Материалът ни беше изпратен от наш другар, присъствал на марша в Дрезден, затова го публикуваме, независимо от дублиращите се статии за това мероприятие.
Мислещите граждани на Германия и Европа пазят в душите си датата 13ти февруари като спомен за един от най-черните дни в историята на човечеството. На този ден не само са изтрити от лицето на земята един град и неговото население, изтрити са и последните съмнения относно целите и "хуманизма" на съюзническите сили. Това е ден за траур, ден на възпоменание.
Тази година в Дрезден отново се стекоха националисти от Германия и голяма част от Европа. Имаше представители на Чехия, Словакия, Австрия, Испания, Холандия, Белгия и Франция, Унгария, Швеция и Швейцария. Въпреки умишлено създадените от властите трудности хиляди хора пристигнаха в този град, за да покажат, че въпреки всичко борбата за нова Европа, започната преди 77 години продължава, че трудностите само засилват нашата устременост към крайната победа.
Полицейските части, които бяха събрани от цяла Саксония, за да охраняват мероприятието посветиха голяма част от силите и ресурсите си да направят отбелязването на тази черна дата невъзможно за събралите се граждани. През целият ден се правеха опити да бъде възпрепятстван достъпът до площада, от който трябваше да започне шествието. Първо беше сменено мястото от Стария на новия град, след това бе сменен часа на мероприятието и за капак на това се правеше всичко възможно да бъдат спрени групите, които си проправяха път до там с извинения за крайно леви групи, които блокират патя. Всъщност мостовете осигуряващи достъп до новия град бяха блокирани от полицейски части. Много хора вече бяха навлезли в стария град и не можаха да стигнат от другата страна на реката.
Въпреки всички тези усилия, на площада пред новата гара се събраха над седем хиляди души. Когато полицията видя, че досегашните им опити са неуспешни, те предприеха нова тактика на забрана за протичане на шествието, по-късно отменена, после потвърдена, пак вдигната и отново наложена. Тази тактика на протакане заедно със странното решение на един от ораторите - Франк Ренике, да призове към търпение и не-поддаване на провокации, доведе до успех за частите на реда, защото междувременно стана 5 часа следобед (крайният възможен час за протеста), тогава организаторите обявиха край на мероприятието, но хората отказаха да се разотидат. На няколко пъти ситуацията можеше да прерасне в доста по-екстремна, особено когато по уредбата беше съобщено, че в следствие на полицейска тактика да разкъсва протестиращите на малки групи, една част от хората опитващи се да достигнат отправната точка на протеста, около 50 човека са били нападнати от тълпа, около 400 броя антифа измет. Резултатът на тази среща е, че 4ма наши другари са откарани в болница с опасност за живота.
Тук е мястото да се спомене, че докато се развиваха тези събития, голяма група (няколко хиляди), наши другари поставени в невъзможност да преминат реката и да се съединят с нас, бяха изправили на нокти червената паплач, която се опитваше да попречи на провеждането на траурното шествие. С прискърбие може да се отбележи, че една от сградите на червените профсъюзи претърпя крушение по време на събитията, (лека и пръст).
Накрая, след повече от 6 часа прекарани на място и то при минус 6 градуса, участниците се разотидоха с вдигнати глави и с ясната целеустременост независимо от трудностите и спънките, които ЗОГ се стреми да изправи на пътя ни, да не се предават. Борбата за нова и свободна Европа няма да бъде спряна от жалките опити на репресивните органи или болшевишките хуни. Нашата съпротива не може да бъде сломена, защото ние носим в сърцата си огъня на свободата, огънят, който ще разтопи оковите и ще изпепели преградите.
Мир на праха на загиналите граждани на Дрезден и на бежанците търсили убежище в този град. Имената им са неизвестни, но спомена за тях не може да бъде изтрит. Никога!
Видео от марша, в което явно виждате, че комунистите са смели единствено зад полицейските кордони и в голямо числено превъзходство.
Мислещите граждани на Германия и Европа пазят в душите си датата 13ти февруари като спомен за един от най-черните дни в историята на човечеството. На този ден не само са изтрити от лицето на земята един град и неговото население, изтрити са и последните съмнения относно целите и "хуманизма" на съюзническите сили. Това е ден за траур, ден на възпоменание.
Тази година в Дрезден отново се стекоха националисти от Германия и голяма част от Европа. Имаше представители на Чехия, Словакия, Австрия, Испания, Холандия, Белгия и Франция, Унгария, Швеция и Швейцария. Въпреки умишлено създадените от властите трудности хиляди хора пристигнаха в този град, за да покажат, че въпреки всичко борбата за нова Европа, започната преди 77 години продължава, че трудностите само засилват нашата устременост към крайната победа.
Полицейските части, които бяха събрани от цяла Саксония, за да охраняват мероприятието посветиха голяма част от силите и ресурсите си да направят отбелязването на тази черна дата невъзможно за събралите се граждани. През целият ден се правеха опити да бъде възпрепятстван достъпът до площада, от който трябваше да започне шествието. Първо беше сменено мястото от Стария на новия град, след това бе сменен часа на мероприятието и за капак на това се правеше всичко възможно да бъдат спрени групите, които си проправяха път до там с извинения за крайно леви групи, които блокират патя. Всъщност мостовете осигуряващи достъп до новия град бяха блокирани от полицейски части. Много хора вече бяха навлезли в стария град и не можаха да стигнат от другата страна на реката.
Въпреки всички тези усилия, на площада пред новата гара се събраха над седем хиляди души. Когато полицията видя, че досегашните им опити са неуспешни, те предприеха нова тактика на забрана за протичане на шествието, по-късно отменена, после потвърдена, пак вдигната и отново наложена. Тази тактика на протакане заедно със странното решение на един от ораторите - Франк Ренике, да призове към търпение и не-поддаване на провокации, доведе до успех за частите на реда, защото междувременно стана 5 часа следобед (крайният възможен час за протеста), тогава организаторите обявиха край на мероприятието, но хората отказаха да се разотидат. На няколко пъти ситуацията можеше да прерасне в доста по-екстремна, особено когато по уредбата беше съобщено, че в следствие на полицейска тактика да разкъсва протестиращите на малки групи, една част от хората опитващи се да достигнат отправната точка на протеста, около 50 човека са били нападнати от тълпа, около 400 броя антифа измет. Резултатът на тази среща е, че 4ма наши другари са откарани в болница с опасност за живота.
Тук е мястото да се спомене, че докато се развиваха тези събития, голяма група (няколко хиляди), наши другари поставени в невъзможност да преминат реката и да се съединят с нас, бяха изправили на нокти червената паплач, която се опитваше да попречи на провеждането на траурното шествие. С прискърбие може да се отбележи, че една от сградите на червените профсъюзи претърпя крушение по време на събитията, (лека и пръст).
Накрая, след повече от 6 часа прекарани на място и то при минус 6 градуса, участниците се разотидоха с вдигнати глави и с ясната целеустременост независимо от трудностите и спънките, които ЗОГ се стреми да изправи на пътя ни, да не се предават. Борбата за нова и свободна Европа няма да бъде спряна от жалките опити на репресивните органи или болшевишките хуни. Нашата съпротива не може да бъде сломена, защото ние носим в сърцата си огъня на свободата, огънят, който ще разтопи оковите и ще изпепели преградите.
Мир на праха на загиналите граждани на Дрезден и на бежанците търсили убежище в този град. Имената им са неизвестни, но спомена за тях не може да бъде изтрит. Никога!
Видео от марша, в което явно виждате, че комунистите са смели единствено зад полицейските кордони и в голямо числено превъзходство.
Няма коментари:
Публикуване на коментар