументи. Проверил съм всички източници на знание, представляващи всички страни на спора; размишлявал съм над тази информация и съм стигнал до свои собствени заключения. Всичко, което ми е казано съм го поставял под съмнение. Всичко, което съм прочитал съм поставял под съмнение. Не съм следвал никой като овца. Правя си собствени изводи и ако мисля, че нещо е грешно, ще го кажа. Ето защо аз мисля, че основните принципи на Белия национализъм са верни. Това е мое виждане, базиращо се на всички доказателства, които съм намерил, или са ми били представени.
Ето ви един въпрос: Защо да избера този път ако не бях 120%, че той е правилния?
Да не си националист е лесно, всеки ден казваш, това което системата иска да чуе, това е лесно; да бъдеш бял националист е трудно. Всеки ден от годината, изричам неща, които системата мрази да чува, рискувам да загубя приятелите си, работата си заради вижданията си, рискувам да ме пратят в затвора заради вижданията ми, рискувам да ме набият заради тях, рискувам да ме убият заради тях. Как мислите дали съм избрал този път лесно?
Ще се радвам да греша. Изненадани сте?
Не сериозно, ще се радвам да греша, защото ако греша ще си отдъхна, ще живея щастливо и ще се наслаждавам на единственото нещо, което трябва да правя – да осигурявам бъдеще за следващото поколение. Няма да трябва да се притеснявам, какво ще каже шефа ми за вижданията ми, няма да бъда класифициран като едно от най-низшите форми на живот на планетата, няма да рискувам да получа същите заплахи в живота ми и няма да се притеснявам, че може да ме хвърлят в затвора. Това би било блаженство. Ще се радвам да греша, но съм прав.
От пет години, не съм чувал нов аргумент от противниците – всеки път чувам същите боклуци.
Почти се моля на тези, които се противопоставят на вижданията ми, да ми покажат защо не съм прав, да ми покажат тяхната версия за по-добър свят, но в 99,9% от тях получавам само обиди.
Сега аз питам - аз вярвам, че защитавам културата ми, народа ми, раста ми, не искам нищо друго освен да осигуря бъдещето на следващото поколение на Белите народи. И съм предан на тази цел. Колко предан е човек, който не може да отговори на въпрос, когато го попитат?
Ако един човек наистина вярва, че е прав, ще иска да убеди на всяка цена в правотата си, хората, които среща.
Е, убедете ме!


Взето от http://www.whitenationalist.info/

събота, 2 януари 2010 г.

Салем - марш в памет на Даниел Вретсрьом

Салем - предградие на Стокхолм на 9 Декември 2000. Веднага след полунощ, мултикултурна банда наброяваща около петнадесет лица, наближава шведски младеж, стоящ на спирката на Säbytorgsvägen. Момчето, доста ниско и слабо, чака автобуса към вкъщи, връщащо се от парти. "Шибан Расист!" Бандата му крещи, приближавайки се до него. Шведско момиче с руса коса, му крещи в лицето с чужд акцент - "Шибан Расист! Смееш ли да останеш?! Не те ли е страх?!". Седмици преди това, инцидент, след който медиите започват директна пропагандна кампания срещу Шведските Патриоти. Освен всичко останало те твърдят, че „десни екстремисти” са убили 6 годишно момче чужденец в Германия. Обвиненията са тотално недоказуеми и по-късно се разбира, че всичко е било лъжа.
Бийте го смърт! Крещи момичето с искане към агресивната тълпа, която вече е надушила аромата на плячката. Бандата знае, че е повече от позволено да нападат хора, за които се смята, че са расисти. Няколко дни по рано те получиха зелена светлина от най-високо ниво. Шведският министър-председател Горан Персон заяви в най-големия шведски вестник, че ще смаже националистите. Мултикултурната банда тази вечер е абсолютно решена да превърне думите му в реалност.
Когато побоя започва, момчето веднага осъзнава неприятното му положение, само срещу кръвожадна тълпа, въоръжена с дървени дъски и други неща, които използват като оръжие. Той се опитва да потърси убежище и се хвърля на капака на преминаваща кола. Моли се на водача "Моля, помогнете ми" надявайки се, че водачът ще го спаси. Един от членовете на бандата изкрещява нещо на водача и той се опитва да се изхвърли момчето от превозното средство чрез движение напред-назад. Момчето се държи, за да спаси живота си, когато бандата го издърпва надолу към земята. Колата изчезва и побоя продължава.
Едва сега започва интензивния побой, бандата многократно рита и удря главата и тялото на жертвата си. След време момчето е почти мъртво в канавката. Един от нападателите след това хваща 1,5 метрова дъска и започва да ударя главата на момчето и не спира, докато тийнейджърка, която по случайност преминава крещи истерично и го моли да спре. Едно от момичетата, които участва в побоя отговаря на викове на протестиращото момиче, че "расистите заслужават това" и момчето от бандата, което държи дъската я дига към свидетелката с застрашаващ жест.
На този етап един от бандата, който бе изостанал, за да викне по-големия си брат, започва да скача на главата и шията на почти мъртвото момче. По-големия брат е дошъл да помогне да се погрижат за един от тези, отвратителни расисти, които убиват "малките деца" и са заплаха срещу "демокрацията" и сега чувства омразата му да кипи. Пазете се от пътя ми, имам нож! - вика от вълнение като бързо напредва към почти мъртво момче държащ нож. Другите членове на бандата оставят място на Кхалед Одех, който сяда на гърба на момчето. Той отново и отново вдига и пуска големия касапски нож. След като пробожда момчето поне 4 пъти в гърба, острието се счупва на половина. Кхалед след това взима главата на момчето в лявата си ръка и я натиска назад. Той чувства бушуваща омраза към момчето, което той знае че заплашва демокрацията, момчето, което убива малки деца, той знае, че момчето трябва да бъде смачкано. Затова той решава какво ще направи „Ще го убия” - Думите минават през акъла му и той засилва това, което е останало от ножа в гърлото на момчето. Доволен, че е освободил обществото от расиста, въодушевен скача на краката си. Кръвта, която покрива ръцете му е все още топла. Оглежда се и изкрещява на хората стоящи около него, че никой не го е виждал. След това побягва с брат си. Останалите членове на бандата се разпръскват и изчезват. "Смажете расизма", някой вика сред сенките. Но Кхалед Одех е бил видян. Шведското момиче, свидетел на жестокото нападение отива при момчето със сълзи в очите си. Момичето се опитва да му повдигне главата, но не успява. Дрехите му са удавени в кръв, която се изпомпва от разсечената на врата му артерия. Той се опитва да си поеме въздух, но от устата му се чува хриптящ звук, когато главата му отново пада на земята в студената канавката. Животът на Даниел Вретсрьом изтича, докато момичето отчаяно се опитва да го спаси.
Докато Даниел бе все още жив той бе заобиколен от смях и радост. Семейство и приятели го описва като внимателен, мил и много харесван. Пламъкът в очите му изчезна едва когато бе само на седемнадесет години и имаше цял живот пред себе си. Моят син Даниел е меко и приятно момче с искри в очите му, ни казва майка му. Той наистина оживяваше живота ни с хумор и лудории. Не винаги е било слънчево, но всичко, което преминахме заедно ни направи по-близки. Той намираше спокойствие и си почиваше докато бе на риболов, и можеше да седи в лодката с часове, просто мислеше и се наслаждаваше на мира. Скоро научих че трябва да избягвам да пускам Даниел в магазин за риболов, тъй като ще отнеме дълго време, преди да излезе от там. Той обичаше да лови риба, да говори с момичетата, да свири на барабани и семейството си. В моите очи той е един прекрасен човек, и бях много горда от него. Ако някога сгреши, думите "Съжалявам" бяха много важни за него. Той често ми казваше "мамо, обичам те" и това, че приятелите му го чуваха не бе срамно за него. Даниел беше момче, което прави огромно впечатление на хората, които среща и по този начин спечели сърцата на много от тях. Всеки път, когато поглеждам през прозореца на кухнята към къщичката на Даниел виждам тъмен прозорец, светлината я няма и аз се чудя, защо са взели живота му?
Правните последици бяха описани като фарс, когато съдиите и журито обяви престъпниците без законни права. Убиецът, Кхалед Одех, беше осъден за непредумишлено убийство на психична основа, тъй като съдът стигна до извода, че той страдал от временна невменяемост, когато е извършено престъплението. Когато присъдата е формулирана по този начин не е необичайно, че осъдения е обявен за здрав и след около година бе освободен. Само шест от другарите му бяха преследвани. Трима от тях бяха осъдени до четиридесет часа общественополезен труд и да се свържат със социалните услуги. Двама от останалите са осъдени да заплатят 1800 шведски крони (около 200 евро) глоби и последният е бил освободен условно предсрочно и осъден да плати 1800 корони глоба. Нима живота на едно шведско момче струва толкова малко? По-малко от билет за бърз влак?
За да запазим паметта на един от шведските млади граждани, чиято кръв е разлята върху жертвеника на развитието, се провежда марш за почитане паметта около годишнината от убийството. През 2001 г., 1400 демонстранти се събраха да протестират срещу ескалиращото насилие срещу шведите. Най-малкото, което можем да направим е да участваме в тази паметна изява и да стимулираме нашата омраза към негативните социални промени. Всеки, който се противопоставя на мултикултурното насилие е добре дошъл!
И тази година (2009) бе проведено вече превърналото се в традиционно шествие в Салем. Отново хората, носещи факли осветиха Салем и напомниха, че на този ден бе убит Даниел Вретсрьом. НС Трибуна се присъединява, макар и от разстояние към протеста на нашите Шведски събратя, защото знаем, че един ден победата ще бъде наша!

петък, 1 януари 2010 г.

Информация

Можете да се свържете с нас по каквито и да е въпроси и теми на 318bulgaria@gmail.com

ЧЕСТИТА НОВА ГОДИНА!

ДемоНОкрация!

Няколко гимназисти от Филаделфия бяха наказани, че обиждали съперниците по баскетбол с подвиквания свързани с Холокоста. Полицията, училищното ръководство и Антидифамационната лига изясняват какви обиди си обменяли феновете на 15 декември в мача между училищата на Upper Darby и Lower Merion. В Lowe Merion живеят много евреи и заради разгорещените страсти няколко ученици, фенове на Upper Darby изразили неприязънта си към чифутите. Сред виковете можело да се чуят "Палете пещите" (Warm up the ovens), "Вие сте такива евреи, вадете ярмулките си" (You're so Jewish, get your yarmulke), "Ще ви пишем в Аушвиц" (We'll write you letters when you're in Auschwitz). Всички ученици показали мнението си ще бъдат наказани от училищното настоятелство.
Деца, обвинявани в антисемитизъм, гонени заради подвиквания на баскетболен мач??!?! До къде ще стигнем - може би ще заключват бебета ако не дай си боже вдигнат дясна ръка.. Ще израснат ли пълноценни хора от момчетата, чиято свобода е потъпкана още в най-ранни години? С какво е по-различна днешната система от комунизма? Не е ли въпрос на време да се повтори Пражката пролет?