Салем - предградие на Стокхолм на 9 Декември 2000. Веднага след полунощ, мултикултурна банда наброяваща около петнадесет лица, наближава шведски младеж, стоящ на спирката на Säbytorgsvägen. Момчето, доста ниско и слабо, чака автобуса към вкъщи, връщащо се от парти. "Шибан Расист!" Бандата му крещи, приближавайки се до него. Шведско момиче с руса коса, му крещи в лицето с чужд акцент - "Шибан Расист! Смееш ли да останеш?! Не те ли е страх?!". Седмици преди това, инцидент, след който медиите започват директна пропагандна кампания срещу Шведските Патриоти. Освен всичко останало те твърдят, че „десни екстремисти” са убили 6 годишно момче чужденец в Германия. Обвиненията са тотално недоказуеми и по-късно се разбира, че всичко е било лъжа.Бийте го смърт! Крещи момичето с искане към агресивната тълпа, която вече е надушила аромата на плячката. Бандата знае, че е повече от позволено да нападат хора, за които се смята, че са расисти. Няколко дни по рано те получиха зелена светлина от най-високо ниво. Шведският министър-председател Горан Персон заяви в най-големия шведски вестник, че ще смаже националистите. Мултикултурната банда тази вечер е абсолютно решена да превърне думите му в реалност.
Когато побоя започва, момчето веднага осъзнава неприятното му положение, само срещу кръвожадна тълпа, въоръжена с дървени дъски и други неща, които използват като оръжие. Той се опитва да потърси убежище и се хвърля на капака на преминаваща кола. Моли се на водача "Моля, помогнете ми" надявайки се, че водачът ще го спаси. Един от членовете на бандата изкрещява нещо на водача и той се опитва да се изхвърли момчето от превозното средство чрез движение напред-назад. Момчето се държи, за да спаси живо
та си, когато бандата го издърпва надолу към земята. Колата изчезва и побоя продължава.
Едва сега започва интензивния побой, бандата многократно рита и удря главата и тялото на жертвата си. След време момчето е почти мъртво в канавката. Един от нападателите след това хваща 1,5 метрова дъска и започва да ударя главата на момчето и не спира, докато тийнейджърка, която по случайност преминава крещи истерично и го моли да спре. Едно от момичетата, които участва в побоя отговаря на викове на протестиращото момиче, че "расистите заслужават това" и момчето от бандата, което държи дъската я дига към свидетелката с застрашаващ жест.
На този етап един от бандата, който бе изостанал, за да викне по-големия си брат, започва да скача на главата и шията на почти мъртвото момче. По-големия брат е дошъл да помогне да се погрижат за един от тези, отвратителни расисти, които убиват "малките деца" и са заплаха срещу "демокрацията" и сега чувства омразата му да кипи. Пазете се от пътя ми, имам нож! - вика от вълнение като бързо напредва към почти мъртво момче държащ нож. Другите членове на бандата оставят място на Кхалед Одех, който сяда на гърба на момчето. Той отново и отново вдига и пуска големия касапски нож. След като пробожда момчето поне 4 пъти в гърба, острието се счупва на половина. Кхалед след това взима главата на момчето в лявата си ръка и я натиска назад. Той чувства бушуваща омраза към момчето, което той знае че заплашва демокрацията, момчето, което убива малки деца, той знае, че момчето трябва да бъде смачкано. Затова той решава какво ще направи „Ще го убия” - Думите минават през акъла му и той засилва това, което е останало от ножа в гърлото на момчето. Доволен, че е освободил обществото от расиста, въодушевен скача на краката си. Кръвта, която покрива ръцете му е все още топла. Оглежда се и изкрещява на хората стоящи около него, че никой не го е виждал. След това побягва с брат си. Останалите членове на бандата се разпръскват и изчезват. "Смажете расизма", някой вика сред сенките. Но Кхалед Одех е бил видян. Шведското момиче, свидетел на жестокото нападение отива при момчето със сълзи в очите си. Момичето се опитва да му повдигне главата, но не успява. Дрехите му са удавени в кръв, която се изпомпва от разсечената на врата му артерия. Той се опитва да си поеме въздух, но от устата му се чува хриптящ звук, когато главата му отново пада на земята в студен
ата канавката. Животът на Даниел Вретсрьом изтича, докато момичето отчаяно се опитва да го спаси.
Докато Даниел бе все още жив той бе заобиколен от смях и радост. Семейство и приятели го описва като внимателен, мил и много харесван. Пламъкът в очите му изчезна едва когато бе само на седемнадесет години и имаше цял живот пред себе си. Моят син Даниел е меко и приятно момче с искри в очите му, ни казва майка му. Той наистина оживяваше живота ни с хумор и лудории. Не винаги е било слънчево, но всичко, което преминахме заедно ни направи по-близки. Той намираше спокойствие и си почиваше докато бе на риболов, и можеше да седи в лодката с часове, просто мислеше и се наслаждаваше на мира. Скоро научих че трябва да избягвам да пускам Даниел в магазин за риболов, тъй като ще отнеме дълго време, преди да излезе от там. Той обичаше да лови риба, да говори с момичетата, да свири на барабани и семейството си. В моите очи той е един прекрасен човек, и бях много горда от него. Ако някога сгреши, думите "Съжалявам" бяха много важни за него. Той често ми казваше "мамо, обичам те" и това, че приятелите му го чуваха не бе срамно за него. Даниел беше момче, което прави огромно впечатление на хората, които среща и по този начин спечели сърцата на много от тях. Всеки път, когато поглеждам през прозореца на кухнята към къщичката на Даниел виждам тъмен прозорец, светлината я няма и аз се чудя, защо са взели живота му?
Правните последици бяха описани като фарс, когато съдиите и журито обяви престъпниците без законни права. Убиецът, Кхалед Одех, беше осъден за непредумишлено убийство на психична основа, тъй като съдът стигна до извода, че той страдал от временна невменяемост, когато е извършено престъплението. Когато присъдата е формулирана по този начин не
е необичайно, че осъдения е обявен за здрав и след около година бе освободен. Само шест от другарите му бяха преследвани. Трима от тях бяха осъдени до четиридесет часа общественополезен труд и да се свържат със социалните услуги. Двама от останалите са осъдени да заплатят 1800 шведски крони (около 200 евро) глоби и последният е бил освободен условно предсрочно и осъден да плати 1800 корони глоба. Нима живота на едно шведско момче струва толкова малко? По-малко от билет за бърз влак?
За да запазим паметта на един от шведските млади граждани, чиято кръв е разлята върху жертвеника на развитието, се провежда марш за почитане паметта около годишнината от убийството. През 2001 г., 1400 демонстранти се събраха да протестират срещу ескалиращото насилие срещу шведите. Най-малкото, което можем да направим е да участваме в тази паметна изява и да стимулираме нашата омраза към негативните социални промени. Всеки, който се противопоставя на мултикултурното насилие е добре дошъл!
И тази година (2009) бе проведено вече превърналото се в традиционно шествие в Салем. Отново хората, носещи факли осветиха Салем и напомниха, че на този ден бе убит Даниел Вретсрьом. НС Трибуна се присъединява, макар и от разстояние към протеста на нашите Шведски събратя, защото знаем, че един ден победата ще бъде наша!
Когато побоя започва, момчето веднага осъзнава неприятното му положение, само срещу кръвожадна тълпа, въоръжена с дървени дъски и други неща, които използват като оръжие. Той се опитва да потърси убежище и се хвърля на капака на преминаваща кола. Моли се на водача "Моля, помогнете ми" надявайки се, че водачът ще го спаси. Един от членовете на бандата изкрещява нещо на водача и той се опитва да се изхвърли момчето от превозното средство чрез движение напред-назад. Момчето се държи, за да спаси живо
та си, когато бандата го издърпва надолу към земята. Колата изчезва и побоя продължава.Едва сега започва интензивния побой, бандата многократно рита и удря главата и тялото на жертвата си. След време момчето е почти мъртво в канавката. Един от нападателите след това хваща 1,5 метрова дъска и започва да ударя главата на момчето и не спира, докато тийнейджърка, която по случайност преминава крещи истерично и го моли да спре. Едно от момичетата, които участва в побоя отговаря на викове на протестиращото момиче, че "расистите заслужават това" и момчето от бандата, което държи дъската я дига към свидетелката с застрашаващ жест.
На този етап един от бандата, който бе изостанал, за да викне по-големия си брат, започва да скача на главата и шията на почти мъртвото момче. По-големия брат е дошъл да помогне да се погрижат за един от тези, отвратителни расисти, които убиват "малките деца" и са заплаха срещу "демокрацията" и сега чувства омразата му да кипи. Пазете се от пътя ми, имам нож! - вика от вълнение като бързо напредва към почти мъртво момче държащ нож. Другите членове на бандата оставят място на Кхалед Одех, който сяда на гърба на момчето. Той отново и отново вдига и пуска големия касапски нож. След като пробожда момчето поне 4 пъти в гърба, острието се счупва на половина. Кхалед след това взима главата на момчето в лявата си ръка и я натиска назад. Той чувства бушуваща омраза към момчето, което той знае че заплашва демокрацията, момчето, което убива малки деца, той знае, че момчето трябва да бъде смачкано. Затова той решава какво ще направи „Ще го убия” - Думите минават през акъла му и той засилва това, което е останало от ножа в гърлото на момчето. Доволен, че е освободил обществото от расиста, въодушевен скача на краката си. Кръвта, която покрива ръцете му е все още топла. Оглежда се и изкрещява на хората стоящи около него, че никой не го е виждал. След това побягва с брат си. Останалите членове на бандата се разпръскват и изчезват. "Смажете расизма", някой вика сред сенките. Но Кхалед Одех е бил видян. Шведското момиче, свидетел на жестокото нападение отива при момчето със сълзи в очите си. Момичето се опитва да му повдигне главата, но не успява. Дрехите му са удавени в кръв, която се изпомпва от разсечената на врата му артерия. Той се опитва да си поеме въздух, но от устата му се чува хриптящ звук, когато главата му отново пада на земята в студен
ата канавката. Животът на Даниел Вретсрьом изтича, докато момичето отчаяно се опитва да го спаси.Докато Даниел бе все още жив той бе заобиколен от смях и радост. Семейство и приятели го описва като внимателен, мил и много харесван. Пламъкът в очите му изчезна едва когато бе само на седемнадесет години и имаше цял живот пред себе си. Моят син Даниел е меко и приятно момче с искри в очите му, ни казва майка му. Той наистина оживяваше живота ни с хумор и лудории. Не винаги е било слънчево, но всичко, което преминахме заедно ни направи по-близки. Той намираше спокойствие и си почиваше докато бе на риболов, и можеше да седи в лодката с часове, просто мислеше и се наслаждаваше на мира. Скоро научих че трябва да избягвам да пускам Даниел в магазин за риболов, тъй като ще отнеме дълго време, преди да излезе от там. Той обичаше да лови риба, да говори с момичетата, да свири на барабани и семейството си. В моите очи той е един прекрасен човек, и бях много горда от него. Ако някога сгреши, думите "Съжалявам" бяха много важни за него. Той често ми казваше "мамо, обичам те" и това, че приятелите му го чуваха не бе срамно за него. Даниел беше момче, което прави огромно впечатление на хората, които среща и по този начин спечели сърцата на много от тях. Всеки път, когато поглеждам през прозореца на кухнята към къщичката на Даниел виждам тъмен прозорец, светлината я няма и аз се чудя, защо са взели живота му?
Правните последици бяха описани като фарс, когато съдиите и журито обяви престъпниците без законни права. Убиецът, Кхалед Одех, беше осъден за непредумишлено убийство на психична основа, тъй като съдът стигна до извода, че той страдал от временна невменяемост, когато е извършено престъплението. Когато присъдата е формулирана по този начин не
е необичайно, че осъдения е обявен за здрав и след около година бе освободен. Само шест от другарите му бяха преследвани. Трима от тях бяха осъдени до четиридесет часа общественополезен труд и да се свържат със социалните услуги. Двама от останалите са осъдени да заплатят 1800 шведски крони (около 200 евро) глоби и последният е бил освободен условно предсрочно и осъден да плати 1800 корони глоба. Нима живота на едно шведско момче струва толкова малко? По-малко от билет за бърз влак?За да запазим паметта на един от шведските млади граждани, чиято кръв е разлята върху жертвеника на развитието, се провежда марш за почитане паметта около годишнината от убийството. През 2001 г., 1400 демонстранти се събраха да протестират срещу ескалиращото насилие срещу шведите. Най-малкото, което можем да направим е да участваме в тази паметна изява и да стимулираме нашата омраза към негативните социални промени. Всеки, който се противопоставя на мултикултурното насилие е добре дошъл!
И тази година (2009) бе проведено вече превърналото се в традиционно шествие в Салем. Отново хората, носещи факли осветиха Салем и напомниха, че на този ден бе убит Даниел Вретсрьом. НС Трибуна се присъединява, макар и от разстояние към протеста на нашите Шведски събратя, защото знаем, че един ден победата ще бъде наша!
Няма коментари:
Публикуване на коментар