9 май се чества като Ден на Европа. На тази дата през 1950 година френският премиер Робер Шуман прочита знаменитата декларация, в която се оповестява създаването на Европейско обединение за въглищата и стоманата - предтечата на днешния Европейски съюз.
Датата 9 май обаче масово се асоциира с едно друго събитие 5 години по-рано - края на Втората световна война. Така не случайно се създава впечатлението, че Денят на Европа е всъщност края на войната и "избавлението на Европа от хитлеро-фашзма". Тази измама усърдно се набива в главите на вече 4 поколения европейци - както от съветската пропаганда, така и от западната такава. А истината всъщност е коренно различна.
Краят на Втората световна война не е щастлив за Европа, тъкмо обратното. На 8 срещу 9 май 1945 година Европа бе унищожена. Нейната източна част бе погълната от азиатско-болшевишкия Съветски съюз, а западната и част, за да се спаси от лапите на съветската сган, трябваше да се откаже от своите ценности (християнски и консервативни) и да прегърне атлантическите такива.
В навечерието на Втората световна война в Европа има само една Империя на Злото - СССР, заплашваща да погълне целия континент. Останалите европейски държави обаче не успяват да се обединят и да защитят Европа от болшевизиране. Пречат им сериозните разногласия по между им - както идеологически, така и национални. Обединение някакво все пак се постига (в рамките на Оста), но то се оказва недостатъчно да възпре нахлуващата червена чума. Малко известен факт е, че когато на 22 юни 1941 година кръстоносните армии на държавите от Оста, подпомагани от доброволчески формирования от немалко европейски държави, нахлуват в СССР, едни от първите неща, които намират там, са над 2 милиона парашута и топографски карти на цяла Европа, чак до Испания. Недвусмислено доказателство за пъклените намерения на болшевиките. Отделно от това, САЩ и Великобритания се коалират със СССР, решавайки, че той е по-малкото зло в сравнение с нацистка Германия. И резултатите са налице.
Краят на Втората световна война е крушение за всички държави на изток от Виена и Триест. 5 от тях (Хърватия, Словакия, Литва, Латвия и Естония) изчезват от картата на Европа на 9 май 1945 година. Останалите, сред които и България, макар да съществуват формално, на практика са превърнати в колониални владения на СССР (впоследствие Югославия и Албания успяват да се измъкнат от тази хватка, но пораженията вече са твърде големи).
На запад нещата също не са розови, макар все пак тоталната катастрофа да е избегната. Краят на Втората световна война довежда до редица сътресения в свободния свят. Нарушават се християнските устои, премахва се вероучението в училищата, лека-полека започва легализация на абортите, колониите в Третия свят започват да се бунтуват, комунистически и други леви партии набират самочувствие и заплашват да сринат държавността. Кулминацията настъпва по време на студентските вълнения в Париж през май 1968 година, когато тълпи заблудени левичари, водени от откровено безотговорни типове, отправят почти военно предизвикателство към френската държава. И ако бяха успели, днес Париж щеше да прилича на Пхенян.
Да, Втората световна война има своите победители в лицето на СССР, САЩ, евреите и тяхната новосъздадена държава Израел. В известен смисъл победител е и Великобритания, макар че скоро след това и се налага да се раздели с колониите си. Освен победители, от войната излизат и няколко оцелели държави (Испания, Португалия, Ирландия, Швейцария, Швеция). Техният неутралитет им позволява да съхранят достиженията си отпреди началото на войната. Подобно на тях оцелява и Турция, която се включва във войната едва накрая и то на страната на бъдещите победители. Но за всички останали Втората световна война е с лош край. И е проява на върховен цинизъм и гавра тази дата да ни се натрапва като Ден на Европа.
Заради милионите германски жени и момичета, изнасилени от червеноармейските скотове при настъплението на Съветската армия към Берлин.
Заради клането при Блайберг на хърватски усташи, заедно с техните жени и деца, от страна на Титовите главорези под безучастния поглед на британската армия.
Заради подигравката с цяла една нация - полската. От непризнаването на вината на НКВД за масовите убийства в Катин до предаването на цяла Полша в ръцете на Сталин.
Зарди милионите пленени войници и офицери от Руската Освободителна Армия, начело с ген. Власов, репатрирани в Съветския съюз, които впоследствие са разстреляни или изпратени в ГУЛАГ.
Заради заличаването на Хърватия, Словакия, Литва, Латвия и Естония от картата на Европа.
Заради неполучения статут на съвоюваща страна за България, въпреки активното участие на българската армия в заключителния етап на войната и дадените 32 хиляди жертви на бойното поле.
Заради чистките, които съветските варвари и техните местни лакеи извършиха във всяка една от страните, окупирани от СССР.
И накрая, още една малко позната подробност. В последните дни и часове преди примирието, Берлин е защитаван основно от чуждестранни военни формирования на доброволци. Тези бойци са воювали не заради нацистката идеология (доста елементарна, междувпрочем), а с ясното съзнание, че бранят Европа от комунизма. Мир на праха им!
http://thetrooper.blog.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар