събота, 6 март 2010 г.

Концерт на Чиста Кръв

На 3-ти март, след похода към Шипка, на място скрито от погледите на репресивните органи се проведе концерт на единствената ни BH/C18 група - Чиста Кръв. На концерта присъстваха около 100 другари от София, Монтана, Бургас, Шумен, Габрово, Велико Търново и други части на страната ни. Атмосферата беше повече от приятелска, а във въздуха витаеше усещане за гордост от настоящия национален празник. Преди групата да започне изпълнението си, реч държа един виден националист, който подкани хората да се борят за страната, която им принадлежи. Страстите бяха нажежени и това беше точният момент, момчетата да забият тежката си музика.. Песни като "Пънка умря", "Чиста кръв", "Тотална война", "Истинско щастие" (кавър на Бранник) накараха публиката да се включи в бясно пого, което накара всички присъстващи да се усмихват доволно. Беше презентирана и песен от бъдещия албум "ZOG", която с ръка на сърцето можем да кажем, че беше изсвирена перфектно. Краят на концерта дойде прекалено бързо и неусетно, затова когато музикантите казаха, че приключват изпълнението си всички завикаха "Още, още..". Концертът сложи края на един прекрасен ден, в който водеща беше една сентенция "България над всичко"! Пожелаваме на групата предстоящи успехи. И също приканваме всички другари да помогнат на бандата финансово, като си купят техния албум, а да не задушават сцената с пиратството!

четвъртък, 4 март 2010 г.

3-ти март 2010 - Шипка

Шипка е едно от местата, където всеки българин се чувства горд, че носи кръвта на едни от най-храбрите и славни борци.. И точно там нашите предци са доказали тези си качества за пореден път. Точно там са се изправили горди срещу ордите от турски кучета и са отстояли завета на дедите си. Точно там и тази година голям брой националисти се събраха, за да почетат падналите в бой за свобода. Пътуването до заветната цел беше изпълнено със смях и другарско отношение и няколкото часа прекарани в път се сториха като миг. Походът до върха изпълни случайните минувачи с любопитство и повечето си задаваха въпроса "Кои са тези момчета?" и срещу какво се съпротивляват. Е ще бъдем повече от ясни - ние сме горди националисти и се противопоставяме на апатията и забравата обгърнала нашата славна история. След като отдадохме почит на героите всички се отправихме към родните си места, където с нетърпение очакваме следващият 3-ти март, за да бъдем отново заедно, още повече и по-силни! Дни като този март трябва да бъдат по-често в нашия календар, за да сплотяват българския народ около идеята за националното ни обединение. Слава на България!

Еврейски нрави

Военнослужещите в армията за отбрана на Израел (ЦАХАЛ) бяха принудени да отменят планирана спецоперация, заради изтичане на информация. Данните за готвещата се операция се оказали със свободен статут в мрежата Facebook. Ционистките войници планирали да атакуват едно от поселенията на Западния бряг на река Йордан с цел залавянето на борци за свободата на Палестина. Обаче недълго преди началото на операцията един от участниците в нея, обновил статуса си на своята страница във Facebook, указвайки датата и мястото на операцията.
"В сряда (3 март) ще прочистим Катана и в четвъртък, дай боже ще се върнем вкъщи" - написал войникът. Катана е малко селце и временна столица на палестинската автономия Рамала. Заедно с това той съобщил и други секретни данни, в това число и името на отряда, готвещ се за атаката, а също и точното място на началото й. За смехотворната постъпка, военното командване разбрало от приятели на провинилия се, които побързали да уведомят военните за случилото се. Като резултат боецът е уволнен от армията.
Припомняме, че това не е първият подобен случай в израелската армия свързан с изнасяне на секретна информация във Facebook. През 2008 войник от елитните части е осъден на 19 дена затвор за споделяне на фотографии от една от военните бази.

понеделник, 22 февруари 2010 г.

Митинг-шествие в памет на Васил Левски

Васил Левски или "Апостолът на Свободата" е една личност, чиято светла памет е една от най-почитаните в нашата история. Точно затова и тази година на 18 февруари над 150 националисти от различни краища на България се събраха пред църквата "Св. София", за да си спомнят за делата и убийството на Левски. Мероприятието беше организирано от БНРП с помощта на Кръв&Чест, но присъстваха и много свободни националисти. Думата взеха д-р Иван Георгиев, д-р Емил Антонов, Димитър Николов, Стефан Сталев и други, които напомниха с какво Васил Левски е станал исполин в борбата за свободна България. След края на речите, които изпълниха активистите с почит и гордост, колоната от националисти се придвижи към паметника на Дякона, до където беше съпровождана от любопитните и възхитени погледи на различни минувачи и обикновени граждани. Събитието приключи със заключителни речи, в които беше засегната темата за постоянното търгуване с "Националната Идея" и за това към какво трябва да се стреми всеки родолюбец и патриот. В заключение искаме да благодарим на всички националисти присъстващи на мероприятието и да погледнем с надежда към идната година, когато се надяваме за пореден път да покажем на България, че НИЕ ПОМНИМ ИМЕНАТА НА ГЕРОИТЕ.

неделя, 21 февруари 2010 г.

Дрезден 13.02.2010

Материалът ни беше изпратен от наш другар, присъствал на марша в Дрезден, затова го публикуваме, независимо от дублиращите се статии за това мероприятие.

Мислещите граждани на Германия и Европа пазят в душите си датата 13ти февруари като спомен за един от най-черните дни в историята на човечеството. На този ден не само са изтрити от лицето на земята един град и неговото население, изтрити са и последните съмнения относно целите и "хуманизма" на съюзническите сили. Това е ден за траур, ден на възпоменание.

Тази година в Дрезден отново се стекоха националисти от Германия и голяма част от Европа. Имаше представители на Чехия, Словакия, Австрия, Испания, Холандия, Белгия и Франция, Унгария, Швеция и Швейцария. Въпреки умишлено създадените от властите трудности хиляди хора пристигнаха в този град, за да покажат, че въпреки всичко борбата за нова Европа, започната преди 77 години продължава, че трудностите само засилват нашата устременост към крайната победа.

Полицейските части, които бяха събрани от цяла Саксония, за да охраняват мероприятието посветиха голяма част от силите и ресурсите си да направят отбелязването на тази черна дата невъзможно за събралите се граждани. През целият ден се правеха опити да бъде възпрепятстван достъпът до площада, от който трябваше да започне шествието. Първо беше сменено мястото от Стария на новия град, след това бе сменен часа на мероприятието и за капак на това се правеше всичко възможно да бъдат спрени групите, които си проправяха път до там с извинения за крайно леви групи, които блокират патя. Всъщност мостовете осигуряващи достъп до новия град бяха блокирани от полицейски части. Много хора вече бяха навлезли в стария град и не можаха да стигнат от другата страна на реката.

Въпреки всички тези усилия, на площада пред новата гара се събраха над седем хиляди души. Когато полицията видя, че досегашните им опити са неуспешни, те предприеха нова тактика на забрана за протичане на шествието, по-късно отменена, после потвърдена, пак вдигната и отново наложена. Тази тактика на протакане заедно със странното решение на един от ораторите - Франк Ренике, да призове към търпение и не-поддаване на провокации, доведе до успех за частите на реда, защото междувременно стана 5 часа следобед (крайният възможен час за протеста), тогава организаторите обявиха край на мероприятието, но хората отказаха да се разотидат. На няколко пъти ситуацията можеше да прерасне в доста по-екстремна, особено когато по уредбата беше съобщено, че в следствие на полицейска тактика да разкъсва протестиращите на малки групи, една част от хората опитващи се да достигнат отправната точка на протеста, около 50 човека са били нападнати от тълпа, около 400 броя антифа измет. Резултатът на тази среща е, че 4ма наши другари са откарани в болница с опасност за живота.

Тук е мястото да се спомене, че докато се развиваха тези събития, голяма група (няколко хиляди), наши другари поставени в невъзможност да преминат реката и да се съединят с нас, бяха изправили на нокти червената паплач, която се опитваше да попречи на провеждането на траурното шествие. С прискърбие може да се отбележи, че една от сградите на червените профсъюзи претърпя крушение по време на събитията, (лека и пръст).

Накрая, след повече от 6 часа прекарани на място и то при минус 6 градуса, участниците се разотидоха с вдигнати глави и с ясната целеустременост независимо от трудностите и спънките, които ЗОГ се стреми да изправи на пътя ни, да не се предават. Борбата за нова и свободна Европа няма да бъде спряна от жалките опити на репресивните органи или болшевишките хуни. Нашата съпротива не може да бъде сломена, защото ние носим в сърцата си огъня на свободата, огънят, който ще разтопи оковите и ще изпепели преградите.

Мир на праха на загиналите граждани на Дрезден и на бежанците търсили убежище в този град. Имената им са неизвестни, но спомена за тях не може да бъде изтрит. Никога!

Видео от марша, в което явно виждате, че комунистите са смели единствено зад полицейските кордони и в голямо числено превъзходство.


Какво е национал-социализъм?

Национал-Социализмът е политическа философия основаваща се на научни природни догми. Той бе приложен за първи път в Германия, но въпреки това, може да бъде приложен от всеки, който вярва в това, което е най-доброто за собствения му народ. В момента има дори японски национал-социалисти и по време на Втората световна война има араби, които се присъединиха към редиците на СС, за да се борят срещу двуглавия звяр на еврейските чудовище комунизма и капитализъм.

Национал-социализмът разглежда нещата такива, каквито са. Поради тази причина национал-социализмът не вярва в голямата лъжа, че всички хора са равни и всички раси са едни и същи. Здравият разум ни казва, че има очевидни различия, истински физически различия и историята ни показва, че има основни разлики между хората, които карат Бялата раса да бъде най-напредналата и прогресивна раса на земята. От векове хората знаеха това просто чрез наблюдение, преди естественото им мислене да бъде изкривено от разни религии, правителствени диктатури, медийни манипулации и политически опортюнисти. Така например, въпреки, че азиатците обикновено са високо интелигентни, те не разполагат с искрата на откривателството и изследванията, които са уникални за арийската (Бялата) раса. Тази арийска искра е карала Бялата раса да изследва и винаги да иска да знае какво е от другата страна на планината, какво е отвъд океана и дори какво е в Космоса. Също така, е исторически факт, че когато белите са прекосили Атлантическия океан и открили Северна Америка, аборигените са живеели в каменната ера с истински каменни стрели и томахавки и дори не са имали писмен език. Ако всички раси са еднакви и равни по възможности, защо китайците не са прекосили океаните и защо местните жители на Северна Америка са живели в каменната ера? И защо стана табу да се говори открито за тази расова действителност?

Тъй като науката напредва все повече се учим на значението на ДНК и генетиката. ДНК-то може да се сравни с кода, на който се правят компютърните програми. Минути разлика в кода причинява големи разлики в крайния продукт от компютърна програма. Същото се отнася и с генетика и ДНК. Сравнително малки разлики между генетичния код на различни раси прави огромната разлика в крайния продукт, което може да се види във външния вид между Черните и Белите, например. Що се отнася до лъжата, че Хитлер искал Германия да управлява света, в книгата си "Моята борба” Хитлер казва бялата раса, а не, Германия, трябва и ще управлява света. Разбира се, в наши дни, Бялата раса е разпръсната по целия свят и е в реална опасност да изчезне. В глобален мащаб, Бялата Раса е истинско расово малцинство и свива броя си всеки ден. Национал-социализмът се основава на любовта към вашата раса / народ. Той не изисква убийство на всеки, който няма руса коса и сини очи. Самият Хитлер не е имал руса коса. Би било странно за някой да започне политическа философия, която призова за собствената му смърт!

Когато хората започват да се развиват и да градят общества и общности, е било правено по една единствена причина. Адолф Хитлер, като човек, на природата и историята, е казал: "Стремежът да се запази видът е първата причина за формиране на човешките общности." Това е очевиден факт. Той с финес изтъква, защо Белите народи, които позволяват огромен приток на не-белите да живеят в рамките на техните граници са в такъв смут. Защото, ако хора от една общност са "за да се запазят видовете", се подразбира, че след като има и други раси, живеещи в такава общност, ще има конфликт. Ето защо Хитлер също казва, "Една кръв изисква едно правителство." Това е национал-социалистическият принцип, който стои категорично върху природата и разума.

Когато правителството се разглежда в тази естествена светлина и по първоначалното си предназначение / смисъл, правителството обслужва много висока цел, запазване и развитие на своя народ.

Източник: http://ns28.blogspot.com

събота, 20 февруари 2010 г.

Репортаж от Дрезден - 13.02.2010

С малко закъснение (за което се извиняваме на читателите си) публикуваме подробен репортаж от траурния марш в Дрезден.

Напомняме, че на 13 февруари беше годишнината от бомбардировките над Дрезден. През 1945 година от лицето на земята е заличен древен немски град, една от световните културни столици, красящи короната на европейската цивилизация. По съмнителни "официални" данни са загинали над 25 хил. души, а по неофициални над десет пъти повече. Докато траели бомбардировките Дрезден е своеобразен "лазарет" - там се стичат бежанци, ранени, болни, жени и деца. Разрушени са над 12 хил. сгради, в това число 24 банки, 26 застрахователни здания, 31 търговски центъра, 6470 магазина, 640 склада, 256 търговски зали, 31 гостилници, 26 публични дома, 63 административни здания, 3 театъра, 18 кинотеатъра, 11 църкви, 60 параклиса, 50 културно-исторически сгради, 19 болници, 39 училища, 5 консулства, 1 зоологическа градина, 1 водопроводна станция, 1 железнопъто депо, 19 пощенски станции, 4 трамвайни депа, 19 съдилища..
От тази дата немски националисти и техни другари от цяла Европа се събират в Дрезден ежегодно, за да почетат паметта на загиналите. 2010 година беше кръгла годишнина - 65 години от престъплението. Няколко дни преди 13 февруари, бяха проведени масови акции за раздаване на листовки, разлепване на стикери, рисуване на графити. Организатори на марша бяха "Младежко другарство от Източна Германия", а също и други десни обединения като NPD.
Както винаги обаче доста голяма група комунистически боклуци направи всичко възможно, за да попречи на нормалното преминаване на марша. Комунягите се бяха стекли от цяла Европа, има информация за гости дори от Латинска Америка. С барикадите си около гари, автостанции и много подлези, те успяха да попречат на много националисти да достигнат до сборната точка за началото на марша. Въпреки това по-голямата част от националистите успя да достигне Нойщадт (началната точка) около 14.30 - 15.00. Самото шествие беше разрешено да бъде проведено до 17 часа. Заради този кратък час, независимо от това, че голяма част от желаещите да присъстват не бяха пристигнали, организаторите бяха принудени да започнат марша. След края на шествието беше проведен митинг, помен в памет на загиналите и траур. Националистически маршове бяха проведени и в десетки други германски градове.
На 13 февруари в Дрезден се случи парадоксална на пръв поглед ситуация. От едната страна на разрешения (!) марш се събраха хора, скандиращи демократически лозунги, с цел да почетат паметта на, невинно загиналите си съграждани. До провокацията се държаха културно и спокойно. От друга страна - анархисти, пънкари, представители на различни етноси, комунисти се опитаха да превърнат мирния траур в кървава битка. Всичко изглежда не толкова страшно, ако не беше мнението, че "извергите" са... първите.

Последните снимки, които виждате не са кадри от гей-парад. Това са обвити в мъка аантифашисти, пълни със скръб и страдание, почитат починалите си съграждани - своите баби и дядовци...