Националният активист

20 години след падането на комунизма в България все още няма силна националистическа опозиция. Причините за това са много: скъсването на традициите заради 45-те години комунизъм, действията на бившата държавна сигурност в първите години след настъпването на демокрацията и до днес за разединение и унищожаване на национализма, подмяната на ценностите, фаворизиране на материалното пред идеалите и морала, чуждата пропаганда, която бълват медиите. Има и една основна причина, на която никой не обръща внимание – ние самите. Ние(хората от нашето поколение) не сме обременени от комунизма, случайно или не, ние сме успели да запазим моралните си ценности, не се влияем и от пропагандата на медиите и въпреки това движението ни е все още на много ниско ниво. Свърши времето на оплакване, на търсене на причини за неуспеха, дойде време ти и аз, всички заедно да се нагърбим с всички задачи да понесем всички несгоди и да преминем през всички трудности, които ни предстоят по пътя към осъществяване на нашите идеали!

Всичко това звучи много добре, но когато гръмките думи се сблъскат със сивото ни ежедневие резултатът е апатия и бездействие и само на националните празници и на още една, две дати ние се сещаме, че не сме просто патриоти, а активисти. За да постигнеш успех в която и да е сфера от живота се изисква постоянство и целеустременост. Националната идея не прави изключение, а напротив за нея се изискват повече усилия защото нашата цел е спасението на България. Не трябва, обаче да се изпада в крайност. Това, че си националист не трябва да те прави аутсайдер, не трябва ‘’отдадеността’’ на националната идея да служи за извинения за лични неуспехи. Национализмът има нужда от личности, от уважавани и успели хора. Ние трябва да сме пример за идващите след нас бъдещи активисти, за да не почват и те от нулата. За истинският активист националната идея е неизменна част от живота. На 18 търсиш повече забавления и приятно изкарване, учиш и се подготвяш за университета, на 25 вече си отговорен започваш да градиш кариера, да създаваш семейство. Така трябва да се развиваш и като националист на 14 – 18 години лепиш лепенки, раздаваш рекламни материали на своите съученици, на 25 организираш демонстрации, създаваш групи, даваш насоки на по- малките, а на 35 години трябва да си готов да поведеш нацията. Ходът на развитие на активиста е прост и логичен. Най – напред си поставяме малки цели, които да постигнем и които да утвърдят нашата самоувереност и тогава ще ни бъде възможно да си поставяме по – амбициозни цели. Трябва да се въоръжим с търпение, защото победа ще постигнем само ако се борим през целия си живот. Живот, който трябва да протече в постоянно самоусъвършенстване. Няма съвършени хора, всеки си има своите недостатъци, но ние трябва да се стремим да ги превъзмогнем - това е важно не само, за да станем по - добри активисти, но и да станем по - добри личности.
Ние трябва да сме готови да поемем отговорности - ‘’Страхът от отговорност, болест на нашето време". Системата се опитва да ни направи безволеви консуматори, които да предоставят взимането на решения на ‘елита’. Всеки един от нас трябва да знае, че облика на национализма зависи от него от това какви решения е взел или не е взел. Няма кой да решава вместо нас, ние сме тези от които зависи ще я имали България. Ние сме продължителите на делото на Левски, на Ботев, на Раковски. Ние сме отговорни пред тяхната памет и пред Отечеството. Когато дойде и нашето време трябва да можем да погледнем потомците си в очите и да им кажем, че сме направили всичко, което е било възможно да се направи.
Бъди активен! Разлепвай лепенки и плакати, ходи на демонстрации и сам организирай такива, давай предложения, помагай на своите съратници в тяхната дейност. Бъди отговорен! Бъди постоянен! Бъдещето е в нашите ръце. Всичко зависи от нас!
България над всичко и всичко за България


Национална съпротива България
22.03.2010г.