Обикновени размисли на един обикновен човек

"Преди 20 години си беше по-добре”, възкликна лелката от претъпкания трамвай. „Тогава нямаше толкова паркирали коли по улиците”, добави един чичко. И трамвая необезпокоявано продължи. „Преди 20 години си беше по-добре” се чу на следващата спирка. Отново онзи чичко се обади, за да приглася. „Нямаше толкова много хора по трамваите”. Въпреки различните зловония и опиращата се чанта с остър ръб в гърба ми, не издържах и след като возилото затвори врати и продължи по предварително начертания си път, започнах да задавам своите си въпроси. Какво бе по хубаво преди 20 години? Че имаше банани и мандарини само по Коледа? Че имахте малко повече пари, но не можехте да си купите нищо с тях, защото в магазина рафтовете бяха празни? Че можехте да си позволите апартамент само ако нямате друг и трябва да изчакате всички останали по „равни” от вас да си вземат? Че можехте да си позволите возило, за което обаче трябваше да изчакате още десетина години? Че можехте да си купите телевизор, само от онези дето са произвели във Велико Търново, но и за него трябва да чакате? Че ходехте на море всяка годи само ако проф-председателя разреши? Или може би, че за виц срещу управляващите ви биеха и пращаха в затвора? Всички тези мои въпроси си останаха някак си във въздуха и никой не ми отговори. Примирих се и потънах в мислите си. В този момент се появи един мъж облечен в онзи кожух от онова време, закърпен видимо неумело с конец различен цвят. „Е и тогава не беше добре” започна той „ама и сега не сме вързали” допълни слизайки на спирката.

За това ли мръзнахте по митингите? За това ли беше всичката тази еуфория? Какво стана сега? Пак ли ви излъгаха? „Тия“ като „ония“ ли са? Или са едни и същи? Какви хора ни управляват сега, за да искаме да се върнем преди 20 години, към един строй убил милиони невинни и отричащ свободата на мисълта и политическото или социално различие? За това ли излизахте по улиците през 1997? Още ли готвите в тенджерите, по които тропахте през студента януарска зима? Помните ли болката от полицейските палки? Променихте ли нещо? Явно и тези въпроси ще останат без отговор.

На мен лично ми писна. Писна ми да ме лъжат, писна ми да ме използват, писна ме да ми крадат данъците, писна ми родителите ми да мизерстват, писна ми да плащам тока и водата на циганите, писна ми да гледам техните деца. Ние се превърнахме в изгубеното поколение, с нас извършиха хиляда опита, опитаха се да ни отнемат образованието, опитаха се да ни отнемат бъдещето, опитаха се да ни изгонят от родината ни.

Събудете се! Кажете НЕ на това! Борете се! Не се предавайте! Станете едни от нас! Защото утре Вашите деца ще са поредното изгубено поколение. Защото Вашият живот ще се окаже изгубен и безсмислен. Присъединете се към нас днес, докато още не е късно, защото утре вече ще бъде.