неделя, 27 февруари 2011 г.

R.I.P.

На 18 февруари 2011 в затвор със строг режим, №42/14, Архангелска област, банда азиатци (имигранти от Кавказ) нападнала двама руснаци - Димитрий Антипов и Максим Полуфакен. По време на ожесточената битка двама от азиатците получили рани от хладно оръжие. Нападението е било планирано предварително с уговорка между кавказците, надзирателите и директора на затвора. Руските POW специално са били настанени в бараки населени изключително с кавказци.
Азиатците официално заявили, че смятат сексуално да насилят двамата руснаци (в руските затвори ако върху затворник бъде хвърлена урина или бъде "потопен" в тоалетна, той губи всякакви "права" и е считан за "каста на низвергнатите").
След нападението надзирателите превели руснаците в затворническия арест №29/3 на град Велск. Където в същия ден Дмитрий Антипов е намерен обесен. Полицията официално обявява случая като "самоубийство". Максим Полуфакен сега се намира в същия затвор.
Има предположение от местните съратници, че момчето е било убито от самите надзиратели, тъй като е бил разпитван многократно за двамата ранени азиатци и е отказвал да даде всякаква информация. По цяла Русия се готвят протести и акции срещу затворническите служби.
Дмитрий Антипов е бил осъден на 9 години лишаване от свобода при строг режим през пролетта на 2010 година. Осъден е за едно убийство на расова основа, един опит за убийство и "разпалване на расова вражда".
В Русия има повече от 1000 POW. Всяка година умират около 5 националисти в сбивания с други затворници или от ръцете на надзирателите. За последните 10 години са починали над 50 политически затворници.

сряда, 16 февруари 2011 г.

Интервю с Bully Boys



1. Здравейте от България! Кога, защо и как беше създадена групата ви?

Бандата е основана в Орландо, Флорида през 1983 като пънк банда. Аз се присъединих в януари 1984 като барабанист. Така, че оригиналния състав беше - Ръсти(китара), Уолъс(вокал), Тод(бас) и аз на барабаните. Всички бяхме скинхедс и близки приятели, така че основната причина за създаването на групата е любовта ни към музиката.

2. От къде дойде името на групата ви?

Тод именува бандата. Той каза, че е чел книга за някакви бандити от Манхатън, които се нарекли така и нападали артисти. Името ни се стори добро и го запазихме.

3. Колко концерта сте изнесли до сега? Къде е най-екзотичното място, където сте свирили?

Движим се около цифрата 100. В началото свирихме всяка седмица. В града ни имаме много последователи и един от тях притежава склад, където всяка седмица участвахме в хардкор вечеринки. Свирили сме в цяла Флорида, предимно с пънк банди и всички другари от града ни пътуваха с нас за support. Австралия е едно от местата, където най-много ни е харесало.. заедно със Финландия, Гърция, Испания, Италия, Русия, Германия, Австрия, Франция, Унгария и Англия.. Всички тези места пазят страхотни спомени от нашите посещения.

4. От кои банди черпите вдъхновение?

Бандите, които ни влияят са много различни. Мен ме вдъхновяват - Skrewdriver, Motorhead, пънк групи от 80-те и някои метал банди.

5. Кой пише текстовете за вашите песни?

Ед и аз ги пишем заедно. Използваме идеи от двама ни и ги вплитаме в едно. В студиото двамата свирим на всички инструменти. Нямаме много време за репетиции, заради разстоянието между двама ни. Той живее на 17 часа път с кола.

6. Сега нека поговорим за политика. Как ще опишете политическата ви ориентация?

Аз съм бял мъж, който се поглежда в огледалото и не се срамува от това, което е. Живея живота си следвайки принципите на смелостта, честта, достойнството и уважението. Аз имам качества и ги използвам, за да внеса светлина в мрака.

7. Поддържате ли някоя политическа партия?

Няма партия, която да е заслужила моя глас. Много партии имат добри идеи, но са или твърде уплашени или не са достатъчно интелигентни, за да се заемат с най-наболелите проблеми.

8. Кое е най-голямото зло във вашата страна и в целия свят?

Тиранията! Тиранията съществува във почти всяка бяла нация. Правителствата контролират хората, докато чужденците се хранят с бъдещето им. Ние допуснахме този геноцид и забравихме всеки воин, умрял за да съществуват народите ни.

9. Какво мислите за шовинизма?

Виждам го като начин за защита и опазване на националната култура срещу тези, които се стремят да я разрушат. Шовинизма е толкова естествен, колкото и желанието на лъва да опази територията си.

10. Какво ще кажете за такава мултикултурна страна като САЩ, в която живеят народности от целия свят?

Да, САЩ е едно от доказателствата, че мултикултурализма не работи. Ето и най-добрия пример, който мога да дам за Америка - сложете тигър, слон, алигатор, горила и питбул в апартамент за един ден и вижте дали ще могат да живеят мирно.

11. Кажете ни нещо интересно за вас? Истина ли е, че сте голям фен на плъховете?

Вече имам представа, кой ви е дал идеята за този въпрос! Хахаха! Вдъхнових се от идеята за болното общество създадено от плъхове.. Това може да е развлекателно и депресиращо в един и същ момент.

12. Ако имахте 3 куршума и никой няма да ви съди, кого бихте застреляли?

Ако отговоря, мога да получа 3 тежки години в щатския затвор! Хаха по-добре е някои неща да останат неизказани.

13. Какво знаете за страната ни? Имате ли познати български другари?

Уважавам факта, че все още съществувате след 500 години на отоманско робство и близо 50 години комунизъм. Знам също, че в България живеят по-малко от 3000 евреи, което означава, че Израел е с 3000 жители по-малко.... Изгонете ги!

14. Благодарим ви за интервюто. Беше чест за нас. Последни думи или нещо, което не сме ви питали, но искате да кажете?

Благодаря ви за възможността да забавлявам вашите читатели. Надяваме се един ден да успеем да свирим в страната ви. Поздрави от Далас, Тексас... YEEHAW!

неделя, 13 февруари 2011 г.

Ние, жените в борбата за подновяванетео на Германия

Предистория: Frauen Warte е илюстровано двуседмично женско издание на нацистката партия. Тази статия от 1934 обяснява каква трябва да е ролята на жените в нацистката партия. Вместо да бъдат активни в политиката и обществения живот, те трябва да изградят домовете си и да отглеждат децата си по начин, в съответствие с нацисткия мироглед.

Източник: Ерна Гюнтер Ние, жените в борбата за подновяване на Германия „NS Frauen Warte, (2) #17 (25 Февруари 1934), стр 507

Ние, жените в борбата

За подновяване на Германия

От Ерна Гюнтер


Политическата битка през последните години е война със страстна горчивина, защото накрая тя ще определи оцеляването на народа ни като свободна нация.

Жените не могат да останат безучастни в тази борба, защото в нея е замесено бъдещето ни и бъдещето на децата ни. - Стояхме между партиите на старата система, но бяхме разочаровани. Искахме да намерим пътя за нашия народ. В разгара на кризата, ние трябваше да заемем позиция, но къде имаше място за нас? Скитахме разочаровани от демократично-марксист материализъм, от една страна и тъмнината на буржоазната класа, от друга. Ние жените искаме да намерим пътя за нашия народ. Чувствахме, единствено че основаваща се на етническа основа силна държава може да гарантира живота на отделния човек, но и че една такава държава би могла да бъде силна, само ако е подкрепена от цялата сила на нашия народ.

След това чухме първият Национал Социалистически говорител. Слушахме. Отидохме на повече срещи. Чухме Фюрера и сълзите паднаха от очите ни. Тук е това, което търсихме. Тук чухме идеята за държава представени със страстна привързаност, която не си играе с пролетариата срещу буржоазията. Тук обещанията не бяха направени само към една част от хората. Тук обръщението бе към хора от една и съща кръв, на една и съща раса. Мотото е: "Общото благо е преди личното добро."Чуйте

Само Национал социалистическата позиции по конкретни въпроси на националния живот ни ставаха ясни. От самото начало обаче, ние всички смятахме, че се случва нещо ново. Не беше въпрос за победа на една партия, а по-скоро нов мироглед борещ се за душата на Германия.

Студените причини могат да поддържат партийните догми верни, но световния мироглед изисква целия човешки разум и сърце, вяра и воля. Една жена първо не изследва цялата информация, а по-скоро винаги е готова да даде цялата си личност. По този начин жените, които срещат Националсоциалистическата идея скоро става нейни страстни поддръжници. Те чувстваха, че ще открият в тази представа за държавата, изградена както е било в най-древните владения на един народ, на кръвта и земята, естествената им роля като пазители на расата, като учители на младежта. След като са били запленени от тази мисъл, те стават активни борци в битката.

Мъжете стоят в челните редици. Жените тихо вършат техните задължения. Майката слушат напрегнато в нощните часове стъпките на завръщащите се деца. Много жени надникват през тъмните улици на Берлин, търсещи мъжа си или сина си, който рискува кръвта си и живота си в борбата срещу под човеците Много листовка са сгъвани така, че мъжете от SA да могат да ги оставят в пощенската кутия. Много ценни часове са прекарани в кухните и помощните помещения на SA. Парите, винаги са били събирани от жените. Новата вяра се разняся от уста на уста. Никой път не е бил твърде дълъг, нито една дейност за партията не е била безсмислена. Понякога ни се струва скучно или ненужно, но не научихме ли много в тези часове? Не се ли научихме през тези часове да се чувстваме част от цялото? Не се ли научихме на това как германеца до нас говори, мисли и чувства? В ежедневния живот и в работа ние също се срещам с хора от различни среди. Но научаваме техните нужди и вътрешни им копнежи, само когато работим с тях рамо до рамо, когато мислите ни са свързани в голяма обща цел. През тези години, когато целта бе: "Дайте на Хитлер властта" Всички знаехме, че гаранцията за подновяване на Германия в личността на нашия Фюрер.

Целта бе достигната. Нова германска държава израсна пред самите нас.

Ние естествено си задавахме този въпрос: "Дали в тази държава, изградена от силни мъжки ръце, има каквото и да е място за всички нас жените?" Може ли да не казваме: "Победата е спечелена. Идват мирни времена. Помощта ни вече не е необходима. Можем да спрем да се тревожим за нашия народ и да се концентрираме само върху себе си. "Ако работехме само в партия, това е, което бихме могли да кажем. Но не станахме ли национал-социалисти, тъй като Германия беше на дневен ред?

Вярно е, че нямаме места в парламента и мъжете възвърнаха позициите си, заети от жени с болни амбиции. Все пак, Националната социалистическа държава се нуждае от помощта на жените повече, отколкото през годините на борба.

Може би мъжете са тези, които ще видят необходимостта за живота на нашия народ. Държавата може да ни даде закони, които за пореден път да дадат на жените естествените им задължения. Но това ще зависи от нас жените, дали тези закони са разбираеми за широкият кръг от хора. Нашата задача е да ги превръщаме в ежедневие. Не подценявайте тази задача! Знам, че е по-лесно да се направи бързо пътуване до универсалния магазин. Той изисква мисълта при закупуване на национални продукти, напомняйки че с всяка покупка, на германски стоки предоставяте на германския народ заплати и храна.

Давате ли си сметка, че лицето на един народ се формира от семейството? Семейството получава както пасивните, така и активните характеристики чрез жената. Майката дава на съпруга си и децата си дом. Майчински дух е източник на всичко вековно. Просто като фермера, който е дълбоко обвързана със земята чрез първичните сили на природата, така майката получава ритъма на живота си от ръцете на бога. Искаме да поведем децата и целия народ, отново към този първичен източник на сила. Задачата на жената е да замени духа на парите и на личен интерес, с духа на майката и на земеделския производител. С този дух, ние жените ще можем да се разпространяваме топлината навсякъде, където работата ни може да ни постави.

Революция е оправдана, когато не само промени външните форми, но и създаде един нов стил на живот. Този нов начин на живот трябва да се формира до голяма степен от нас жените. Чрез нашите дрехи, храна, която приготвяме, домовете ни и нашите духовни нужди, ще предадем нашето отношение към живота на семейство ни, а оттам и на държавата.

Обучението на младите хора е в нашите ръце. Чрез нашият дух, те стават част от нацията

Има ли по-голяма задачи, от тези? Няма ли да ни отнеме цялата сила за да го постигнем? Говоря не за тези жени, които все още не са се преместили от общия смисъл на човешкото братство към ценностите на техния вид. Нито пък мога да говоря за тези жени, които се присъединяват към нас, защото вярват, че ще бъде в тяхна полза. По-скоро говоря за всички онези жени, които прекарват живота си в търсене на нещо, с което да служат на велика цел. За тези жени, които казват: "Присъединете се! Всичко е пропито, нещо ново се ражда. Покажи добродетелите на простотата, на истината, на лоялност. Създайте имиджа на германската жена! "

сряда, 9 февруари 2011 г.

Интервю с Анди от Razors Edge

На първо място ви благодарим за това, че приехте да направим интервю. Кажете ни нещо повече за RE. Кога е била основана групата? Кои са били членове тогава и кои са сега?

Групата ни е основана през 1990 – преди 20 години. Първоначалните членове са Сид (барабани), Анди (вокали), Кев (бас), Дирк (китара). Днес сме Сид & Анди и всеки, който може да свири. Съставът често се променя.

Кой е последният ви албум? Имате ли планове за нов проект?

Blood on their Hands е последният ни албум. В момента работим върху нов материал.

Анди направи проект с Carpe Diem наречен I.C.1. Можем ли да очакваме повече от този съвместен проект? Имате ли нови идеи?

Да, очаквайте повече от I.C.1. Вторият ни албум ще бъде готов скоро. За сега нямаме други идеи.

Предимно поддържате С18, а член ли сте на някоя политическа партия?

Сид е член на National Front.

Мислите ли, че нашата борба има бъдеще?

Надявам се да има, все пак се борим достатъчно дълго!

Каква музика слушате? Кои групи харесвате и от кои черпите вдъхновение?

Oi банди като 4 Skins и други олд скуул, с които израстнахме. Когато пътуваме винаги слушаме Skrewdriver и RAC. Това са бандите, които ни вдъхновяват.

Ще напишем няколко имена – кажете по няколко думи за тях.

Ian Stuart – върховният мъж.

Oswald Mosley - големи фенове сме на него и на Blackshirts.

Кралската фамилия – ние сме патриоти, обичаме Кралската фамилия.

Лоялисти – върви ръка за ръка с горното.

Кое е най-голямото зло в Англия и Европа?

Безгръбначните политици, лакомите шефове и имигрантите. Списъкът продължава и продължава..

Подкрепяте ли някой английски футболен отбор?

Известният Уест Бромич Албиън! Сид е фен на Бирмингам Сити – те не струват!

Ако имахте 3 патрона и никой няма да ви съди, кого бихте застреляли?

Сид 3 пъти!

Били ли сте някога в България? Какво знаете за страната ни? Ако имате покана бихте ли свирили тук?

Не никога не сме били в България. Знаем, че страната ви има голям проблем с циганите. Да бихме свирили в България ако имаме шанс!

Последни думи или нещо, което искате да кажете? Кажете нещо на нашите български другари!

Здравейте! Благодарим ви за интервюто и много успехи на всички, които ни познават!

събота, 5 февруари 2011 г.

На първо място се извиняваме на всички читатели за дългата пауза в активността ни. Тя беше продиктувана от репресията на системата срещу член от екипа ни. Сега обаче се завръщаме пълни с нови материали и идеи, така че се надяваме на вашия интерес, а също така чакаме вашите препоръки и въпроси на 318bulgaria@gmail.com