вторник, 28 юни 2011 г.

10 световно известни фирми (и досега), които са работили с и за нацистите

Има нещо зловещо в ефективността, с която нацистите са управлявали цялата страна, включително населението и индустрията, осъществявайки злите си замисли. Всеки знае за трите най-големи корпорации, които са сътрудничили на нацистите. Hugo Boss, създала страховитите униформи на SS (както и монотонно кафявите ризи на SA и Хитлеровата младеж); Volkswagen по нареждане на Хитлер, създава "Бръмбар" (или "костенурката" и го произвежда, използвайки принудителен труд; IBM е разработила перфокартата, която се е използвала за ускоряване на процеса на унищожаване на хора по расов и класов призтак.


Все пак, това не е само тези компании, които са работили в тайно споразумение с нацистите - има и други глобални субекти, които днес все още могат да видят, които са продавали душите си на дявола в много отношения - и може да бъдете изненадани при вида на някои от имената, изброени по-долу.

10. Chase Bank

Ако човек си помисли, конспирацията на Chase банка (сега JP Morgan Chase) с нацистите не е чак толкова невероятна. Един от основните притежатели на акции, Dzh.D.Rokfeller пряко финансира от преди войната евгеничните експерименти на нацистите. Между 1936 г. и 1941 г. Chase и други банки в САЩ помагат на германците, за да получат над 20 милиона в доларово изражение, "заработвайки" повече от 1,2 милиона щатски долара комисионна, от които Chase слага в джоба си половин милион. В онези дни това са били много пари. Фактът, че германската марка, използвана за финансиране на операции, както, че произхода им е евреиски, от бягащи от нацистка Германия, очевидно не притесняват Chase - всъщност, банката подобрява дейността си след Kristallnacht (нощта през 1938 г., по време на която евреите в цялата нацистка Германия и Австрия са били подложени на кланета.) Chase също замразява сметките на френските евреи в окупирана Франция преди нацистите дори да помислят да ги попитат за това.

9. Ford

Хенри Форд сам по себе си е известен антисемит, който публикува издал колекция от статии, озаглавена "Международното евреиство. Основен световен проблем." Ford дори спонсорира издаването на свой собствен вестник, който той използва като пропаганда, обвинявайки евреите за Втората световна война, и през 1938 г. получава Ордена за заслуги съм германския орел, най-високото отличие на нацистка Германия, с която са награждавани чужди граждани.

За германското управление Ford пуска три модела камиони за военните нужди на немската армия по време на войната, с широко използване на затворнически труд. Нещо повече - може би е бил използван робски труд в производството на Ford през 1940 г. - когато дъщерното дружество на компанията в САЩ все още е било под пълен контрол.

8. Random House

Може да не сте чували за Bertelsmann AG, но вие ще чуете за книги, публикувани от много от неговите дъщерни дружества, включително Random House, Bantam Books и Doubleday. По време на нацистката власт, Bertelsmann публикува нацистка пропагандна литература, като "стерилизацията и евтаназията -.принос към прилаганата християнска етика" Тя дори публикува произведения на Вили Веспера, който произнася с ентусиазъм реч при изгарянето на книги през 1933 година. През 1997 г., Random House се превръща в център на нов дебат за нацизма, когато добавя "личност, фанатично предана на определени дейности, практики и т.н. или желанието им да я овладеят" към определението за "наци " в речника на Уебстър, което подбужда борбата на "Антиклеветтическата лига," което доведе до твърдението, че издателска къща "омаловажава и отрича кръвожадните намерения на нацисткия режим. "

7. Kodak

Когато чуете за Kodak, непосредствено пред очите ви изниква щанд с идилични семейни снимки и спомени, уловени на филм, но трябва да имате предвид, всъщност - това е принудителен труд, който е използван в германското дъщерно дружество на компанията по време на Втората световна война. Дъщерни дружества на Кодак в неутралните европейски страни са водели оживен бизнес с нацистите, като им предоставяли пазар за техните стоки и ценна чуждестранна валута. Португалският филиал, дори изчислява печалбите от дружеството в Хага, която тогава е била под нацистка окупация. Освен това, за тази фирма не става дума само за производство на камери, тя е овладяла производството на предпазители, детонатори и други военни стоки за германците.

6. Coca-Cola

Фанта - ароматизирана напитка с портокал, който първоначално е била замислена за нацистите. Съвсем правилно, вносът на съставките за колата, което и даващи марката на неговото име, е бил затруднен и, затова управляващия подразделението на Coca-Cola в Германия, Макс Кайт изобретил нова напитка, която може да се направи от наличните съставки.

През 1941 г., Фанта дебютира на немския пазар. Maкс Кайт не е бил нацист, но усилията му да се поддържа функционирането та Coca-Cola през войната, означавало, че компанията ще се сдобие с една справедлива печалба и в края на войната може да се върне за разпространението на Coca-Cola сред разположените в Европа, американски войници.

5. Allianz

Allianz е дванадесетата най-голяма компания в света за финансови услуги. Не е изненадващо, че бидейки основана през 1890 г. в Германия, тя е и най-големия застраховател, когато нацистите идват на власт. Като такава, тя бързо е вързана с нещата на нацисткия режим. Нейния директор, Курт Шмит бил министър на икономиката, при Хитлер, а компанията осигурява застраховката на съоръженията и персонала на Аушвиц. Неговият главен изпълнителен директор е отговорен за практиката за изплащането на застрахователните обезщетение, унищожени в резултат на Kristallnacht(Кристалната нощ), на нацистката държава, а не на еврейските собственици. В допълнение, компанията работи в тясно сътрудничество с нацисткото правителство в проследяване на животозастрахователни полици, на немските евреи изпратени в лагерите на смъртта, и по време на войната в полза на застрахованото имущество нацистите изземват от същия еврейския народ.

4. Novartis

Докато Байер е скандализиран поради факта, че започна своя път, произвеждайки газа Циклон Б, използван от нацистите в газовите камери, но тя не е единствената фармацевтична компания със скелети в гардероба. Швейцарската химическа компания Ciba и Sandoz се сливат в новата Novartis, известна с първия си наркотик Риталин (скандалния психостимулант, използван широко в САЩ за лечение на хиперактивност при децата). През 1933 г. клонът на Ciba в Берлин прекратява правомощията на всички членове на Съвета на директорите с еврейска националност, и ги заменя с "по-приемлив" арийски персонал; Междувременно, Sandoz се занимава с подобни дейности за своя председател. По време на войната компанията, произвежда за нацистите бои, фармацевтични продукти и химикали. Novartis откровено признава вината си и се опитва да я изкупи с характерни за другите фирми-съучастници начин - жертва $ 15 милиона за компенсационния фонд, за Swiss жертвите на нацизма.

3. Nestlé

През 2000 г. Нестле във връзка с използването по онова време на робски труд внася във фонда повече от 14,5 милиона долара за уреждането на исковете на жертвите на нейните действия и тези на Холокоста оцелелите и еврейски организации. Фирмата направила признание, че през 1947 г. тя придобива компания, която ползва по време на войната, принудителен труд, а също така заяви: "Няма съмнение, или може да се предположи, че някои корпорации в групата Nestlé, работещи в страни под контрола на Национал-социалистическия (нацистки) режим, са експлоатирани заа принудителен труд. "Нестле през 1939 г. в Швейцария, оказвала финансова помощ на нацистката страна, в резултат на спечелването на изгоден договор за доставка на шоколад за нуждите на цялата немска армия по време на Втората световна война.

2. BMW

BMW допуска използването, по време на войната, принудително на 30 000 неквалифицирани работници. Те са военнопленници, принудени работници и затворници от концентрационните лагери, произвеждащи двигатели за Луфтвафе и така бяха принудени да помагат на режима да се предпазят от него, опитвайки да спасят собствения си. Във военно време, BMW се фокусира изключително в производството на самолети и мотоциклети, без претенции за нещо друго, освен да бъдат доставчици на военни машини за нацистите.

1. General Electric (GE)

През 1946 г. правителството на САЩ налага глоба на General Electric за нарушения и недостойно поведение по време на войната. Заедно с Krupp, немската индустриална компания, General Electric умишлено завишава цените на волфрамовия карбид, който е жизнено важен материал за обработка на метали, необходими за военната промишленост. Въпреки това, те били наказани с глоба общо от около 36 000 долара General Electric сама извършва тази измама със себе си, като печели около половин милион долара, като пречи на мобилизацията и повишава цената на победата над нацизма. GE, освен това, преди избухването на войната, купума дял от Siemens, като направила сама себе си съучастник в използването на робски труд за изграждане на много газови камери, където са намерили края си, много болни работници.

Източник: http://news.nswap.info/


четвъртък, 23 юни 2011 г.

Шест милиона – изгубени и намерени (Ернст Цюндел)

2. НЕМСКАТА ПОЛИТИКА КЪМ ЕВРЕИТЕ ДО НАЧАЛОТО НА ВОЙНАТА.

Адолф Хитлер считал евреите за нелоялни, алчни и ненаситни елементи на нацията, носещи разлагащо влияние върху културата. Това особено се натрапвало в периода след Първата Световна Война, когато много евреи притежавали значително влияние и власт, особено в юриспруденцията, финансите, средствата за масова информация, въпреки, че те представлявали едва 5 % от населението. Фактът, че евреи като Карл Маркс (с истинско има Мозес Мордохай Леви), Роза Люксембург (с истинско име Емма Лазарус), Карл Либкнех и други били, непропорционално по своя процент за населението на страната, въвлечени в комунистическото движение, помогнал на немските националисти да се убедят в това, че евреите се стремят да разрушат националното самосъзнание на страната, в която живеят и вместо него да построят общество от интернационален тип, в което да доминира идеология небазираща се на национална философия и политика.
За хората, които не се асимилират, е тежко да живеят в общество с развито национално чувство, затова естествено, ако те успеят да отслабят или нещо повече, да разрушат националното лице на това общество, неговите национални институти, то животът за тях ще стане много по-лек. Комунизмът беше първият опит за създаване на “наднационално общество”. Но този тип общество може да устои само чрез масов терор, а хората вече не могат да бъдат излъгани и да повярват в него. “Втората серия” “наднационално общество” е добре познато на хората от Запада – това е масовата емиграция от страните на Третия Свят. Големи западни градове вече не могат да се познаят, в много от тях емигрантите от Третия Свят представляват значителна част от сегашното им население. Същата участ очаква и хората от Източна Европа и Русия, ако те скоро не разберат кой има изгода от тази политика и как се прави тя.
В тази книга ние не анализираме доколко обосновани са били законовите мерки приети против евреите в хитлерова Германия. Ние просто се опитваме безпристрастно да изследваме мерките приети в Германия с цел неутрализиране влиянието на евреите и, което и по-важно, с цел принуждаването им към емиграция. Към 1939 година болшинството от немските евреи са емигрирали и то с право да отнесат личното си имущество. Никога немското националистическо ръководство не е предприемало политика на геноцид спрямо евреите. Евреите наричат емиграцията “планирано изтребление”.
Евреите продължават настойчиво да твърдят, че политиката на дискриминация в нацистка Германия е била само върха на айсберга, същността на която е била тяхното физическо унищожение. Типичен пример за това се явява анти-немската пропагандна книга, издадена в Париж през 1936 година “Жълто петно – унищожаването на петстотин хиляди евреи”. Въпреки отсъствието на каквито и да е било факти, в тази книга емиграцията е представена като физическо унищожение на евреите. Концлагерите за политически затворници се представят като потенциални инструменти на геноцида, а особено внимание е отделено на сто (100) евреи, които били затворени в Дахау през 1936 година, от които шестдесет (60) са се намирали там още от 1933 година.
Като друг пример се посочва сензационната книга на немския евреин, комуниста Ханс Баймлер “Четири седмици в ръцете на хитлеровите палачи – нацисткият лагер на смъртта Дахау”, публикувана в Ню Йорк през 1933 година. Задържаният за своята марксическа дейност автор твърди, че Дахау е бил лагер на смъртта, въпреки че според негово собствено признание са го освободили само след месец. В Източна Германия (ГДР) даже бе учредена награда на името на Ханс Баумлер за заслуги в комунистическото движение.
Фактът, че пропагандата за геноцид, уж извършващ се в националистическа Германия, се разпространява толкова рано, ясно показва как са манипулират хората към расовите и политически проблеми. Те трябвало да повярват в това независимо от мнението и настроението на наблюдателя при изследване на онзи период от историята.
Политиката на принуждаване на евреите към емиграция и съществуването на концлагери не са едно и също нещо. Лагерите са били използвани за изолиране на политическите противници и подривните елементи, в частност комунистите, сред които е имало и евреи. В сравнение със сталинския режим с неговите милиони репресирани, броят на затворниците в Германия е нищожен. Според Райтенгер, който е писал много в подкрепа на легендата между 1934 и 1938 година този брой не надвишава 20 000 за цяла Германия, от които броят не евреите не надхвърля 3 000. Политическите опити на Хитлеровото правителство за създаване на еврейска държава с немска националистическа политика по отношение на еврейската емиграция до известна степен е била сформирана по подобие на съвременния ционизъм. Основателят на политическия ционизъм Теодор Херцел в своя труд “Еврейската държава” е писал за основаването на подобна държава на остров Мадагаскар и тази идея е разглеждана сериозно от правителството на Хитлер. Това е един важен пункт в предизборната програма на Национал-Социалистическата Работническа Партия, която била отпечатана като предизборен памфлет. В него се отбелязва, че евентуално създаване на еврейска държава в Палестина е нежелателно тъй като това ще доведе до постоянни конфликти в Близкия Изток. Немците не са първите, които предлагат еврейска емиграция към Мадагаскар. Полското правителство също разглежда този план по отношение на своето еврейско население и в 1937 година изпраща там експедиция под ръководството на Михаил Лепецки. В тази експедиция са включени и еврейски представители.
Първите конкретни предложения за Мадагаскар немците правят в проекта Шахт (Hjalmar Schacht, президент на Райхсбанк) в 1938 година. По съвета на Гьоринг, Хитлер се съгласява да изпрати Шахт в Лондон за преговори с еврейските представители Рабли от Ню Йорк и Берстед. Съгласно този план парите и недвижимото имущество на немските евреи щели да бъдат използвани като залог срещу международен заем за финансиране на еврейската емиграция в Палестина.
Шахт докладва на Хитлер за тези преговори на 2 януари 1939 година.
Този план е приет на конференцията от 12 ноември 1938 година, свикана от Гьоринг, където той съобщава, че Хитлер разработва план за емиграция на евреите в Мадагаскар. Но планът не може да бъде осъществен, тъй като Англия не се съгласява с финансовите условия (“The Final Solution” – стр. 21). Малко по-късно, в декември същата година М. Бонет, министър на външните работи на Франция съобщава на Рибентроп, че френското правителство също планира евакуацията на 10 000 евреи в Мадагаскар.
Още преди Шахт да предложи организация на еврейската емиграция в Палестина, което се явява основа за продължение на преговорите, започнати през 1935 година, в много други европейски страни са били правени многократни опити да се организира емиграция на евреите.
Евианската конференция в юли 1938 година се явява резултат от тези усилия. Обаче през 1939 година немската страна все още предпочита емиграцията в Мадагаскар. И въпреки, че Хелмут Волт обсъжда в Немското Министерство на Външните Работи планове за частична еврейска емиграция в Родезия, а също така и в Английска Гвиана и тези преговори продължа-ват до април 1939 година, по същото време Мадагаскарският план се разработва много сериозно, на 24 януари Гьоринг изпраща на министъра на вътрешните работи Фриску предписание за създаване на централно емиграционно управление за евреите, а на Хайдрих, заместник на Химлер, от Службата за безопасност заповядва да разреши еврейския проблем посредством емиграция и евакуация.
През 1939 година усилията на немското правителство довеждат до това, че от общо 600 000, 400 000 немски евреи емигрират. В допълнение на това 480 000 евреи емигрират от Авст-рия и Чехословакия, което представлява почти пълното еврейско население на тези страни. Това е извършено чрез Управлението на еврейската емиграция в Берлин, Виена и Прага, под ръководството на Айхман, глава на Еврейския отдел за Разследване към Гестапо. Немците толкова по-бързо искат да завърши тази емиграция, че Айхман даже организира в Австрия център за подготовка на емигранти за Палестина (“СС и Гестапо” – стр. 60).
Обвиненията, че Хитлер обмислял планове за унищожението на евреите са несъстотелни, отчитайки факта, че той е разрешил на повече от 800 000 от тях да напуснат територия под немски контрол, даже и да им разреши да отнесат своето имущество. Емиграцията на евреите от Европа продължава да се обсъжда и след началото на войната. Айхман обсъжда с Френското колониално управление Мадагаскарския план чак през 1940 година.


Първа глава

неделя, 19 юни 2011 г.

Колко радикална може да е една кръстословица?

Решаването на кръстословици може да бъде много приятно занимание, но това е също и игра, която е използвана в предизборната кампания на NPD, станала причина за вътрешнопартийни спорове. Има опасения, че такива варианти на отговори като "Адолф" и "Хес" могат да изплашат някои избиратели.

Германската партия не за пръв път се сблъсква с вътрешни разногласия, но по-принцип проблемите са по-сериозни от обикновени кръстословици. Публикуваната в страниците на партийния вестник кръстословица, издаден от берлинската дивизия на NPD, предизвика недоволство у много членове на партията.

Три месеца преди изборите в берлинския градски парламент, членовете на NPD решиха да публикуват кръстословица в партийния вестник, която да бъде разпространена през август в един милион екземпляра. На въпроса "Немско име, което в някаква степен е излезнало от мода", търсеният отговор бил - "Адолф".

Като отговор на друг въпрос за "немски политик ("пилотът за свобода") от 20-ти век" се предлага отговорът "Хес". Всеки, който попълни ребуса може да изпрати отговорите и да спечели велосипед, партийно облекло и литература. Макар NPD и да таи известна носталгия по Третия Райх, в последните години партията се стреми да завладее по-голяма избирателна база.

събота, 18 юни 2011 г.

Иван Сотиров: С писанията какви страшни неща ще се случат, рекламират гей парада по системата „Ела, Вълчо, изяж ме”

София. Полицията е взел всички необходими мерки за сигурността по време на гей парада „София прайд", който ще се проведе днес в София от 16 часа. Това каза пред Агенция „Фокус” зам.-кметът на Столична община по сигурността Иван Сотиров. По думите му - дори и да има някакви опити за провокации, те ще бъдат парирани своевременно.
„Взети са изключителни мерки за сигурност. Охранителната възстановка се прави от полицията, ние като община не участваме, а само съгласуваме маршрутите, по които ще се придвижва мероприятието, уведомяваме полицията и колегите от СДВР правят цялата въстановказа охрана на мероприятието”, обясни Сотиров. Маршрутът е стандартният - по моста на влюбените от НДК, по бул. „Фритьоф Нансен”, по бул. „Васил Левски” до Паметника на съветската армия.
„По това време и на това място, на което ще се провежда шествието на „София Прайд”, няма да бъдат допуснати никакви други мероприятия. И не сме уведомявани за други мероприятия. Имахме само едно уведомление и предложихме на лицето, което искаше да организира мероприятието, да си избере друго време и място. Не е внесено ново искане”, допълни Сотиров. По думите му – нещата се пресилват и умишлено се раздухват проблеми.
„При всички подобни протести ще има хора, които по някакъв начин ще се опитват да правят провокации. Според мен, самите организатори малко си направиха реклама с непрекъснато писане до кой ли не, какви страшни неща ще се случат. Малко се действаше по системата – ела, Вълчо изяж ме”, коментира Сотиров. По думите му – много партии си рекламират мероприятията по този начин.
„Ние гледахме да не се съобщават предварително маршрутите и да не се преекспонира мероприятието. Поради начина, по който се действаше близо 10 дни, се вдигна много шум и така се провокират хора, които са склонни да правят провокации и напрежение”, каза Иван Сотиров.
Източник: http://focus-news.net/?id=n1536484

Геноцидът и холокостът над българите!


„Тоз, който на убийците прощава,
той сам в убийствата ги насърчава!"
Уйлям Шекспир

Сканиране и OCR-разпознаване:
Движение "Воини на Тангра"

Линк

петък, 17 юни 2011 г.

Парад на позора


Това е обявеният маршрут публикуван в днешния вестник Стандарт.
Успех момчета.
Победата ще бъде наша!

четвъртък, 16 юни 2011 г.

ОТВОРЕНО ПИСМО

ДО КМЕТА НА СТОЛИЧНА ОБЩИНА

Г-ЖА ЙОРДАНКА ФЪНДЪКОВА

КОПИЕ ДО: ДО ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА ПКОРС КЪМ СОС

Г-Н АНГЕЛ ДЖАМБАЗКИ

ОТВОРЕНО ПИСМО

от Благовест Асенов Асенов

Уважаема г-жо Кмет,

Уважаеми г-н Председател,

С настоящото отворено писмо желая да изразя своето становище относно забранения (неразрешения) протест – шествие под надслов „Не на чуждите пропаганди в България“. Предисторията Ви е добре известна. Спазил съм всички законови изисквания за уведомление, оказах необходимото съдействие, но все пак организираният от мен протест не беше допуснат.

Считам, че в случая Столична община и ресорният заместник-кмет г-н Сотиров не спази Закона за събранията, митингите и манифестациите. Резултатът е, че протест няма да има. Така или иначе аз ще се съобразя с решението на общината независимо, че оспорвам неговата правилност и законосъобразност.

Пишейки Ви това отворено писмо, заявявам, че оттук нататък аз по никакъв начин не съм ангажиран и нямам отношение към евентуални протестни действия, които биха могли да се случат при провеждането на станалия вече печално известен гей парад. Аз поисках мирен протест и шествие, такива не бяха допуснати. Отговорността за охраната и реда на 18.06.2011г. остава само и единствено за общината и компетентните органи на МВР. По никакъв начин не желая да бъда свързвам с каквито и да е прояви, които може да се случат на въпросната дата.

Изключително съм обиден от факта, че Столична община и по-специално заместник - кмета Сотиров си позволи да разпространява неверни сведения за мен. Сатанизирането на моята личност едва ли е от полза, но беше „удобен“ аргумент за заместник-кмета да си измие ръцете. Така или иначе историята ще го запише и запомни като „демократа“, който забрани мирен граждански протест . Ще го запомни като представителя на общината, който публично си позволи да квалифицира български граждани и да ги позори по медиите. Но това е кадрови проблем на кмета, не мой. Всеки кмет, всеки политик въобще, сам си е отговорен с какъв антураж и с какви хора се огражда.

Както стана ясно, интересите на малцинството изместиха изнтересите на мнозинството. Заради един гей парад Вие, г-жо Кмет, зачеркнахте и погазихте правата на други български граждани. Нарушихте закона, въведохте дискриминацията на малцинството над мнозинството като ръководен свой принцип. Докато говорите за толерантност и търпимост, тихомълком забраняванете мирни протести без мотиви, факти и доказателства. Следващата стъпка вероятно ще е да се въведе поголовен данък десятък и да върнем „член 1“ от Живковата конституция.

Уважаема г-жо Кмет,

с настоящото писмо изразявам гражданската си позиция (поне нея все още имам и мога да обявявя). Възползвам се от случая да Ви попитам какво решение все пак взехте по моята сигнал от 10.06.2011г. и смятате ли, че заместникът Ви Сотиров се държа адекватно и коректно.

За финал желая да Ви припомня, че от недоволството на българските граждани не може да се спасите със забрани и натиск. Каквото и да се случи от тук нататък, то ще бъде по вина на Столична община. Нека се знае, че когато на гражданите се отнеме правото мирно да протестират , те ще намерят други пътища и средства. Никой управник или политик не може да се скрие от народното недоволство.

16.06.2011г. С уважение:

гр. София / Благовест Асенов/

сряда, 15 юни 2011 г.

Франция каза „не" на гей браковете

Долната камара на френския парламент - националното събрание, отхвърли с 293 срещу 222 гласа законопроект на социалистическата опозиционна партия за узаконяване на хомосексуалните бракове, предаде АФП. Всички депутати от левицата подкрепиха текста, а повечето депутати от десницата го отхвърлиха. Според социалиста Патрик Блош, един от вносителите на законопроекта, целта е била преди всичко да се прекрати дискриминацията.Текстът се отнася за съжителството между хора от един и същи пол, а не за възможността те да бъдат родители, добави той.

Европейските държави, които узакониха хомосексуалния брак - Холандия, Белгия, Испания, Норвегия, Швеция, Португалия и Исландия, не бяха разтърсени от това, а някои от тях са силно католически, припомни още Блош. "Не бива да се поддаваме на модни ефекти", каза от своя страна депутатът от управляващия Съюз за народно движение (СНД) Мишел Дифенбахер. "Ние сме против хомофобията, но не искаме да променяме облика и функциите на брака, който е институция, натоварена да закриля по-слабия, на първо място жената", каза той.

Източник: http://novinar.bg


понеделник, 13 юни 2011 г.

Съпротива на всяка цена




Йозеф Гьобелс

Източник: “Widerstand um jeden Preis,” Das Reich, 22 April 1945, pp. 1-2.

Войната е достигнала етап, в който само пълните усилия на нацията и на всеки човек могат да ни спасят. Защитата на свободата ни вече не зависи от борбата на армията на фронта. Всеки цивилен, всеки мъж и жена и момче и момиче, трябва да се бори с ненадминат фанатизъм. Врагът очаква, че след като танковете му са се преборили, те няма да срещнат никаква съпротива. Той вярва, че ще бъдем толкова изненадани от неговото материално превъзходство, че ще оставим нещата по техният начин, без да се интересуваме как да се измъкнем от това. Трябва да докажем на противника че се лъже. Нито едно село и град не може да отстъпят пред врага. Врагът е силен, но не достатъчно силен, за да държи всички територии на Райха без нашата помощ. Ако той ни кара да се предадем, ще му бъде лесно. Врагът е опустошил нашите градове и провинции чрез най-лошите и най-ужасните бомбардировки на терора. Докато ние сме решени да се противопоставят на всяка цена, не можем да бъдем победени и за нас да не бъдем победени означава да бъдем победители.

Тази война на нациите изисквания тежки саможертви. Все пак, тези саможертви не може да се сравняват с тези, които ще бъдем принудени да правим ако загубим. Врагът естествено иска да направи битката си срещу Райх толкова лесна и безопасна колкото е възможно и се надява да намали нашия морал чрез изкусителни агитация. Това е отрова за слаби души. Този, който се подаде на това ще докаже, че не е научил нищо от войната. Той смята, че е възможно да поеме по лесният път, когато само трудната пътека води към свободата. Това са същите души на съмнения, които нямат чувство за национална чест и не се интересуват, че ще живеят по управлението на англо-американските еврейски банкови клубове и приемат милостиня от ръцете им. С други думи, те са боклука на нацията ни, който все пак дава на противника напълно фалшиви идеята за този народ. Човек вижда как английски и американски вестници се забавляват с тях и им се присмиват и ги сравняват със смелият народ, който се бори за живота си. Този народ, който е показал героизъм и повече от героизъм, има само едно желание, когато четете тези редове: да ги убие. Те не заслужават нищо друго. Човек не може дори да твърди, че те не знаят какво правят. Те трябва да го знаят, защото достатъчно честно е казано, дори и от врага, но те не искат да ни повярват.

В средата на хиляди битки, трудности и загуби, нашите хора стоят непробиваеми. Сърцата ни са горди, когато чуем от врага за дивият фанатизма който те срещат, как бащите, майките и дори децата се събират да се противопоставят на нашествениците, как момчета и момичета хвърлят ръчни гранати и мини, или стрелят от прозорците на избата без оглед на опасността. Те карат врага да ги уважава. Те напрягат силите му. Те го принуждават да се ангажират резерви, за да държат бунтовнически град или село, блестящи от национален фанатизъм, като по този начин забавят напредването им до новата отбранителна линия, която може да бъде изградена на няколко километра по-нататък. Абсурдно обръщане на факти, е да се твърди, че те се борят в отчаяние. Атаките на противника са по-рискови от методите, които ние използваме, за да се противопоставяме. Те имат солидна основа, която скоро ще направи своя удар в хода на войната. Държава, която защитава свободата си с всички свои средства никога не е победена. Често, обаче, тези, които се предават в отчаяние са били победени.

Всичките ни усилия във войната изискват революционни промени. Старите правила на война, са остарели и не използваеми от всички в днешни дни. Това е векът, на войни между народите. Когато цели народи са застрашени, целият народ трябва сам да се защити. Врагът не иска да вземе област от нас или да ни избута на по-благоприятни стратегически граници, той иска да отреже артерите ни като унищожи мините и фабриките ни, унищожаване на нашите национални богатства. Ако успее, Германия ще се превърне в гробище. Нашият народ ще гладува и ще загива, встрани от милионите, които ще бъдат депортирани в Сибир за робски труд. При това положение, всички средства са оправдани. Ние сме в състояние на национална тревога, не е време да се питаме какво е редно да се прави! Дали врагът се тревожи за това? Къде международното право позволява десетките хиляди немски жени да бъдат измъчвани и изнасилвани в източната част или десетки хиляди германски деца, които са били убити по страхлив и ужасен начин, или на много хора, които са станали жертва на варварския бомбен терор на врага? Всички нормални идеи за водене на война, отдавна са били изхвърлени от врага. Само ние добрите добродушни германци все още държим на тях, чрез погрешната представа, че може по този начин да накараме врага да разсъждава.

Фактите доказват обратното. Нашите врагове са дори достатъчно нахални, за да ни наричат ​​варвари и военни престъпници, защото тук и там ще покажем съпротива със средства с които разполагаме. Съвсем наскоро, британски пилоти, които са били свалени, след техните разрушителни работи са били нападнати от мъже и жени в Берлин, след като домовете им са разрушени са се опитвали да спасят имуществото си и изравяли телата на техните родители и деца. Тяхната реакция е разбираема, но германската охрана ги защитават с оръжие. Какво ще се случи с един заловен немски пилот, където и да преминава през горяща Москва? За да се зададе въпросът, трябва да му се отговори. Рицарското поведение няма да постигне много в тази война. Германският мечтател трябва да се събуди, ако не иска да загуби свободата и живота си. Колко дълго ще чакаме той да направи това, което е необходимо? Дали ще чака до появата на болшевишките плакати заповядващи на всеки между четиринадесет и петдесет да се появи на определено място с дрехи и храна за две седмици, за да бъде транспортиран в Сибир? Или докато англо-американски окупационни войски рушат нашия народ чрез глад и коремен тиф?

Дали преувеличавам? Съвсем не! Превърна се в мрачна действителност в окупираните територии на Изток и на Запад. Само няколко романтични души не успяват да го видят. Те са изградили един свят на илюзии и не искат да повярват, на фактите и да си направят необходимите изводи. Те трябва да променят мисленето си възможно най-бързо. Някой веднъж каза, че той не знае кои хора могат да бъдат пребити до смърт, но той знаел, че германският народ е трябвало да бъде пребит до живот. Какъв удар ще поемат най-накрая тези хора от техните илюзии, да ги убедят да се откажат от своите фантазии и грешки, това е за тяхно добро, дори ако не е за това на всички останали? Какво ще се убеди тези тесногръди и пораженци да се защитават?

Врагът е навън, за да се справи с всички нас. В лондонските вестници наскоро съобщиха, че англо-американските офицери са гледани с презрение от собствениците на къщите, където са разквартирувани. Купуват си немско-английски речници, за да говорят. Само домашните помощници отказват да се държат по толкова недостоен начин. Какво може да се каже за тези създания? Да бъдат набити изглежда единственото възможно решение. Слава Богу, това са изолирани събития. Какво може германците да мислят за хората, които са разрушили собствеността им, и който е казал, че те ще бъдат измъчвани по начини като тези през Средновековието, които все още би искал да води приятен разговор с завоевателите си?

Защо споменавам тези примери? С цел да защитя здравите хора срещу инфекцията. Те не трябва да се поддават. Ако това се случи няма да се спасим, няма да имаме бъдеще. Трябва да си помогнем сами, ако искаме да получим помощ от всички. Повече от наивно е да се надяваме, че врагът ще ни помогне. Все още имаме достатъчно средства и възможности да се защитим и да доведем войната до успешен край, само ако ги използваме. Това трябва да бъде центъра на нашите усилия.

Всеки трябва да започне от себе си, да прогони всички слабости и летаргията. Трябва да бъдем твърди и да дадем пример на другите, трябва да бъдем нащрек, когато чуваме за пораженство. Трябва да бъде човек, и да действа, да работи, да се бори, докато не преодолее най-тежката криза от тази война. Ние не знаем колко дълго ще отнеме това, само, знаме че е необходимо, ако искаме да живеем.Това се отнася за всеки германец, независимо дали е на фронта или в къщи. Никой не може да се остави на всички останали. Ние всички сме в една лодка, която си пробива път през бурята. Никой не може да седи в ъгъла на недоволство и да се оплаква, да прави само критични забележки на кормчията и другите пътници. Кой може да има претенции към останалите, когато той, явно показва, че без да се съобразява с останалите, бива хвърлен зад борда, за да облекчи натоварването, както физически, така и защото е изморили останалите с оплакванията, който застрашават усилията на другите да се спасят? Ето как стоят нещата.

Вече не можем да обръщаме внимание на умора, слабост и деликатност. Това, което искаме и това какви са дяволските намерения на врага, е казано често и достатъчно ясно по време на войната. Не е необходимо да се повтаря. Всеки го знае. Развитието го потвърди, и то не може да се оспори. Няма надежда, че слабите са прави, прави в техните страхливи извинения, че нещата ще бъдат само наполовина толкова лоши, отколкото очакваме. Ако агитациите на врага ни заблуждават в поражението, нещата ще бъдат много по-зле, отколкото прогнозираме. Ние трябва да си правим правилни заключения, хладнокръвно, спокойно, без да се оплакваме, но и с решителност. Издигането на бялото знаме означава, предаване от войната и срамна загуба на живота. Няма причина за това. Точно обратното, това само ще помогне на нашите противници да спечелят евтина победа и поне за най-малко да покрие нарастващата криза в тяхната коалиция.

Лесно можете да видите резултатите. Те ще се отразят само на нас и рано или късно ще доведат до пълното унищожаване на нацията ни. Никой не е склонен да приеме такава съдба. Затова трябва да се бием, да издържим на всяка цена, дори и при най-тежките и мрачни условия. Борихме се в продължение на години почти без риск.Това не е особено похвално. Рискът е изцяло на страната на врага. Те преодоляха опасностите. Кой си мисли, че ние не можем да направим същото? Този който смята трябва да си купи примка и да направи със себе си това, което мисли, че е ще се случи с целия ни народ.

Все още сме живи и дишаме и имаме планини на съпротива, останали в нас, само трябва да ги използваме. Никога не сме вярвали толкова страстно в Германия, както днес, когато Райх е в сериозна безпрецедентна криза на важността. Човек не може да съди за шансовете на болен човек за възстановяването му по своята трескава заблуда. Вместо това, всички възможни средства трябва да се използват за намаляване на високата температура и да се събудят природните организми за защити, да се даде кураж на пациента, така че да не си лиши от желание за живот. Човек трябва да засили отбраната му, за да може да го преведе през критичните моменти. Всяко друго поведение е глупаво и опасно. А четиринадесет-годишно момче свито с гранатомета си зад разрушена стена на изгоряла улица струва повече на една нация от десет интелектуалци, които се опитват да докажат, че шансовете ни вече са нула. Борещото се момче инстинктивно действа по правилния начин, действията на интелектуалците са фалшиви и нелогични, защото те се предават, тъй като нещата не изглеждат да са в равновесие.

Дали нещата са в равновесие или не всичко зависи от нас самите. В крайна сметка краят на войната ще зависи от всичките усилия на участващите страни. Германският народ може да направи още един безпрецедентен принос. Така ще си спечели победата. През 1918 г., ние се отказахме в последният момент. Това няма да се случи през 1945 година. Ние всички трябва да следим за това. Това е основата на нашата крайна победа. Може да звучи невероятно днес, но въпреки това е така: Крайната победата ще бъде наша. Тя ще дойде през сълзи и кръв, но тя ще оправдае всички жертви, които направихме.