Съпротива на всяка цена

Йозеф Гьобелс

Източник: “Widerstand um jeden Preis,” Das Reich, 22 April 1945, pp. 1-2.

Войната е достигнала етап, в който само пълните усилия на нацията и на всеки човек могат да ни спасят. Защитата на свободата ни вече не зависи от борбата на армията на фронта. Всеки цивилен, всеки мъж и жена и момче и момиче, трябва да се бори с ненадминат фанатизъм. Врагът очаква, че след като танковете му са се преборили, те няма да срещнат никаква съпротива. Той вярва, че ще бъдем толкова изненадани от неговото материално превъзходство, че ще оставим нещата по техният начин, без да се интересуваме как да се измъкнем от това. Трябва да докажем на противника че се лъже. Нито едно село и град не може да отстъпят пред врага. Врагът е силен, но не достатъчно силен, за да държи всички територии на Райха без нашата помощ. Ако той ни кара да се предадем, ще му бъде лесно. Врагът е опустошил нашите градове и провинции чрез най-лошите и най-ужасните бомбардировки на терора. Докато ние сме решени да се противопоставят на всяка цена, не можем да бъдем победени и за нас да не бъдем победени означава да бъдем победители.

Тази война на нациите изисквания тежки саможертви. Все пак, тези саможертви не може да се сравняват с тези, които ще бъдем принудени да правим ако загубим. Врагът естествено иска да направи битката си срещу Райх толкова лесна и безопасна колкото е възможно и се надява да намали нашия морал чрез изкусителни агитация. Това е отрова за слаби души. Този, който се подаде на това ще докаже, че не е научил нищо от войната. Той смята, че е възможно да поеме по лесният път, когато само трудната пътека води към свободата. Това са същите души на съмнения, които нямат чувство за национална чест и не се интересуват, че ще живеят по управлението на англо-американските еврейски банкови клубове и приемат милостиня от ръцете им. С други думи, те са боклука на нацията ни, който все пак дава на противника напълно фалшиви идеята за този народ. Човек вижда как английски и американски вестници се забавляват с тях и им се присмиват и ги сравняват със смелият народ, който се бори за живота си. Този народ, който е показал героизъм и повече от героизъм, има само едно желание, когато четете тези редове: да ги убие. Те не заслужават нищо друго. Човек не може дори да твърди, че те не знаят какво правят. Те трябва да го знаят, защото достатъчно честно е казано, дори и от врага, но те не искат да ни повярват.

В средата на хиляди битки, трудности и загуби, нашите хора стоят непробиваеми. Сърцата ни са горди, когато чуем от врага за дивият фанатизма който те срещат, как бащите, майките и дори децата се събират да се противопоставят на нашествениците, как момчета и момичета хвърлят ръчни гранати и мини, или стрелят от прозорците на избата без оглед на опасността. Те карат врага да ги уважава. Те напрягат силите му. Те го принуждават да се ангажират резерви, за да държат бунтовнически град или село, блестящи от национален фанатизъм, като по този начин забавят напредването им до новата отбранителна линия, която може да бъде изградена на няколко километра по-нататък. Абсурдно обръщане на факти, е да се твърди, че те се борят в отчаяние. Атаките на противника са по-рискови от методите, които ние използваме, за да се противопоставяме. Те имат солидна основа, която скоро ще направи своя удар в хода на войната. Държава, която защитава свободата си с всички свои средства никога не е победена. Често, обаче, тези, които се предават в отчаяние са били победени.

Всичките ни усилия във войната изискват революционни промени. Старите правила на война, са остарели и не използваеми от всички в днешни дни. Това е векът, на войни между народите. Когато цели народи са застрашени, целият народ трябва сам да се защити. Врагът не иска да вземе област от нас или да ни избута на по-благоприятни стратегически граници, той иска да отреже артерите ни като унищожи мините и фабриките ни, унищожаване на нашите национални богатства. Ако успее, Германия ще се превърне в гробище. Нашият народ ще гладува и ще загива, встрани от милионите, които ще бъдат депортирани в Сибир за робски труд. При това положение, всички средства са оправдани. Ние сме в състояние на национална тревога, не е време да се питаме какво е редно да се прави! Дали врагът се тревожи за това? Къде международното право позволява десетките хиляди немски жени да бъдат измъчвани и изнасилвани в източната част или десетки хиляди германски деца, които са били убити по страхлив и ужасен начин, или на много хора, които са станали жертва на варварския бомбен терор на врага? Всички нормални идеи за водене на война, отдавна са били изхвърлени от врага. Само ние добрите добродушни германци все още държим на тях, чрез погрешната представа, че може по този начин да накараме врага да разсъждава.

Фактите доказват обратното. Нашите врагове са дори достатъчно нахални, за да ни наричат ​​варвари и военни престъпници, защото тук и там ще покажем съпротива със средства с които разполагаме. Съвсем наскоро, британски пилоти, които са били свалени, след техните разрушителни работи са били нападнати от мъже и жени в Берлин, след като домовете им са разрушени са се опитвали да спасят имуществото си и изравяли телата на техните родители и деца. Тяхната реакция е разбираема, но германската охрана ги защитават с оръжие. Какво ще се случи с един заловен немски пилот, където и да преминава през горяща Москва? За да се зададе въпросът, трябва да му се отговори. Рицарското поведение няма да постигне много в тази война. Германският мечтател трябва да се събуди, ако не иска да загуби свободата и живота си. Колко дълго ще чакаме той да направи това, което е необходимо? Дали ще чака до появата на болшевишките плакати заповядващи на всеки между четиринадесет и петдесет да се появи на определено място с дрехи и храна за две седмици, за да бъде транспортиран в Сибир? Или докато англо-американски окупационни войски рушат нашия народ чрез глад и коремен тиф?

Дали преувеличавам? Съвсем не! Превърна се в мрачна действителност в окупираните територии на Изток и на Запад. Само няколко романтични души не успяват да го видят. Те са изградили един свят на илюзии и не искат да повярват, на фактите и да си направят необходимите изводи. Те трябва да променят мисленето си възможно най-бързо. Някой веднъж каза, че той не знае кои хора могат да бъдат пребити до смърт, но той знаел, че германският народ е трябвало да бъде пребит до живот. Какъв удар ще поемат най-накрая тези хора от техните илюзии, да ги убедят да се откажат от своите фантазии и грешки, това е за тяхно добро, дори ако не е за това на всички останали? Какво ще се убеди тези тесногръди и пораженци да се защитават?

Врагът е навън, за да се справи с всички нас. В лондонските вестници наскоро съобщиха, че англо-американските офицери са гледани с презрение от собствениците на къщите, където са разквартирувани. Купуват си немско-английски речници, за да говорят. Само домашните помощници отказват да се държат по толкова недостоен начин. Какво може да се каже за тези създания? Да бъдат набити изглежда единственото възможно решение. Слава Богу, това са изолирани събития. Какво може германците да мислят за хората, които са разрушили собствеността им, и който е казал, че те ще бъдат измъчвани по начини като тези през Средновековието, които все още би искал да води приятен разговор с завоевателите си?

Защо споменавам тези примери? С цел да защитя здравите хора срещу инфекцията. Те не трябва да се поддават. Ако това се случи няма да се спасим, няма да имаме бъдеще. Трябва да си помогнем сами, ако искаме да получим помощ от всички. Повече от наивно е да се надяваме, че врагът ще ни помогне. Все още имаме достатъчно средства и възможности да се защитим и да доведем войната до успешен край, само ако ги използваме. Това трябва да бъде центъра на нашите усилия.

Всеки трябва да започне от себе си, да прогони всички слабости и летаргията. Трябва да бъдем твърди и да дадем пример на другите, трябва да бъдем нащрек, когато чуваме за пораженство. Трябва да бъде човек, и да действа, да работи, да се бори, докато не преодолее най-тежката криза от тази война. Ние не знаем колко дълго ще отнеме това, само, знаме че е необходимо, ако искаме да живеем.Това се отнася за всеки германец, независимо дали е на фронта или в къщи. Никой не може да се остави на всички останали. Ние всички сме в една лодка, която си пробива път през бурята. Никой не може да седи в ъгъла на недоволство и да се оплаква, да прави само критични забележки на кормчията и другите пътници. Кой може да има претенции към останалите, когато той, явно показва, че без да се съобразява с останалите, бива хвърлен зад борда, за да облекчи натоварването, както физически, така и защото е изморили останалите с оплакванията, който застрашават усилията на другите да се спасят? Ето как стоят нещата.

Вече не можем да обръщаме внимание на умора, слабост и деликатност. Това, което искаме и това какви са дяволските намерения на врага, е казано често и достатъчно ясно по време на войната. Не е необходимо да се повтаря. Всеки го знае. Развитието го потвърди, и то не може да се оспори. Няма надежда, че слабите са прави, прави в техните страхливи извинения, че нещата ще бъдат само наполовина толкова лоши, отколкото очакваме. Ако агитациите на врага ни заблуждават в поражението, нещата ще бъдат много по-зле, отколкото прогнозираме. Ние трябва да си правим правилни заключения, хладнокръвно, спокойно, без да се оплакваме, но и с решителност. Издигането на бялото знаме означава, предаване от войната и срамна загуба на живота. Няма причина за това. Точно обратното, това само ще помогне на нашите противници да спечелят евтина победа и поне за най-малко да покрие нарастващата криза в тяхната коалиция.

Лесно можете да видите резултатите. Те ще се отразят само на нас и рано или късно ще доведат до пълното унищожаване на нацията ни. Никой не е склонен да приеме такава съдба. Затова трябва да се бием, да издържим на всяка цена, дори и при най-тежките и мрачни условия. Борихме се в продължение на години почти без риск.Това не е особено похвално. Рискът е изцяло на страната на врага. Те преодоляха опасностите. Кой си мисли, че ние не можем да направим същото? Този който смята трябва да си купи примка и да направи със себе си това, което мисли, че е ще се случи с целия ни народ.

Все още сме живи и дишаме и имаме планини на съпротива, останали в нас, само трябва да ги използваме. Никога не сме вярвали толкова страстно в Германия, както днес, когато Райх е в сериозна безпрецедентна криза на важността. Човек не може да съди за шансовете на болен човек за възстановяването му по своята трескава заблуда. Вместо това, всички възможни средства трябва да се използват за намаляване на високата температура и да се събудят природните организми за защити, да се даде кураж на пациента, така че да не си лиши от желание за живот. Човек трябва да засили отбраната му, за да може да го преведе през критичните моменти. Всяко друго поведение е глупаво и опасно. А четиринадесет-годишно момче свито с гранатомета си зад разрушена стена на изгоряла улица струва повече на една нация от десет интелектуалци, които се опитват да докажат, че шансовете ни вече са нула. Борещото се момче инстинктивно действа по правилния начин, действията на интелектуалците са фалшиви и нелогични, защото те се предават, тъй като нещата не изглеждат да са в равновесие.

Дали нещата са в равновесие или не всичко зависи от нас самите. В крайна сметка краят на войната ще зависи от всичките усилия на участващите страни. Германският народ може да направи още един безпрецедентен принос. Така ще си спечели победата. През 1918 г., ние се отказахме в последният момент. Това няма да се случи през 1945 година. Ние всички трябва да следим за това. Това е основата на нашата крайна победа. Може да звучи невероятно днес, но въпреки това е така: Крайната победата ще бъде наша. Тя ще дойде през сълзи и кръв, но тя ще оправдае всички жертви, които направихме.