Трудът те прави свободен!

Трудът не е проклятие, а човешки добродетел. Благодарение на него, човекът е преди всичко човек. Той облагородява, възвеличава и издига човека над останалите живи същества. Да разглеждаме труда като нещо унизително и да го презираме за това, че омърсява ръцете ни е еврейска, а не българска черта. Както навсякъде и тук българинът първо пита "как?", а чак след това "какво?". На първо място това зависи не от обстоятелствата, какво положение заемам, а по-скоро от това, какво положение е отредил за мен Бог.

Ние желаем да отделим понятието труд от днешните му подправки и да му връчим обратно неговите първоначални права. Всеки човек, знаещ цената на творчеството се явява съзидател, а също и работник. Ние се отказваме да показваме разликите между видовете труд, в които всеки е зает. Различията ще бъдат отбелязвани само в големи мащаби - служи ли трудът на цялото, не му ли противодейства, или най-малко не носи ли той вреда на общността. Трудът - това е служба.
Марксизмът, говорещ за това, че иска да освободи труда, напротив помогна за деградацията му, заклеймявайки го пред вярващите. Нашата задача не е да отстраним труда, а по-скоро да му придадем нов смисъл и съдържание. Капиталистическият работник, олицетворява най-тежкото нещастие, той не се разглежда като жив човек, създател, труженик. Той се е превърнал в машина. Малко колело в механизма без смисъл и разум. Той не се усеща свързан с това, което създава. Трудът се явява за него само средство за добиване на насъщния хляб, а не път към висотата, съгласието и уравновесението. В неговия характер няма място за радост, гордост, съзнание, бодрост, мъдрост.
Ние сме съзидатели, защото в настоящия спор между парите и трудът, в спора, който ще определи общественото становище, ние еднозначно стоим на страната на труда и заедно с него надигаме глас срещу парите. Парите са ценностното мерило на либералното, на труда, на работоспособността - на социалистическата държава. Либералът пита "какво си ти?". Социалистът пита "кой си ти?". Между тях стои цял един свят.
Ние не сме поддържници на толерантността и не сме човекопоклонници. Ние искаме слоестост на народа - някой по-високо, друг по-ниско, на върха или на дъното. Но аристокрацията на нашата държава няма да се отличава с това, че владее парите, а с изключителни качества и работоспособност. Трудът поставя човека на върха или на дъното. Той заздравява характера и е добродетел на човека. Под ценностите на труда в социализма се разбира до колко той сложи на държавата, на народното цяло, степента на съдействие и предаността му. Трудът повелява да създаваш ценности, а не да ги разрушаваш. Също той е работещ и своенравен воин, гордо замахващ с меча си в името на народното благо. Той е работник и държавен деятел, ако придава на народа воля да добива свободата си. Гъвкавия мозък е признак за труд, колкото и грубата ръка. Умствената работа не е позорна, тя носи същите дарове, каквито носи и физическата. От последователното взаимодействие на двата типа работа, ние творим съдбата си. Така нито единия не може без другия и двата са членове на единен организъм.
Ние искаме да освободим труда от веригите, в които бе окован от капитализма и марксизма. В борбата за нашето бъдеще, непринудено и открито взимаме на плещите си цялата ненавист, която изпитва към нас либералната буржуазия. Ние знаем, че в тяхното проклятие за нас звучи благословия.
Бог дал земя на народите, за да отглеждат зърно върху нея. От държавата ще имаме жито, а от житото ще имаме хляб. Посредник между тях е трудът.
Лицемерът презира труда, но ползва от неговите плодове. В това е най-дълбокият смисъл на нашето движение : то връща нещата към първоначалното им съдържание. Труди се този, който създава ценности. Този, който се труди е работник. Движението, което иска да освободи труда е нашето движение.
Затова ние, национал-социалистите сме вестоносци на светлото бъдеще .

В оригиналът си статията е дело на Йозеф Гьобелс. Издадена в ”Der Angriff” на 23 июли 1928