неделя, 27 септември 2009 г.

Героите не умират!



Казват, но за съжаление е и доказано, за да бъдеш наистина оценен от Националистическото движение, първо трябва да заемеш своето място във Валхала Дори и за тези, който са дали живота си за нашата Кауза, само няколко съвременни “нацисти” са станали легенди след смъртта си. И няколкото, който са получили това прилагателно е заради тяхната известност отколкото заради това което наистина са постигнали в политиката.

Между героите на след-военното ни движение няколко се открояват, заради, техния идеализъм и конкретни постижения

На този ден е повече от ясно, че ще имам предвид Ян Стюърт Донълдсън, организатор на легендарната група Скрюдраивър и на уникалната организация на пан Арианизъм Кръв и Чест

Преди десет години, докато работех над нов музикален проект, който може да се каже беше резултат от вдъхновението ми дадено от Ян Стюърт, получих известие за смъртта му. Като всички ужасни новини, които те засягат лично, първо не исках да повярвам. Трябва да кажа че движението беше пълно с слухове и клюки. Но както стана ясно и аз като стотици и стотици от националисти по целия бял свят се принудихме да приемем че един от нашите идеологически и организационни лидер вече не е сред нас. Извора на вдъхновение и управление, беше брутално отнет от нас. Ян Стюърт беше отнет от нас по брутален начин. Ян Стюърт умря в катастрофа, която има всички следи на невидимата ръка на ZOG, въпреки че не доказано, както е с всички случай като този, както и лъжливото самоубийство на друг герой на нашето време Рудолф Хес

Болката и печал бяха смесени с чувства на загуба и действително отчаяние. Приятел беше отнет от нас в апогея на жизнената си сила. Беше персонална трагедия. Политически другар от центъра за обновяването на бялата бореща се младеж. Беше политическа катастрофа.

Болката беше много истинска и лично и аз написах песента “Ода за Ян” изсвирена от Шведската Bдrsдrkarna и издадена от звукозаписната компания Раганрок, беше първа от серия от музикални възхвали на човека, който повече от всеки създаде фразата Бял Рок & Рол

Но страховете, които се опитаха да ни парализират, накрая се оказаха несъстоятелни.

Движението живее дори и без Ян, но в същото време с него. Беше ново чувство на обединение и управление и изкова желание за продължаване работа му, създадена от смъртта на нашия основател, което поддържаше Кръв и Чест и го разрастваше. От основно ориентирана към скинхедс във Великобритания организация към международно движение на бялата радикална младеж.

Сега 10 години след загубата на Ян, неговата организация е напълно изградена. И последователите са легиони. Въпреки че и мъката я има е време да ликуваме. Ян не живя напразно и не даде живота си за нищо. За да почетем работата му и огромната му саможертва, ще прекараме този ден в негова памет, някои от нас, които го знаят припомняйки си нежни спомени и всички от нас слушайки неговите безсмъртни музикални подаръци за приятелите му Бели хора. По-силни заради неговата саможертва и вдъхновени от наследство.

И за да продължим да отдаваме чест на Ян, оставяме сутринта назад и продължаваме да се борим утре, другиден и завинаги в бъдеще. Забравяйки дребните спорове и личните различия, наобикалящите ни печалбари, лъжливите и отчаяни “поп звезди”, които се опитаха и винаги ще се опитват да опетняват името му и охота за техните собствени покъртителни интереси и в същото време оставяйки верни на радикалното послание, което Ян Стюърт Донълдсън ни даде и новите истински герой го носят в себе си:

Hail Victory - whatever it takes!

1 коментар: