Ние сме социалисти, защото в социализма виждаме наредения от съдбата естествен порядък за всички народни другари, единствената възможност да съхраним нашето расово-обусловено наследство и заедно с това да завоюваме нашата политическа свобода.
Социализмът е освободително учение на работническата класа, а след като пробуждането на четвъртото съсловие и неговият вход в политическия организъм на отечеството ни е невъзможно без низвергването на сегашния робски порядък, то социализмът е не само вътрешно дело на подтисканата класа, но и вещ, за която освобождението на народа ни от робство се явява смисъл и цел на цялата политика. По такъв начин социализмът приема своя истински образ, само чрез безусловното братство с устремения напред, наново пробуден национализъм! Без него той е нищо - фантом, нелепа теория, въздушна целувка, празна книга. Заедно с него е всичко - бъдеще, свобода, Отечество!
Това е грехът на либералната буржоазия, когато тя вижда в социализма надигащи се сили и си позволи да използва енергията си за създаването на антинационални тенденции. Това е и грехът на марксизма, който описа социализма като учение, противоположно на държавата и защитата на собственото национално съществуване. От тези две сведения заключаваме понятийното и политическото определение на новото социалистическо чувство, което по природата си е националистическо, освободително и стремящо се към възрождение.
Политическата буржоазия в момента е готова да си тръгне от сцената, където се твори история. На нейно място се въздигат, подтисканата до днес класа на творческия народ, народният юмрук и народната мисъл, работническото съсловие, готови да започнат своята политическа мисия. Въвличането им в националния организъм е свързано с жестока и яростна борба за политическа власт. Тази борба е започнала в икономическата област, а завършва в политическата. Иде реч не толкова за установяването на работно време, макар ние никога няма да можем да спрем да осъзнаваме, че тези потребности, представляват съществена готовност за носене на отговорност от съсловието в държавата и могат да го направят доминанта за бъдещета политика на Отечественото ни. Буржоазията не иска да признае силата на волята на работническата класа. Марксизма я изтиква на ниво, където тя не може да се развие в пълната си сила, а само да застине. Докато работническата класа кърви на марксистките фронтове, буржоазията и марксизмът, отдавна са стигнали до една линия с капитализма и сега виждат своето най-важно задание, да се прикриват с маски и умело да разпределят роли, да изтощават и изсушават силите на социализма..
Ние сме социалисти и социалният въпрос се явява за нас въпрос на необходимост и справедливост, освен това и на националното съществуване на нашия народ, но не и предмет на евтино съчувствие или оскърбителна сантименталност. Трудещият се човек има право на живот, съответстващ на заслугите му и ние нямаме намерение да изкореняваме това право. Въвличането му с цялата му отговорност в държавния организъм се прави не само за неговото благо, но е и отговор на въпроса за оживяването на нацията ни. И ако политическите сили не искат да коват тази съзнателност, което е необходимо от тяхна страна, то социализмът трябва да се добива до това сам.
Не става дума за нищо повече освен за осем-часов работен ден. Става дума за придаване на форма на нова национална съзнателност, която трябва да обкръжава всеки народен другар. Социализмът е вътрешен и боен лозунг. И двете цели - вътрешното единство и външната свобода ни довеждат до вината на буржоазията и марксизма. Тези две групи сили, проявяващи се в националната и социалната сфера, остават до гроб заклети врагове на социалистическата национална държава. Затова е нужно да изкореним тези бурени. При това фронта на социализма е неизбежен и пътят му е ярко осветен.
Против политическата буржоазия - в името на вечния национализъм!
Социализмът е освободително учение на работническата класа, а след като пробуждането на четвъртото съсловие и неговият вход в политическия организъм на отечеството ни е невъзможно без низвергването на сегашния робски порядък, то социализмът е не само вътрешно дело на подтисканата класа, но и вещ, за която освобождението на народа ни от робство се явява смисъл и цел на цялата политика. По такъв начин социализмът приема своя истински образ, само чрез безусловното братство с устремения напред, наново пробуден национализъм! Без него той е нищо - фантом, нелепа теория, въздушна целувка, празна книга. Заедно с него е всичко - бъдеще, свобода, Отечество!
Това е грехът на либералната буржоазия, когато тя вижда в социализма надигащи се сили и си позволи да използва енергията си за създаването на антинационални тенденции. Това е и грехът на марксизма, който описа социализма като учение, противоположно на държавата и защитата на собственото национално съществуване. От тези две сведения заключаваме понятийното и политическото определение на новото социалистическо чувство, което по природата си е националистическо, освободително и стремящо се към възрождение.
Политическата буржоазия в момента е готова да си тръгне от сцената, където се твори история. На нейно място се въздигат, подтисканата до днес класа на творческия народ, народният юмрук и народната мисъл, работническото съсловие, готови да започнат своята политическа мисия. Въвличането им в националния организъм е свързано с жестока и яростна борба за политическа власт. Тази борба е започнала в икономическата област, а завършва в политическата. Иде реч не толкова за установяването на работно време, макар ние никога няма да можем да спрем да осъзнаваме, че тези потребности, представляват съществена готовност за носене на отговорност от съсловието в държавата и могат да го направят доминанта за бъдещета политика на Отечественото ни. Буржоазията не иска да признае силата на волята на работническата класа. Марксизма я изтиква на ниво, където тя не може да се развие в пълната си сила, а само да застине. Докато работническата класа кърви на марксистките фронтове, буржоазията и марксизмът, отдавна са стигнали до една линия с капитализма и сега виждат своето най-важно задание, да се прикриват с маски и умело да разпределят роли, да изтощават и изсушават силите на социализма..
Ние сме социалисти и социалният въпрос се явява за нас въпрос на необходимост и справедливост, освен това и на националното съществуване на нашия народ, но не и предмет на евтино съчувствие или оскърбителна сантименталност. Трудещият се човек има право на живот, съответстващ на заслугите му и ние нямаме намерение да изкореняваме това право. Въвличането му с цялата му отговорност в държавния организъм се прави не само за неговото благо, но е и отговор на въпроса за оживяването на нацията ни. И ако политическите сили не искат да коват тази съзнателност, което е необходимо от тяхна страна, то социализмът трябва да се добива до това сам.
Не става дума за нищо повече освен за осем-часов работен ден. Става дума за придаване на форма на нова национална съзнателност, която трябва да обкръжава всеки народен другар. Социализмът е вътрешен и боен лозунг. И двете цели - вътрешното единство и външната свобода ни довеждат до вината на буржоазията и марксизма. Тези две групи сили, проявяващи се в националната и социалната сфера, остават до гроб заклети врагове на социалистическата национална държава. Затова е нужно да изкореним тези бурени. При това фронта на социализма е неизбежен и пътят му е ярко осветен.
Против политическата буржоазия - в името на вечния национализъм!
Против марксизма - в името на истинския социализъм!
Няма коментари:
Публикуване на коментар