Коментар на блога :
1-ви май е един ден, достатъчно дълго окупиран и "почервенен" от комунистическата паплач. Ден, в който вместо да се замислим за работника, ние се сещаме за червените манифестации с плакати на Ленин и Георги Димитров. Тази година НИЕ - гордите български националисти, направихме немалка крачка към отхвърлянето на тази грозна заблуда. Излезнахме на улиците и вдигнахме глава срещу корпорациите, които измъчват отрудения българин, срещу системата, която подтиска правата ни, срещу фалшивите синдикати, които УЖ защитават правата на работниците. Не са ли точно работниците тези, които крепят държавата, не дължи ли на работния българин, обществото признание за развитието на страната ни. Според политиците и чиновниците - явно не. Наскоро беше публикувана статия, в която пишеше, че българският работник е най-безправният в цяла Европа. Но учудва ли това някой? Всички ние ежедневно се сблъскваме с постоянното експлоатиране на българските труженици и безкрайното им унижаване от червената система. От същата тази система и от нейните протежета, които макар, че са работили цял живот зад бюра и чинове, излизат на улиците гордо и празнуват 1-ви май. Но така живеем ние, в една страна обладана от абсурди, където трудът се е превърнал в нещо срамно. Кой ни доведе до тук? Точно тези социалисти, демократи и либерали, които се опитват да превърнат работника в "роб"-отник.. Ние не се нуждаем от това. Напротив нуждаем се от отговорни и свободно мислещи хора и силна социална и национална политика, която да докаже, че държавата се грижи и на държавата й пука за нейните работници, защото ако не те кой ще държи на плещите си бремето на това тежко време. Нека другата година бъдем десет пъти повече, защото "Под нашите знамена е победата"!
1-ви май е един ден, достатъчно дълго окупиран и "почервенен" от комунистическата паплач. Ден, в който вместо да се замислим за работника, ние се сещаме за червените манифестации с плакати на Ленин и Георги Димитров. Тази година НИЕ - гордите български националисти, направихме немалка крачка към отхвърлянето на тази грозна заблуда. Излезнахме на улиците и вдигнахме глава срещу корпорациите, които измъчват отрудения българин, срещу системата, която подтиска правата ни, срещу фалшивите синдикати, които УЖ защитават правата на работниците. Не са ли точно работниците тези, които крепят държавата, не дължи ли на работния българин, обществото признание за развитието на страната ни. Според политиците и чиновниците - явно не. Наскоро беше публикувана статия, в която пишеше, че българският работник е най-безправният в цяла Европа. Но учудва ли това някой? Всички ние ежедневно се сблъскваме с постоянното експлоатиране на българските труженици и безкрайното им унижаване от червената система. От същата тази система и от нейните протежета, които макар, че са работили цял живот зад бюра и чинове, излизат на улиците гордо и празнуват 1-ви май. Но така живеем ние, в една страна обладана от абсурди, където трудът се е превърнал в нещо срамно. Кой ни доведе до тук? Точно тези социалисти, демократи и либерали, които се опитват да превърнат работника в "роб"-отник.. Ние не се нуждаем от това. Напротив нуждаем се от отговорни и свободно мислещи хора и силна социална и национална политика, която да докаже, че държавата се грижи и на държавата й пука за нейните работници, защото ако не те кой ще държи на плещите си бремето на това тежко време. Нека другата година бъдем десет пъти повече, защото "Под нашите знамена е победата"!
Реч от протеста :
Много хора сигурно ще се чудят, защо днес сме тук, защо за националистите първи май е ден за протест. Има много причини за това:
На първо място - Национализма не е някаква екзотична или утопична идеология, напротив ние предлагаме съвсем конкретни и доказали се вече решения за подобряване на живота във всичките му, аспекти.
Второ, кой друг, ако не ние. Ние като националисти сме най - будната част от нацията, нашата съдба е съдбата на България! Във време в което самото
съществуване на нашата родина е поставено на карта ние трябва да дадем всичко от себе си за да променим пъклените планове на елита .
Трето - тук сме събрали млади хора, които вече са видели грозното лице на капитализма. Разбрали сме какво означава да си трудещ се, без права, без достойно заплащане на нашия труд. Тези неща карат много от българските младежи да търсят късмета си в чужбина. Това ни доближава до момента в които ще се окажем малцинство в България .
Четвърто ние вече сме видели какво получават нашите родители и нашите дядовци и баби след като цял живот са се трудили. Можем да продължим този списък до безкрай, но не причините са важни .
Важното е че ние сме тук днес. Не като членове на партии или организации. Ние сме тук – млади хора без работа, студенти без възможност за професионална реализация, синове и внуци, чиито близки получават по 150 лв пенсия. Ние сме тук за да покажем, че сме заедно, че ставаме все повече и че, ако не ние то нашите деца и внуци ще потърсят сметка на управляващия елит и съдбата на родината отново ще зависи от народа и от неговите най-будни синове – националистите!
Да живее национално силна и социално справедлива България!
На първо място - Национализма не е някаква екзотична или утопична идеология, напротив ние предлагаме съвсем конкретни и доказали се вече решения за подобряване на живота във всичките му, аспекти.
Второ, кой друг, ако не ние. Ние като националисти сме най - будната част от нацията, нашата съдба е съдбата на България! Във време в което самото
съществуване на нашата родина е поставено на карта ние трябва да дадем всичко от себе си за да променим пъклените планове на елита .
Трето - тук сме събрали млади хора, които вече са видели грозното лице на капитализма. Разбрали сме какво означава да си трудещ се, без права, без достойно заплащане на нашия труд. Тези неща карат много от българските младежи да търсят късмета си в чужбина. Това ни доближава до момента в които ще се окажем малцинство в България .
Четвърто ние вече сме видели какво получават нашите родители и нашите дядовци и баби след като цял живот са се трудили. Можем да продължим този списък до безкрай, но не причините са важни .
Важното е че ние сме тук днес. Не като членове на партии или организации. Ние сме тук – млади хора без работа, студенти без възможност за професионална реализация, синове и внуци, чиито близки получават по 150 лв пенсия. Ние сме тук за да покажем, че сме заедно, че ставаме все повече и че, ако не ние то нашите деца и внуци ще потърсят сметка на управляващия елит и съдбата на родината отново ще зависи от народа и от неговите най-будни синове – националистите!
Да живее национално силна и социално справедлива България!
Няма коментари:
Публикуване на коментар