Убит или ...

Три седмици преди да се изпари топченгето, всекидневно е пред очите на Държавна сигурност.
СЛЕДИТЕ ОСТАВАТ
ПОЧТИ демонстративно Никола Гешев стои пред очите на стотици агенти на новата Държавна сигурност, фанатизирани милиционери, бивши партизани или затворници, съветски шпиони - почти всички вкарани в затворите от него, комунистически функционери, съветски военни... Мнозина от тях се разминават всекидневно с него, буквално на една ръка разстояние...
РАНО СУТРИНТА на 7 септември 1944 г. Никола Гешев е забелязан от съседа си Михаил Антонов в Княжево, където живее със съпругата си след бомбардировките в София. Носел куфарче и бил облечен в тъмен костюм. Груповият началник от РОЗ Янко Калчев го вижда да се качва в лека кола на "Мария Луиза". Агентът от пловдивската полиция Стефан Георгиев същия ден го откарва до стотния километър след Пловдив, по шосето за Свиленград. Слязъл само с куфарче. На следващия ден - 8 септември, супер полицаят Гешев отново е забелязан в София. Влязъл в Дирекцията на полицията, която по това време се намира близо до спирка "Шипка" на ул. "Велико Търново" 9 (сградата на Лъвов мост е разрушена от бомбардировките).
Разписал се за 50 000 лева
раздадени в този ден на елитни полицаи от ковчежника на дирекцията Тодор Цеков. Вечерта се прибрал вкъщи и по свидетелство на съпругата си Веселина бил облечен в светъл костюм, черни обувки, "не беше се бръснал 2-3 дни, изглеждаше страшен", уточнява по-късно при разпит тя. Нещо чуждо за характера на Гешев и безпрецедентно. Оставил й пари, стоял само 3-4 минути и излязъл.
Човек не трябва да е кой знае какъв детектив, за да схване, че във всичко това има умисъл за трупане на улики за отклоняване на вниманието.
На 7 септември Никола Гешев наистина слиза на стотния километър от Пловдив за Свиленград. По същото това време границата при Капитан Андреево е пресечена от открит американски военен джип с изрисувана на него голяма бяла звезда, опознавателен знак на кола от Съюзническата мисия.
В джипа пътуват четирима американски военни. На волана е старши лейтенант Хари Хърпър, началник на групата. До него стои лейтенант Дийн Уудърф. На задната седалка са се разположили двама сержанти, радиосвързочници с бели каски, небрежно небръснати два-три дни, със запретнати ръкави на полувоенните си униформи. Помежду им е поставена внушителна полева радиостанция. В Свиленград колата е посрещната от кола със специалния пратеник на министър-председателя Муравиев Петър Кабадаев, шофьор и преводач. На стотния километър преди Пловдив американската кола, която следва българската, дава сигнал, че иска да спре - янките виновно разтварят ръце: "Малко почивка, пътят е ужасен! " Българите разбиращо се усмихват.
Двамата сержанти слизат от колата и прекрачват към храстите...
След малко се връщат, но никой от тримата българи, които си лафят с американските офицери, не забелязва, че единият от сержантите не е същият
На няколко крачки от километричния камък, обозначаващ стотния километър до Пловдив, сержантите са посрещнати от Никола Гешев. Единият от тях, който по телосложение отговаря на това на топ ченгето, сваля дрехите си, същото прави и все още началникът на отделение "А", кошмарът на българските комунисти за години наред. Гешев облича дрехите на американския сержант, който, облечен в дрехите на Гешев, си взема сбогом и тръгва по начертан на карта път.
От този момент Никола Гешев ще осъществява най-голямата загадка, която оставя на противниците си. След години той ще разказва, че до идеята си стигнал след прочитане на една мисъл от класика на криминалния жанр Хилбърт Кейт Честъртън: "Къде умният човек скрива камъче? На брега на морето". Гешев се превръща за три седмици в камъчето на брега на морето. Ще бъде невидимият човек, който всеки ще гледа, но никой няма да вижда.
Отличен психолог, той е наясно, че новите властници, ако проявят интерес към някого от съюзническата мисия, то ще е само към офицерите.
Историята става съвсем комплицирана, като се знае и това, че тази съюзническа мисия ще се настани в спретнатата софийска къща на "Велико Търново" 10, давана открай време под наем на американски дипломати. Мисията има още едно предимство - лейтенант Дийн Уудърф е син на дългогодишна преподавателка в Американския колеж, израснал е на софийските улици и знае отлично български. На 8 септември 1944 г. сутринта Никола Гешев ще свали сержантските си дрехи и отново ще се въплъти в своето си лице и в светъл костюм ще влезе в Дирекцията на полицията, като само ще пресече улицата.
Вечерта ще се отбие у дома си...След което отново ще се превърне в сержанта от американската армия. И така - дни наред...Ще разгръща дебелите американски вестници демонстративно пред очите на стотици агенти на новата ДС, фанатизирани милиционери, бивши партизани или затворници, съветски шпиони - почти всички
пратени по затворите от него комунистически функционери, съветски военни... Мнозина от тях ще се разминават всекидневно с него, буквално на една ръка разстояние. Ще си пие бирата, неподозиран от никого, и ще се чувства като един нов Левски, за когото "сега пътят е най-чист". В края на септември тази загадъчна съюзническа мисия, за която всъщност никой никога официално не е осведомяван, е извикана в Щаба на Съюзническата контролна комисия. При генерал Бирюзов са още полковник от Червената армия и офицерът от новосформираната Държавна сигурност Стоян Владимиров Заимов. Бащата на последния е стар познат на Никола Гешев. Полковникът се обръща към началника старши лейтенант Хърпър:
"Господа, искат да чуете разпореждане на Окупационната съветска част:
В срок от 24 часа трябва да напуснете границите на България!
Хърпър, който в действителност както и останалите, и най-вече Никола Гешев, само това и чакат, разиграва сцена на недоумение:
"На какво основание, моля?"
Полковникът не се впечатлява от артистичните качества на американеца и отсича:
"Тъй като нямаме официално уведомление от ваша страна, а и от нашето командване ^а пребиваването ви в Зоната на действие на Трети украински фронт! "
След няколко часа американският джип отвежда Никола Гешев до Капитан Андреево...