Национален Протест

НС Трибуна кани всички читатели на протеста на 1ви Май.

Нека покажем, че този празник е национален, а не ляв.

Нека покажем, че националната идея е по силна от всички други.

Нека покажем, че нашето дело е право!

Заедно към победата!

Сватба

На 29 Април 1945 година,

"Фюрерът" Адолф Хитлер се жени за Ева Браун.

Издигни се над...

Понякога се притеснявам, притеснявам се, че когато гледам днешните маси от хора с отчаяние, забравям, че аз бях преди точно като тях. Също като тях си губех времето седейки в креслото и попивах средствата за уведомяване, пропивах и пропушвах здравето си, използвах наркотици, гледах на дилърите и убийците като модел за подражание и марширувах заедно с останалата част от общество на леминги.

Напълно забравил за истинските неща, случващи се извън моя живот, убеден, че всичко, което трябва да се види в света ще го дават по Скай Нюз и ще бъде експертно и вярно обяснено от репортер, гладен за нищо друго освен истината. Във моя фантастичен свят „великата” мултикултурна „демокрация” беше утопия, чиито неуспехи бяха причинени само от „гадни”, „отвратителни”, „изпълнени с омраза расисти”, които подтискат етническите малцинства и ги принуждават да живеят, живот изпълнен с престъпления. Разбира се когато последното зрънце от „институционалния расизъм” изчезне и обществото стане много "по-равно" нещата ще се оправят за всички.

Нали така?

Имах всичко, което обществото ми бе казало, че трябва да имам, имах пари в джоба, приятелка, алкохол и наркотици, джаджи и три-четири часа на ден пред телевизора. Да бях зле със здравето, имах ниски морални стандарти, тесногръди възгледи за живота и огромно количество от пороци, с които да се справя, имах всички тези „добри” неща, но зад всичко това се чувствах така подправено. От години имах в ума си въпроси, въпроси, които ме бе страх да питам, защото те бяха доста „политически некоректни” но бях убеден, че тези въпроси ще бъдат зададени на някой и ще получат задоволителни отговори.

Ако някога се получат отговорите те ще са всичко друго освен задоволителни, всички са от типа - „О, това е грешка на белите хора!” (отново) или „те ни атакуват защото мразят свободата ни”! Понякога се оглеждам с огромно объркване, как всички си клатят главите с пасивно примирение. Какво, по дяволите става? Дали тази машина, която аз познавам от целия си живот (ТВ) и гледах също за отговори и социални напътствия не е казвала истината и само истината? Аз мисля, че не е „позволено” да лъже, нали? Отново подтиснат от тези мисли, знаех, както много други хора, че политиците понякога (да „понякога”) лъжат, но в действителност не медиите, медиите са весели и забавни, интересни и информативни и накрая на деня от къде другаде можеш да бъдеш информиран и да се позабавляваш?

Сезоните минават, сменят се работни места, приятели, момичета и пари идват и си отиват, а аз все още, като всички останали се нося по течението на слепия хаос, не мога да се сетя кога бе първата ми среща с национализмът, но никога няма да забравя чувството и промяната, която той ми даде. Четейки и учейки, си спомням, че се чувствах, все едно съм се събудил от сън за първи път в живота ми, всичко ми се изясняваше, че лъжите от които ми бяха наговорени, се сринаха от заслепяваща неоспорима истина. Постепенно аз събарях и построявах парче по парче всичко в мозъка си, учейки се да мисля отново, учейки да откривам истината за мен, да виждам двете страни на историята и да си правя собствени заключения, научих се да задавам въпроси и никога да не приемам най-силния глас за истина. Спомням си, че стигнах до един момент, който другите описват като ”да седиш на върха на огромна планина”, гледайки надолу през вековете до настоящето и да виждам всички под мен, влачещи се безцелно през живота, не забелязващи и не обезпокоени от ужасните планове, начертани срещу тях.

Но не аз, никога повече, никога отново.

Щом депрограмирах съзнанието си вече бе време да обновя тялото и душата си. Няма да бъде лесно, не целях да стана монах, но отровите от живота ми трябваше да изчезнат. Няма повече да заразявам ума и тялото си с наркотици, пушене и много алкохол, няма повече да съм мързелив и покорен, никога повече няма да приемам семейството си като даденост и никога няма да се затварям в черупката на масовата глобална структура и всичките им лъжи и отвличания на вниманието.

От три години насам аз съм по-силен и по-здрав от всякога, не ме разбирайте погрешно, все още обичам да се забавлявам и да разпускам, но живеейки в баланс, (начина по-който истински националист трябва да живее) това е най-хубавото нещо, което ми се е случило. Тялото, съзнанието ми, духът ми, цялото ми отношение към живота се промени към по-добро и никога не поглеждам назад. Когато се измъкнеш от гадостта на културата на МТВ/Селебрити/Риалити Телевизиите, ти наистина почваш да се чувстваш жив и най-вече да си наясно със света наоколо. Докато другите яростно обсъждат „кой кого е изгонил” в света на известните или каква нова джаджа или наркотик могат да вземат, наблюдавайки нефилтрирания свят, променящ се пред вас, много често знаете, какво мислят повечето хора, преди те дори да са казали и дума, основавайки се на това колко много са потънали в масовата култура, много лесно знаете как да победите техните пре-пакетирани аргументи, които не са замислени да издържат на контра аргументи. Най-важното нещо е, че започваш да мислиш за себе си, да взимаш фактите, вместо да ти бъдат давани, стигаш сам до заключения и започваш да се бориш.

Откачи се от машината.

Освободи се от зомби нацията.

Посрещни реалността.

Ще я посрещнем заедно.

Взето от: enresist.com

Вечна Памет!

26.04.1894 - 17.08.1987

"Съдбата ме удостои с щастието дълги години да работя редом до най-великият син, който нашия народ е раждал през хилядолетната си история! Даже и да можех - не бих изтрил това време от съзнанието си! Аз съм щастлив, че съм изпълнил дълга си към моя народ! Моят дълг като германец, като националсоциалист, като верен последовател на моя Фюрер! Аз не съжалявам за нищо! Ако сега седях отново в началото щях да постъпя по начина, по който съм постъпил, даже и да знаех, че в крайна сметка ще гори клада, на която да бъда изгорен! Без значение какво правят хората, един ден аз ще седя пред съда на вечността и Всевишния! Аз ще отговарям пред него и знам, че той ще ме оправдае!”

"Национал-социализъм"

На върха на една планина, рицар със слугите си построил замък. Около него се събрали, търсещите защита селяни, строили се къщи, издигали се валове и стени, градили се основи. Между рицарите и гражданите съществувала общност - индивидуалност и колектив.

Сред суматохата на малките домове, към небесата се извисява храм. Чертежите му били нахвърлени от велик художник. Хиляди дялали камъните, стотици хиляди жертвали за това ценностите си и се молили в домовете си - за личност и народна душа.

Познаването на духовното и физическото родство на народното цяло, признаването на ролята на отделното в общото, днес наричаме национал-социализъм.
Ако се върнем назад в историята ще видим, че е имало времена на класови борби. Голяма част от народа е намерила смъртта си в тези борби. Класовата борба е присъствала в миналото и никога няма да изчезне от бъдещето. Но бедата не е в това, че тази борба съществува. При разглеждането й като жизнено явление всичко зависи от нашата позиция спрямо нея. Ако представим народа като тяло, ще се опитаме да усилим борбата между отделните му части не изкуствено, а предоставяйки форми, които ще възнесат всяка част и
ще я закалят. Ако се ориентираме върху само една от борещите се части то рано или късно сме длъжни да се докоснем и до болестта на цялото, която отслабва тялото и може да причини смъртта му.

Векът на машините довлече със себе си жизнено състояние, подготвило почвата за учение, което при своите последователни въплъщения в живота ни знаменува унищожаването на всички народи - това е марксизмът. Никакви народи, никакви граници, само класи : мироглед, който може и да означава нещо за някой зулус, но за индустриализирания работник играе ролята на разплута идея. Така окъсаният, отчужден от природата, отделен пролетарий влезна в световната история. Той не успя да забележи как окръжаващата го среда се превърна в жестока власт. Власт, която според него се въплъщава от предприемача, от този собственик на банки, който иска да подтисне народният другарски дух. За това, че работникът следва тази вредна еврейска съблазън е виновен не друг, а интелигенцията!
Фихте и Арндт се оказаха мъртви завинаги. Интелигенти, откъснати от природата на учението, които с помощта на мастилото търсиха пресечни точки на марксизма с индийската философия, за да бъде първият признат от обществото. Други професори и нерядко лутерански свещеници, седяха в тайните ложи и говореха за "човечество", за "свобода, равенство и братство". Народите, желаейки да познаят новото се отровиха от марксиската пропаганда и по този начин укрепиха погледа и върху класите. Така се появи това голямо класово разделение. Но ние показахме, че във всички ни тлее искра, готова да се възпламени и да разпали светия огън. Демагозите замълчаха, но не за дълго. Беше ни отнета вярата в борбата за по-добър ред, а вместо това ни подадоха вяра във голи фрази и красиви думи, които не бяха нищо друго освен хитро оръжие на нашите врагове. Ще ни бъде много трудно да забравим гласовете, които ни говореха за "интернационалната солидарност на пролетариата", "лига на нациите", "световна съвест" и т.н.

След това дойде бедата, донесла със себе си горчиво разочарование. Сега нищо не може да изглежда толкова невъобразимо, колкото увереността на "националните ни сънародници", че насадената глупости за интернационалзма е минало и те отново ще станат "осъзнани" поне наполовина. Тези господа трябваше да се бият в гърдите и да се питат, какво направиха за запазването на националния дух сред обикновения работник. Помогнаха ли му, дадоха ли му душевно питание, просветиха ли го или го предоставиха на отявлени подстрекатели и eврейски съблазнители? Приеха ли работника в качеството на пълноценен другар или се отнесоха към него като към човек от втори или трети сорт? Представиха ли на собствената си класа, достойнствата на народа си или съчетани в брак с дъщерите на еврейските банкери, заразиха народа ни?

Познанието на вината се случи у много консерватори, но не и в "националните партии". Даже днес те противостоят на "социалистическото", в резултат на което опитът им да спечелят работниците се провали безнадеждно. Докато консерватизма открито и честно не признае вината си и не се включи в борбата срещу еврейските и про-еврейските помияри, работниците няма да застанат в редиците им. Като социал-демократите, консерваторите също подклаждат класовите предубеждения.

Затова е необходимо ново движение, в което народът ни да намери неразрушима единица, непризнаваща класовия антагонизъм, приемаща народното за изходен пункт и крайно цяло, стремяща се към естествения народен порядък. Помирението между всички творци били те работници, студенти, офицери, служещи, художници или учени, събирането на всички жадуващи и безцеремонни борци за Велика Европа - наричаме днес национал-социализъм.Той ще стане своенравен замък, около който обикновените хора ще строят своите домове.

Това е пътят към бъдещето!

Völkischer Beobachter, 28 юли 1921.

Bulgarian - Italian comradeship/ Българско - Италианско другарство

20-ти април

Празнувахме 134 от избухването на Априлското въстание, празнувахме в момент, в който цяла България гледа турските сериали, а всички млади са облъчени от чалга културата и единствената им мисъл е кога пак ще излязат на заведение, за да си покажат новите скъпи дрешки. За разлика от тях преди 134 години та и малко повече, хора като Левски, като Ботев, като Бенковски ни показаха, какво е саможертва, какво е хъс за борба, показаха, че за да бъдеш свободен трябва да жертваш, а те бяха готови да жертват дори ако това което трябва да дадат е живота им.

Някой казват, че на 20 Април се е родил фюрерът Адолф Хитлер. Човекът превърнал Германия от една развалина след ПСВ във велика и могъща икономически държава. Превърнал обезверения германец във велик войн и велик строител на национално и световно благоденствие. И когато се осмелиш да посочиш тези факти се появява някой облечен в скъп костюм, сочещ те с пръст и говорещ за онези 6 милиона, онези сакрални за целия свят 6 милиона, тези дето когато някой се осмели дори да се осъмни в истинността им бива хвърлян в затвора. В затвора редом с хора, убили 2-ма или 3-ма, или изнасилили детенце. Въпреки тази омерта наложена върху истинността на т.нар Холокост все още има хора, които разбират, че това е една добре пазена лъжа
Защо говорите на тази светла дата за българската история, за този „масов убиец”, за този „тиранин” и „изрод”? Всяка година се чуват тези въпроси. Защото този масов убиец поправи грешките от първата световна война, защото този масов върна на България тези исконни земи като Южна Добруджа, Беломорска Тракия и Македония. Нещо за което цяла България милееше, а ВМРО се биеше, нещо което българският народ наричаше Национален Идеал.
Днес 121 години от рождението на Адолф Хитлер наблюдаваме заличаването на Бялата раса, виждаме прииждащи негри, араби и други чужденци в цяла Европа. Днес Белите в Европа са на път да се превърнат в малцинство. Днес да бъдеш Националист е лошо, а да бъдеш Национал-Социалист е незаконно.
Днес 134 години след подвига на българските революционери сме изправени на прага на заличаването на България, никой не си позволява дори и да си помисли за национален идеал, Днес 134 след написването на кървавото писмо ние, тези за които Ботев и Левски умряха, сме на път да загърбим техния завет и да захвърлим тяхната саможертва на боклука. Днес ние сме готови сами да попаднем в робството, от което ни извадиха нашите деди.
Искате ли това да се случи? Искате ли утре да не можете да се наречете българин и националист? Искате ли вашите деца да не са чували за Левски и Ботев. Искате ли утре да няма България!
Ние не искаме! Затова ще се борим! Каквото и да ни струва!
Защото:
За България!
Свобода или Смърт!

Бъдете там!

Никога няма да те забравим!/ We'll never forget you!

16 април 1925

Атентатът в църквата „Света Неделя“ е най-тежкият терористичен акт в историята на България, а по това време и в света, доколкото под терористичен акт се има предвид действие на отделна въоръжена група. Проведен е на 16 април 1925, Велики четвъртък, когато група крайнолеви дейци на Военната организация (ВО) на Българската комунистическа партия (БКП) взривява покрива на църквата „Света Неделя“ в София. По това време в нея се провежда церемонията по погребението на генерал Константин Георгиев, убит на 14 април от други дейци на комунистите. Целта на атентата е да бъде ликвидиран военният и политическият елит на страната, включително цар Борис III.

Обстановка в страната
През декември 1924 г. група дейци на Военната организация вербува Петър Задгорски, клисар на църквата „Света Неделя“. Димитър Хаджидимитров и Димитър Златарев, ръководител на секцията по въоръжението във ВО, предлагат да се убие директорът на полицията Владимир Начев и по време на опелото му да се извърши мащабен атентат. Те се надяват по този начин да ликвидират голям брой ключови фигури в полицейската и военната йерархия и да намалят натиска, оказван върху БКП от властите. Междувременно правителството засилва действията си срещу нелегалната БКП. На 11 февруари е арестуван, изтезаван и убит влиятелният функционер на софийската организация на БКП Вълчо Иванов. На 10 март е приета промяна в Закона за защита на държавата, която увеличава правомощията на властите - смъртна присъда се полага не само за дейците на БКП, но и за тези, които им помагат и ги укриват. На 26 март е убит Яко Доросиев, ръководител на секцията по оперативната дейност към ВО. Тези събития заплашват физическото оцеляване на лидерите на организацията в България и допълнително изнервят ръководителите на ВО. Те заявяват, че са готови да осъществят плана си, въпреки неодобрението на голяма част от ръководството на БКП.

Извършване
Атентатът е добре планиран двустепенен акт. Първо се убива достатъчно високопоставена жертва, чието опело да събере политическият и военен елит в църквата „Света Неделя“ и тогава тази църква се взривява.
Ръководството на ВО възлага извършването на атентата на една от „шесторките“, ръководена от Петър Абаджиев, който влиза в контакт с клисаря Петър Задгорски. С негова помощ в продължение на няколко седмици Петър Абаджиев и Асен Павлов внасят на тавана на църквата общо 25 kg експлозив. Той е монтиран в един пакет над една от колоните на основния купол, разположена при южния вход на сградата. Експлозивът трябва да бъде взривен с бикфордов шнур с дължина 15 m, с което да се даде на атентаторите възможност да избягат.
Поради засилената охрана на директора на полицията Владимир Начев, ВО решава да избере друга жертва, чието погребение да послужи като примамка за атентата. В 20 ч. на 14 април о.з. генерал Константин Георгиев, депутат от управляващия Демократически сговор, е убит от Атанас Тодовинчин пред църквата „Свети Седмочисленици“, където отива за вечерната служба, заедно с внучката си.
Опелото на генерал Георгиев е насрочено за 16 април, Велики четвъртък. За да увеличат броя на жертвите сред офицерството, организаторите разпращат фалшиви покани от името на Дружеството на запасните офицери. В 7 ч. сутринта Задгорски пуска на тавана на сградата Николо Петров, който трябва по негов знак да предизвика експлозията. Траурното шествие влиза в църквата в 15 ч. Службата се ръководи от софийският митрополит Стефан, бъдещ български екзарх. Първоначално ковчегът е поставен до колоната, която трябва да бъде взривена, но след това е преместен по-напред, поради големия брой хора, дошли на церемонията. Така по случайност най-видните присъстващи са отдалечени от мястото на взрива.
Съгласно плана на атентаторите, когато хората са събрани и службата започва, Петър Задгорски дава знак на Никола Петров да взриви експлозива, след което двамата напускат сградата. Това става около 15:20 ч. Експлозията събаря главния купол на църквата, затрупвайки вътре множество хора. Взривната вълна в затвореното помещение нанася допълнителни поражения.
Жертви. При атентата в „Света Неделя“ загиват около 150 души, други умират по-късно от раните си, и така общият брой на жертвите е 213. Ранените са 500. Сред тях са :

Александър Цанков,

Кимон Георгиев

генерал Александър Протогеров,

генерал Владимир Вазов – „героят от Дойран“;

генерал Васил Кутинчев;

генерал Иван Дипчев – син на Райна Княгиня;

Загиват 12 генералa:

генерал от пехотата Стефан Нерезов, командвал Първа българска армия при Дойран

генерал-лейтенант Калин Найденов, военен министър по време на Първата световна война

генерал-лейтенант Кръстю Златарев, командвал Единадесета пехотна македонска дивизия по време на Първата световна война

генерал-майор Иван Попов, командвал Първа пехотна софийска дивизия по време на Междусъюзническата война, участ.четата на Ф.Тотю

генерал-майор Иван Стойков

генерал-майор Павел Павлов

генерал-майор Станчо Радойков

генерал-майор Иван Табаков

генерал-майор Стоян Пушкаров

генерал-майор Григор Кюркчиев

генерал-майор Александър Давидов, началник на щаба на армията в периода 9 юни 1923 - 3 юли 1923

генерал-майор Петър Лолов

15 полковници, 7 подполковници, 3-ма майори, 9-ма капитани, 3 депутати и множество граждани, включително деца. По случайност, всички членове на правителството се отървават само с леки наранявания. Цар Борис III не е в църквата, тъй като присъства на погребенията на убитите в атентата срещу него в прохода Арабаконак два дни по-рано.

Преки последици
ЦК на БКП осъжда атентата в „Света Неделя“ като „необмислено действие, гибелно за антифашисткото движение“ скоро след извършването му. Вечерта на 16 април в страната е обявено военно положение. Започват масови арести и убийства без съд и присъда на активисти на опозицията без разлика на отношението им към атентата. Потърпевши са и противопоставящите се на правителството интелектуалци. Репресиите са организирани от Военния съюз с подкрепата на правителството. Те остават в историята като Априлски събития в България (1925).
Сред убитите са ръководителите на военната организация на БКП Коста Янков и Иван Минков. Част от организаторите на атентата, като Димитър Златарев, Петър Абаджиев и Никола Петров успяват да избягат през Кралството на сърби, хървати и словенци в Съветския съюз. Заловен часове след атентата от войскова част, Петър Задгорски прави самопризнания.
Делото за атентата е гледано от военен съд от 1 до 11 май в София. Смъртни присъди получават Петър Задгорски, подполковник Георги Коев, в чиято къща се укрива и е убит Иван Минков, и Марко Фридман, ръководител на секция във ВО. Задочно на смърт са осъдени и Станке Димитров, Петър Абаджиев, Димитър Грънчаров, Николай Петрини и Христо Косовски, като последните трима вече са убити през предходните седмици.
Марко Фридман, най-високопоставеният от обвиняемите, признава, че организацията получава финанси „през Виена“, но прехвърля отговорността за атентата върху Коста Янков и Иван Минков, които според него са действали без съгласието на ръководството на БКП.
Военното положение е отменено на 24 октомври

Помнете. За да не се повтарят грешките от миналото. СМЪРТ НА КОМУНИЗМА!

Интервю с Роман Зенцов!

Роман Зенцов е бивш боец и световен шампион в боевете без правила "ММА". В момента е лидер на руското националистическо движение "Съпротивление".

1. Здравейте представете се с няколко думи?

Аз съм руснак и това изчерпва всичко!

2. Защо решихте да се занимавате с политика?

Не се занимавам с политика или политиканство. Аз и моите другари сме на война за освобождаването на руския народ и другите коренни народи в Европа от чумата, която ни порази преди много години, но чиито връх е в наши дни. Но за да бъдем силни и да победим, най-важното е да пробуждането на нашия архетип, разбирането и приемането на родството между европейските народи, освобождаването на телата и душите ни от слабостите, които ни бяха донесени от чуждоземна сила. Ние ставаме силни, непоколебими, връщаме се към първоизточника и след това започваме да променяме света около нас. Така, че това не е политика - това е война. Има два варианта - или се сражаваме, или се предаваме. На всеки ще се наложи да избере по кой път да тръгне. Аз напълно разбирам това и моят избор е БОРБАТА.

3. Има ли нещо общо между боя и политиката?

Да има много общо. Изкуството на войната, както и изкуството на политиката е изкуство на хитрост и несъкрушима воля. Да спечелиш на всяка цена. Всичко за победата, всичко за приятелите и всичко срещу враговете!

4. Кои са най-големите врагове за вас и руската нация?

Руснаците имат много вътрешни врагове, имам предвид врагове, които живеят в нас самите. Врагове, които разлагат нашите души и това ни пречи да се надигнем над нас, да се доближим до героите. Ние много добре познаваме тези врагове и пороци и е наш дълг да се справим с тях! А що се касае до външния ни враг, който ние свободомислещите руснаци най-накрая осъзнахме, че имаме - това е ZOG. И той подтиска не само нашия народ, но и всички свободомислещи и борещи се другари по целия свят.

5. По какво се отличава организацията ви от другите организации в Русия?

Според нас НИЕ се отличаваме от всички движения и партии в момента в Русия. Но да пишем за това би било глупост. Нека за нас съдят по делата ни и нашите неуспехи, или победи.

6. Какви са вашите цели?

Нашата цел е вземането на властта в Русия, построяването на социално-справедливо, одухотворено общество, пробуждането на народа ни от съня и мрака, наложени ни от търгашо-потребителския култ.

7. Защо нарекохте организацията си Съпротивление? Съпротивление против какво?

Съпротивление срещу цялото това богоборчество, което причислих в предишните въпроси и в социален, и в духовен и във физически смисъл. Съпротивление срещу всичко и всеки, който прави народа ни слаб и страхлив. Това се касае и за вътрешните ни врагове - пороци, духовно разложение и външните врагове - конкретни хора и сили.

8. С кого бихте искали да се борите на ринга?

Борил съм се с всички, с които съм искал. А борбата на ринга не е целият живот. Със собствените си врагове предпочитам да се боря извън ринга, с което и се занимавам в момента.

9. Ако имахте три патрона и няма да бъдете съдени, кого бихте застреляли?

Аз имам три патрона и задължително ще ги използвам, но нека това бъде изненада за жертвите хахаха. Все пак да бъдеш предупреден, означава да бъдеш въоръжен. А така ще почиват върху лаврите си и ще мислят, че са полубогове и всичките им злодеяния ще бъдат измити от ръцете им.

10. Какво знаете за България и имате ли връзки с българи другари?

Достатъчно много знам за България и за славянските народи в Европа : техния произход, взаимодействия, войни и т.н. Ние сме едно голямо семейство. До сега не съм успял да посетя страната ви, но се надявам скоро да го направя. Все още нямам връзки с български съратници, но се надявам нашата връзка с вас да е началото на бъдеща дружба и сътрудничество. Лично аз ще се радвам на това!


11. Някакви последни думи към българските националисти и другари?

Искам да кажа, че днес много добре разбираме, че имаме общ враг, който е хитър, могъщ и коварен. Ние имаме едни цели, едни идеи, един поглед. Всички имаме общи корени. Да се борим сами би било невъзможно. Но ако се изправим заедно, задължително ще победим и ще разпалим огъня на освобождението по цяла Европа. Това не са просто думи, ние осъзнаваме това и Ви приемаме тук като братя!



Въпросите с "Руския чук" Роман Зенцов бяха изпратени отдавна и ето какво получихме днес на редакционната поща.

Поднасям дълбоките си извинения, за това че не успях да отговоря на въпросите Ви дълго време. Винаги помних, че трябва да го направя, но имаше ред обстоятелства, които ми попречиха да го направя. Отговорите ми бяха кратки, но в скоро време се надявам да пристигна в България и можем да се срещнем и да пообщуваме по-обширно. Ще се радвам на вашето сътрудничество и взаимодействие! С уважение, Роман.

Националистите във възход и в Унгария

Крайнодясната партия Йобик за първи път ще бъде представена в унгарския парламент, след като излезе като трета сила на първи тур на изборите в страната в неделя, съобщиха агенциите. Формацията, известна с антисемитската и антиромската си реторика, обра 17% от гласовете, което е най-добрият изборен резултат, постиган от крайнодесните в страната от Втората световна война насам.

Най-голямата еврейска организация в източноевропейската държава предупреди, че това е първият случай от нацисткия период досега, при който движение, проповядващо открито антисемитска политика, прави крачка към властта. Агенциите отбелязват, че Йобик, която има свое паравоенно крило, наречено Унгарска гвардия, взима толкова много гласове в момент на сериозна икономическа криза в страната.

BH/C18 Romania magazine

С гордост представяме първия брой на списанието, издавано от B&H Румъния. В него ще намерите интересни статии (Рудолф Хес, Европейската цивилизация, Маршал Антонеску и др.) и няколко добри интервюта (МНА, B&H Сърбия). Списанието може да бъде свалено тук и е налично на румънски и английски.

BH/C18 Romania

Интервю с Blood&Honour Сърбия

1. Първо искаме да ви благодарим за това, че приехте да отговорите на въпросите ни. Може ли да опишете дивизията си с няколко думи. Кога е образувана тя?

Искаме да изпратим поздрави на всички Български НС другари и да благодарим за интервюто. Сръбската дивизия Кръв и Чест е образувана през 1995 с цел да представя революционен Национал-социализъм за нашите раса и нация. Работиме върху образованието и пропагандата на различни нива, а също и върху уличния активизъм. Ние сме структура, която е основана върху концепцията за Leaderless Resistance. Нашето крило за директна акция и охрана на движението ни е част от Combat18 и официално съществува от 2003. Ние вярваме във расовия идеализъм, Честта, Вярността и Дългът към Сърбия и бяла Европа.

2. Какво е НС движението в Сърбия. Има ли организация, с която си сътрудничите или мразите? (Ние знаем за Nacionalni stroj)

Освен Кръв и Чест и Combat18, съществува също и Nacionalni stroj, която е съюзник на всички националисти и която се бори под знамето на расовия национализъм, и е формирана през 2004. Nacionalni stroj донесе обединение, за да можем всички да се борим заедно за нашата страна и срещу ZOG и техните марионетки. Няма други активни организации, освен няколко интернет-активни уеб-сайтове. Ние не си сътрудничим със слепи националисти и шовинисти, които не знаят нищо за борбата ни.


3. Защо подкрепяте Combat18?

Ние винаги сме подкрепяли С18, защото те дават истинската основа за това как Национал-социализма да бъде политически активен, а не само музикален фен-клуб и да следва пътя на истинските борци със ZOG. С18 показва, че ние трябва да действаме, а не само да говорим за това, че трябва да слагаме интересите на расата над нашите лични такива, че трябва да пазим Национал-социализма от предатели, поп-звезди и всякакви паразити. Важно да е пазим същата посока, защото движението ни трябва да не забравя революционния си характер.

4. Какво е положението във вашата WP музикална сцена? Ние знаем за Battle Flag, Razоr 88, Battle Flag, Providenje, Direktna Akcija. Има ли други нови банди и активни ли са изброените?

Ние използваме музиката като метод за пропаганда. През последните няколко години не сме организирали концерти, защото репресиите срещу нас са доста сериозни. Всяко националистическо събиране е забранено и има анти-НС закони. Ние сме по-активни на политическо ниво. Групите само записват материали и някои от тях са активни от време на време ако има нужда от това. Надяваме се в бъдеще повече сръбски банди да свирят в чужбина.

5. Какви са вашите цели и какво искате да постигнете?

В нашата борба има няколко различни фази. Днес е фазата, в която създаваме силна основа за сръбското НС движение, което е мрежа от НС групи, и което ще ни помогне да се събудим и да присъединим към идеята ни все повече и повече активисти. В редиците ни трябва да има хора от всички класи - от работници до професори, за да можем да бъдем активни във всички сфери на обществото. Нашата бъдеща цел е да донесем Нов Арийски ред за нашата раса и нашата цивилизация, но победата ни няма да бъде в близкото бъдеще, защото трябва да преминем през всички стъпки - от фаза до фаза. Най-големият ни враг е анти-арийската ситема, контролирана от ционистите.

6. Подкрепяте ли някоя сръбска политическа партия?

Не. Ние нямаме истинска националистическа партия, заради репресиите на ционистите. Всяка истинска националистическа партия би била смазана отвън или отвътре, чрез незаконни методи. Ние се борим за това да променим това криминално правителство, да спрем терора срещу истинските патриоти, а също и да съживим свободата на словото и да обединим всички патриоти. Миналата година имахме традиционно събиране за Косово и Метохия в Газиместан, където около 10 000 националиста, дойдоха, за да надигнат клас против разделянето на страната ни. Другарите от Национални Строй бяха там, а също и Кръв и Чест, но така наречените патриотични политически партии сметнаха, че това мероприятие е маловажно..

7. Ще напишем няколко имена и дати. Кажете с няколко думи по нещо за тях.


13/5/1990 - Това беше денят, в който имаше футболен мач в Загреб на стадион Максимир. Случиха се големи сблъсъци между сърби и хървати. Всички усещахме напрежението преди войната и в този ден всичко ескалира и доведе до официалното начало на войната през 1991.

Željko Ražnatović - Неговата армия извърши много добри акции и спаси много сърби от мюсюлманския терор и всички уважаваха това.

Radovan Karadžić - Голям сръбски герой, който застана зад интересите на народа си и за което сега той плаща в ционисткия съд в Хага. Той се превърна в сръбски символ в борбата с Новия световен ред. Ние го подкрепяме напълно в смелата му защита!

Slobodan Misloshevic - Той не беше отвлечен и изпратен в Хага, заради лошото му управление, той е там заради сръбската борба с Новия световен ред и ислямската инвазия.

Тито - Тито беше комунист и бандит, който стана президент на бившата Югославия с кръв по ръцете си и благодарение на много военни престъпления. Това, което той причини на хората през 35-годишното си управление, стана причина за войните и доказа, че мулти-етническата държава не работи добре.

8. Тук в България антифашистите не са активни, поради причината, че се грижим добре за тях. Каква е ситуацията в Сърбия?

Преди няколко години те започнаха официално да се наричат Антифа със създаването на уеб-сайтове. Те винаги стоят зад полицейски протекции и се крият зад капиталистическите продажници, но нашите активисти ги смазват навсякъде и не им позволяват да се развиват. Имахме много добри анти-антифа акции и всички ние сме обединени в борбата си с тази сган.

9. Трудно ли е да си националист в Сърбия? Какви са законите? Имате ли проблеми с правителството?

Да, както казахме преди, последните няколко години репресиите на ZOG срещу националистите/ Национал-Социалистите се увеличиха. Сега са забранени всякакви политически събирания на национал-революционери (дори и да се носят само националните флагове на Сърбия на срещите), всеки про- НС концерт и всеки символ, когото наричат фашистки. Има нов закон „против фашисти и нацисти” и позволява на правителството да действа по криминални начини, които нарушават закона, за да заглушат гласа на сръбските националисти и да ликвидират всякаква свобода на словото на расовите патриоти. От миналата година ZOG гони и други патриотични организации и всички нейни политически врагове и има голямо напрежение, което рано или късно ще избухне и хората няма да искат да търпят повече техния терор. Последните няколко години имаше големи митинги, бунтове и конфликти против доминиращото управление на ционистите от ЕС/САЩ и сега те се страхуват от надигането на национализма в Сърбия.

10. Ако имате три куршума и няма да ви накажат за тях, кого ще убиете?

Само три няма да променят нищо и няма да направят нещата по-добре. Има много предатели и марионетки на ЗОГ, които трябва да страдат и да усетят гнева и правдата на сръбския народ.

11. Какво е Ян Стюарт за Вас?

Ян Стюарт е един от най-важните Национал Социалисти в следвоенната НС ера. Той показа на световната младеж НС движението, направи от музиката нов инструмент за пропаганда за масите, накара всички Национал Социалисти в света да се обединят, да спрат шовинизма и ни разкри един нов модерен начин на борба за Национал-Социализма, показа ни с неговия идеализъм и саможертва, че той е един истински Арийски герой и пример за НС политически активист. Почивай в мир Ян!

12. Някакви последни думи или нещо, което не сме Ви попитали, но вие искате да кажете?

Искаме да призовем всички европейски НС движения да работят заедно, ключът към победата е единението на всички НС активисти. Трябва да сме посветени на тази битка за нашето бъдеще и свобода, за нашата кръв и родина, дължим на предците си да продължаваме тази борба и това е наш дълг. Благодарим на всички другари, които ни подкрепят и стоят до нас, никои не споменаваме, за да не забравим никои! ЕДИНЕНИЕ – ДЕЙСТВИЕ – СИЛА!

Info:
Srpska Krv i Cast divizija: www.bhserbia.org
Nacional Socijalisticki Forum: www.ns-forum.com
Nacionalni stroj: www.nacionalnistroj.com

Крахът на западния "рай"

Може би репликите ще ви се сторят доста далечни и за пореден път ще махнете с ръка с думите - "Е какво нали не ми е в двора". Силно се заблуждавате.. Замислете се първо върху събитията около Великден с "партията" Отоман. Хората на Юзеирови, почти сигурно говорят за нас по същия начин както във видеото. Че нямаме вяра, че сме сити, че ще загубим. Дали са прави? За първите две неща със сигурност. За третото, само времето ще покаже... Помислете от друга страна, за войната, която водим в Ирак и Афганистан. За какво воюваме там? За гордост? За чест? За слава? За родината си? Или чисто и просто за еврейския петрол..

Йожен Терабланш

Йожен Терабланш, лидер на нео-нацистката Южно Африканско Африканерско Движение за Съпротива, който бе убит на 3 април на 69 години, е един непреодолим магнит за хиляди бели, които се страхуват от политическите реформи, обещаващи споделяне на властта с черните.

Хипнотичен оратор с жив глас, който обикновено се превръща в истеричен крясък, той обеща, че ще води щурмовите отряди срещу правителство на Националната Партия на президента Ф.В. де Клерк, ако капитулира пред исканията на Африканския национален конгрес.

Терабланш обеща, че хората му ще спрат всяка сила заплашваща да превърне страната му в поредна африканска страна в която доминират негрите. Получава огромни аплодисменти на митинги на привържениците си, когато прокламира: "Ние ще ги удари здраво, физически и рязко. Те ще бъдат сравнени със земята. "

Терабланш признава, че много от влиятелните хора в историята като Юлий Цезар, Александър Велики, Наполеон Бонапарт и Адолф Хитлер го вдъхновяват. Почита и лидери от Англо-бурската войн,а като президента Паул Крюгер, генерал Я.Х. Де Ла Рей и генрал Кристиан де Ует.

Неговата организация, Африканерско Движение за Съпротива (AWB), които действат по нацистките политически принцип, могат да има само един лидер. Без него, то престава да съществува. Само той може да поведе един съюз с друга дясна партия. Дори и неговият заместник не може да го замени, ако той умре.

Той облича неговите последователи в жълто-кафяви униформи със емблеми силно приличащи на свастика. Но вместо пречупения кръст на нацизма, те носят символ изобразяващ три пречупени седмици, които Терабланш свързва с християнската традиция, включваща тази цифра.

Той и неговата армия са се заклели, че ще загинат, преди да споделят властта с други раси."Ние не мразим черни" каза Терабланш веднъж. "Искам да им кажа да държат краката си на разстояние от земята ни." Оцеляване на инстинкт, а не силни политически убеждения му е мотивиращата сила. Конституционните промени, който подкопават основите на апартейда, го тревожат много.

Убежденията си за бяло надмощие в Южна Африка бяха подкрепени от религиозни вярвания, произтичащи от битката при Кървавата река през 1838 г. по време на историческото настъпление на Трек Бурите в вътрешността на страната. От техните кервани между приток на река Бъфало и широк ров, около 500 Вортакери (холандци) с пушки и две оръдия срещат 6000 Зулуси въоръжени с копия и щитове.

Толкова много Зулуси са били заклани, че водата става червена и така печели новото си име. Трима бели биват леко ранени. Преди битката бурите обещават, че ако Бог им даде победа те и техните потомци винаги ще отбелязват деня. За Терабланш, това представлява завет, които никога не трябва да бъде разбит или дори оспорен.

Но този празник намира критици, след като са изстреляни от движение до национална известност през 1979 г., шест години след като стартира AWB като тайно общество. Той и 13 привърженици биват обвинени и глобени за линчуване на професора историк, Флоорс Ван Ярсфелд, които твърди, че Деня на Пакта е просто още един официален празник, без каквато и да е свята традиция.

AWB излиза от сянката и започва открита кампания за създаване на държава на Бурите отделена от Трансваал, Оранжева Свободна Държава и Северна Натал, където черни ще могат да работят, но без политически права.

Попитан за отношението му към Хитлер, Терабланш хвали диктатора като умен държавник, който изважда страната си от депресията на тридесетте години и превръща германците в борещи се хора.

Йожен Неи Терабланш е роден в Трансваал в град Вентерсдроп на 31ви Януари 1941. От баща си фермер той учи части то Африканерската история и бива завладян от техните успехи.

Когато напуска училище на 19 годишна възраст, се присъединява към полицията и по-късно прехвърлен в специално звено за охрана на резиденцията на държавния президент и премиер. След четири години той напуска, след като е достигнал ранг на административен офицер (междинна категория между сержантски и офицерски състав ), за да стане фермер, докато учи политически системи. В свободното си време пише поезия.

Терабланш решава, че стилът управление на Уестминистърското правителство няма място в Южна Африка и че съперничеството между политическите партии е не само главната причина за антагонизъм между Африканерите, но и пречка за националното развитие. Спасението за белите е възможно само чрез възраждането на републиката, управляван от Бурските заселници.

При стартирането на AWB през 1973 г. той се насочва към повторното обединяване на Африканерите чрез освободителното движение не ограничавано от политически партии. Негов председател ще бъде избран от бялото правителството, управлявано от бизнесмени. Черните ще бъдат толерирани, но ще останат извън политическите рамки. В отделна област Западен Кейп цветнокожите могат да постигнат "пълният им потенциал".

След процеса през 1979 за линч, Терабланш, започва да укрепва движението си с новобранци и оръжия. Той бива следен внимателно от силите за сигурност, които през 1982 г. конфискуват големи количества оръжия, взривни вещества и боеприпаси, които са с произход от комунистическите страни. Те са открити заровени във фермата на брат му.

През 1983 г. Терабланш е осъден на лишаване от свобода за незаконно притежаване на оръжие. Той пренебрегва решенията на съдилищата, продължава да се занимава с изграждането на своята организация и редовно напада правителството в речите си

Горд от публичния си образ като Африканерски подстрекател на крайната решителност, той компенсира липсата на височина, като носи обувки с платформа. Отвращаваща се от англоезичните либерали, настоявайки, че би предпочел да се занимава с черни националисти отколкото с центристите.

Осъжда новата конституция от 1984 г. предлагаща места в парламента на индианците и цветнокожи, както и бели. Черните бяха изключени от парламента.

Терабланш вярва, че конституцията е краткосрочна мярка, която няма да попречи на крайната кървава баня, която би се случила при споделяне на властта с не-бели. Запис на реч, в която той заявява, че правителството на П.У. Бота е направено за да "даде страната на черните" е продадена в 20,000 копия.

Водача на AWB е толкова силен в своят екстремизъм, че става нещо като срам за други десни партии, като Консервативната партия на д-р Андриес Треурнихт. Когато той присъства на събирането за Деня на Воортрекерската Република в средата на 1980-те, Терабланш пристига по-късно с ескорт с носещи знамена щурмоваци, а лидерът им гледа подчертано напред с изпъната дясна ръка за поздрав..

Едва ли бе изненадващо, че неговият следващ опити да се обедини крайната-десница напредна по-далеч от заседателната маса. Терабланш разгъна организацията си през 1986 г. чрез образуване на пара-милитаристична организация, Брандваг - или Караул - да отвръща на насилието с насилие винаги, когато белите или техните имоти биват нападнати. След общите избори 1987 той е обявява друга шокираща новина, че AWB има четири депутати в Камарата на събрание, уж заседание от Консерватори.

През 1989 г., когато президента Де Клерк полога клетва и започва да разрушава апаратите на апартейда, вика Терабланш в кабинета си, за да му кажа без заобикалки, че отхвърля целите и вярванията на AWB.

Шест месеца по-рано Терабланш се озовава в съда отново защото блъска колата си през портата на Африканерски паметник в консервативен град Кругерсдроп близо до Йоханесбург и ругаене двама полицаи. Женен мъж, Терабланш бе придружен от г-ца Яни Алън, модел, превърнал се в журналист във вестник .

Следователят отхвърля обвиненията заради противоречиви доказателства, но слухове за Терабланш и г-ца Алън продължават до 1990 г., когато тя печели две обвинения за неверни твърдения, че има неправомерни отношения с него.

AWB, чийто брой никога не е били ясен, става все по-военно, въпреки че има забрана от правителството да носят оръжие на публични места.

Моментално след това се появяват сблъсъци между AWB и полицията. На заседание на Националната партия през август 1990 г., президента Де Клерк бе принуден от крясъците на хората на Терабланш да напусне трибуната и да говори навън. Преди първите между расови избори през 1994 г., AWB е все още води политика на насилие и дестабилизация в Южна Африка (например, участва в поредица от бомбени атентати през април тази година, при което биват убити 21 души), но тъй като новия ред набира популярност и сила, неговата партия става все по-крайна

Въпреки че Терабланш получи амнистия от Комисията по истина и помирение на пост-апартейда в Южна Африка, през 2001 г. той е вкаран в затвора за опит за убийство на охранител и за момче на бензиностанция. Той е пуснат през 2004 година. През последните години Терабланш има слабо влияние върху общественото съзнание, макар и да се съобщава, че планира да съживи движението си и да обедини крайно десни групировки в Южна Африка.

Йожен Терабланш е убит в леглото си в фермата му. Полицията арестува двама земеделски работници. Той оставя вдовица и дъщеря.

Източник: http://www.telegraph.co.uk

Инок Пауъл - Реки от Кръв

Екипа не НС Трибуна днес ви представя речта на Инок Пауъл „Реки от кръв”. Пауъл е член на долната камара на парламента от 1950 през 1955 е назначен за министър. На 20 Април 1968 изнася речта си „Реки от кръв”, която получава много и различни отзвуци в Англия. След тази реч Пауъл никога не взима пост в правителството, но за сметка на това за кратко време получава около 120 000 писма от хора, които го подкрепят. А в едно проучване става ясно че 74% от запитаните подкрепят тезата му. В Англия се появяват значки, на които пише Инок Паул беше прав, много групи, като Strikeforce имат песни със същото заглавие. В долните редове ви представяме и речта. Дано това, което Инок предусети и се опита да предупреди Великобритания не се случи у нас. НО ТОВА ЗАВИСИ САМО ОТ НАС!

Реки от кръв

Висша функция на изкуство за управление е да ни предпазва от предвидими злини. В стремежа си това да бъде постигнато, тя среща препятствия, които са много вкоренени в човешката натура. Едно е, че неща като злините не могат да се демонстрират, докато не се явят: На всяко ниво в началото има място за съмнения или за диспути дали те ще бъдат истински или имагинерни. По същия признак, те привличат малко внимание сравнение с настоящите проблеми, който са безспорни и неотложни: от където идва постоянното изкушение на политиците да се занимават с непосредственото настояще с цената на бъдещето.

Преди всичко хората, са предразположени да грешат в предсказанията си за проблеми, за причиняване на проблеми и дори исканията си за проблеми: „само ако”, те обичаха да мислят, „само ако хората не говореха за това, нямаше да се случи” Може би тези навици ни връщат към примитивните вярвания, че думата и нещото, името и предмета са идентични. При всички обстоятелства, дискусията за бъдеща гибел, със сегашни усилия, злини, които могат да бъдат избегнати е най-непопулярното и в същото време най-необходимото занятие за политиците. Тези, които умишлено я отбягват, заслужават и рядко получават, ругатните на тези, които идват след тях.

Преди седмица или две говорих, със среден на възраст, доста обикновен, работещ в националната индустрия избирател.След едно две изречения за времето, той изведнъж каза: „Ако имах парите да го направя, не бих стоял в тази държава” Направих някакъв неодобрителен отговор, че това управление няма да бъде вечно; но той дори не му обърна внимание и продължи; „Имам три деца, и трите завършиха гимназия, две от тях сега са женени със семейства. И няма да се учудя ако се установят в чужбина. В тази държава до петнайсет или двайсет години черните ще властват над белия човек”

Сега чувам възгласите на отвращение. Как мога да си позволя да говоря такива неща? Как си позволявам да интриганствам и да възбуждам такива чувства, като повтарям този разговор? Отговора е, че нямам право да не го сторя. Той е добър, нормален англичанин, който посред бял ден в собственият ми град, сподели с мен, неговият представител в Парламента, че тази държава няма да бъде достойна да живеят неговите деца. Аз просто нямам право да свия рамене и да си мисля за нещо друго. Това което той казва, сигурно стотици хиляди го казват и мислят – не в цяла Великобритания, може би, но в районите, които вече са подложени на тотална трансформация, за която няма паралел в хилядите години Английска история.

След петнайсет или двайсет години в тази държава ще има 3 милиона и половина имигранти от бившите колонии. Това не е мое твърдение. Това е официална диаграма дадена от Парламента от говорителя на генералния секретар Няма официална диаграма за сравнение, какво ще е през 2000, но би трябвало да бъде в рамките на 5 – 7 милиона, приблизително, една десета от цялата популация и доближаваща се до тази на Големия Лондон. Разбира се, те няма да са равномерно разпределени от Маргет до Абъристуит и от Пензанс до Абърдийн Цели райони, градове, части от градове в Англия ще бъдат окупирани от различни видове имигранти и техните поколения.

Докато времето си минава пропорцията на тази сума, кои са от имигрантки произход, тези родени в Англия, дошли тук по същия начин както и ние ще се увеличи. Вече през 1985 родените тук ще съставляват мнозинство. Това е факта, които създава най-голяма необходимост да действаме сега, такова действие, което е най-сложното политиците да предприемат, действие, за което трудността лежи и се изразява в настоящето, но злините, които ще предотвратим или минимизираме ще се проявят няколко парламента напред.

Естествения и разумния първи въпрос за един нация изправена пред такава перспектива е: „Как може размерите да се намалят?” Съгласен съм, че то не може да бъде изцяло възпряно, може да бъде намалено, като се има предвид че тези числа са есенцията: важността и последствията от чуждестранен елемент представен в държава или популация са много различни, според това дали тези елементи са 1 или 10 процента. Отговорът на този прост и рационален въпрос са еднакво прости и рационални: чрез напълно или почит напълно спиране, на бъдещи напливи и чрез популяризиране на максимален отлив. И двата отговора са част от официалната политика на Консервативната партия.

Почти е невъзможно да си представим, че в този момент двадесет или тридесет деца имигранти, пристигат по море в Улвърхемтъп сами всяка седмица – и това означава петнадесет или двадесет допълнителни семейства след десет или двадесет години. Тези който господ иска да унищожи, първо ги докарва до лудост. Трябва да сме луди, напълно луди, като нация позволяваща годишен наплив от 50 000 имигранти, който в по голямата си част са елемент на бъдещ растеж на произлизащото от имигранти население. Това е като да гледаш една нация как е заета сама да издига сеното за погребалната си клада. Толкова ли сме луди, че да позволяваме на неженени хора да емигрират с цел да намерят семейство с брачен партньор и финанси, които никога не са имали.

Нека никой не предполага, че потокът от лица, нуждаещи се автоматично ще намалее. Точно обратното, дори и в момента ако допуснем размер на 5000 годишно само на ваучери, е достатъчно за още 325 000 издръжка годишно сега и завинаги, без да се вземе под внимание огромен запас на съществуващите зависимости в тази страна - и аз не толерирам надбавките взети чрез измама. При тези обстоятелства нищо няма да е задоволително, освен общият приток на заселници, да се намали изведнъж до незначителни размери, както и че необходимите законодателни и административни мерки трябва да бъдат взети незабавно. Обръщам внимание на думата "заселници".

Това не се отнася до влизането на граждани на Кралството, повече, от колкото на чужденци в тази страна, за да учат или да повишат квалификацията си, като (например) докторите от Кралството, чиято служба ще позволи болничното обслужване да се развие, по-бързо от колко иначе би било възможно Тези не са и никога няма да бъдат имигранти.

Ще обърна внимание на повторната имиграция. Ако цялата имиграция свърши утре, растежа на имигрантите и населението от емигрантски произход ще бъде съществено намален, но бъдещия размер на този елемент в популацията, все още ще остави основен характер на националната опасност незасегнат. С това можем да се справим само ако намалим общият брой, които са влезли в тази страна през последните 10 години. Следователно това води до неотложността от завършване на втория елемент от политиката на Консервативната партия: да окуражим ре-имиграцията.

Никой не може да направи оценки на цифрите, колко с щедри стипендии и помощи, ще изберат да се върнат в страните от където произхождат или да отидат в други страни, загрижени да получат работна сила или умения, които те представляват. Никои не знае, защото никога преди такава политика не е опитвана. Това което само мога да кажа е, че имигрантите от моят избирателен район от време на време идват при мен и ме молят за помощ да се върнат вкъщи. Ако такава политика бъде приета и следвана с твърдостта, която тежестта на тази алтернатива определя, полученият отлив може чувствително да промени перспективите за бъдещето.

Раздялата на съществуващи семейства не може да бъде част от нито една политика, но има две направления в които семействата могат да бъдат събрани и ако нашите бивши и настоящи закони са причина за раздялата на семейства, макар и доброволно или полу-доброволно, ние трябва да бъдем подготвени да уредим да бъдат събрани в страните от където произлизат. На кратко, прекратяването на имиграцията и окуражаването на ре-имиграцията взети заедно, логически и човешки, са два аспекта на един и същи подход.

Третия елемент от политиката на Консервативната партия е, че всички, които са граждани на тази страна, трябва да са равни пред закона и не трябва да има дискриминация или различие правено между тях от публичните власти. Както мистър Хиит, отбеляза няма да има „първа класа граждани” и „втора класа”. Това не означава, че имигранта и неговите наследници трябва да бъдат издигнати в превилигирована или специална класа или, че гражданите трябва да бъдат лишени от правото си да се прави разлика в управлението на собствената си работи между един съгражданин и друга, или че трябва да бъде подложен на инквизиция поради неговите причини или мотиви на държание по един или друг законен начин.

Възможно е да има вулгарно недоразумение на реалности, представени от тези, които крещящо искат законодателството, срещу, както те го наричаха "против дискриминацията", независимо дали те се водещи писатели от един и същ характер, а и понякога и от едни и същи вестници, които година след година през 1930 се опитваха да заслепят тази страна за издигащия се риск, който стой пред нас, или архиепископи, които живеят в палати, заобиколени деликатно от постелки и завивки спуснати точно над главите им. Те са напълно и диаметрално нередни. Дискриминацията и лишенията, чувството за тревога и възмущение, се отнася не до емигрантското население, а до тези, които продължават да идват. Ето защо да се приеме законодателство от подобен вид в Парламента в този момент е равносилно да се хвърли огън срещу барут. Най-хубавото нещо, което може да се каже за тези, които предлагат и подкрепят този закон е, че те не знаят какво правят.

Нищо не е по-подвеждащо от сравнението между Британските имигранти и американските негри. Популацията на негри в САЩ, който са присъствали там преди Америка да стане нация, са започнали буквално като роби и по-късно са им дали франчайз и други права на жители, но все още имат по-малки и все още не пълни права. Британските имигранти идват във Великобритания като пълноправни жители, в държава, която не познава дискриминация между един и друг гражданин и той веднага получава правата на всеки гражданин, от право на вот до безплатно лечение от Националната Здравна Служба. Каквито и пречки да срещнат имигрантите – и те са пречка които не трябва да допускаме във Великобритания при всички положения се явява по-малко от желателна – се появяват не от закона или от обществената политика или от администрацията, но от тези лични обстоятелства и злополуки, които винаги ще ръководят съдбата и опита на човек да бъде различен от друг.

Но докато за имигрант влизането в тази страна е достъп до непримиримо желани привилегии и възможности, въздействието върху настоящето население е много по-различно. По причини, които те не можеха да разберат, както и в изпълнение на решения по подразбиране, за който те никога не са били консултирани, се оказаха чужденци в собствената си страна. Оказа се че, жените им не могат да получат болнични легла за раждането, техните деца не могат да получат места в училище, домовете и кварталите се промениха до неузнаваемост, плановете и перспективите за бъдещето се разбиха на пух и прах; на работа те виждат, че работодателите се колебаят да се прилагат за работник имигрант стандартите на дисциплината и желаната компетентност, необходими за родния работник; времето минаваше, и те започнаха да се чуват, все повече и повече гласове, които им казваха, че те сега са вече нежелани. От горе на всичко, те сега научиха, че едностранната привилегия ще се установява с акт на Парламента: закон, които не може, и не е предназначен, за да работи в тяхна защита или да компенсира техните оплаквания, ще бъде приети за да даде на чужденеца, на недоволния и агента провокатор правомощия да ги разпнат за личните им действия.

В стотиците хиляди писма който получих, когато последният път говорих по този въпрос, два или три месеца по-рано, имаше една забележителна характеристика, която е до голяма степен и нова, която аз намирам за зловеща. Всички членове на Парламента, са използвали типичните анонимни кореспонденти; но това, което ме изненада и разтревожи бе големия брой от обикновени, достойни, разумни хора, пишещи разумни и често добре образовани писма, които вярват, че трябва да пропуснат да напишат адрес си, тъй като е опасно да се пишат на член на Парламента, че са съгласни с мненията, изразени от мен, и че те ще рискуват да бъдат наказани или репресирани, ако се узнае че са направили това. Чувството, да бъдеш преследвано малцинство, което расте сред обикновените Английски хора в области от страната, които са засегнати е нещо, което тези без пряк опит, едва ли могат да си представят. Ще дам възможност само на един от тези стотици хора да говорят вместо мен. Тя си даде името и адрес, които съм махнал от писмото, което съм на път да прочета. Пише от Северен Хъмбърленд за нещо, което сега се случва в моя район:

Преди осем години на почтена улица в Уулвърхемптън къща бе продадена на негър. Сега само един бял (пенсионерка) живее там. Това е нейната история. Тя губи съпруга си и двамата си сина във войната. Така тя превръща къщата си със седем стай, единствения й имот, в пансион. Работила здраво и изплатила ипотеката си, и започнала да заделя нещо за старостта си. Тогава започнали да идват имигрантите. С нарастващата страх, тя виждала да взимат къщите една по една. Тихата улица станала шумно и несигурно място.

За съжаление, белите й наемателите се изнесли.

В деня, след като последният напуснал, я събудили в 7 часа двама негри, които искали да използват телефона, за да се свържат със работодателя си. Когато тя отказала, както би отказал на всеки непознат в този час, била наругана и заплашена, щели да я нападнат ако не била веригата на вратата й. Емигрантски семейства, са се опитали да наема помещения в дома й, но тя винаги отказвала. Малките й спестявания се изпариха и след като заплати разходите си остава с по-малко от £ 2 на седмица. Докато се опитвала да намали разходите си видяла едно младо момиче, което след като научило, че има седем стаен дом, й предложила да отдаде част от него. Когато й казала, че единствените хора, които може да наема са били негри, момичето казало: "расова предразсъдъци няма да те доведат никъде в тази страната". И тя си отишла у дома.

Телефонът се превърнал в единствената връзка със света. Семейството й плащало сметката, и й помагало до колкото може. Имигрантите й предложили да купят къща - на цена, която бъдещият собственик ще може да се възстанови от наемателите за седмица, или най-много за няколко месеца. Тя започнала да се страхува да излиза.

Прозорците й били счупени. Намира, екскрети бутани в пощенската й кутия. Когато отива до магазина, е следвана от деца, чаровни, широко ухилени негърчета. Те не могат да говорят английски, но знаят една дума. Крещят "Расист". Когато новият закон за расовите взаимоотношения бъде приет, тази жена ще бъде осъдена, и ще отиде в затвора. Толкова ли е лоша тя? Започвам да се чудя.

Другата опасна заблуда, от която тези, които умишлено или по друга причина са слепи за реалността, е обобщена в думата "интеграция". За да бъдат интегрирани в населението означава, да стане по всички фактически признаци, не отличим от другите членове. Досега, винаги, когато са отбелязвани физически различия, особено на цвят, интеграция е трудна, а в по-дълъг период, е невъзможна. Има сред общността от имигранти, които са дошли да живеят тук през последните петнадесет години, много хиляди желаещи и целящи да бъдат интегрирана и чиято всяка мисъл и усилие е насочено в тази посока. Но да си представим, че такова нещо влиза в главите на голяма и нарастваща част от имигрантите и техните потомци, е нелепо схващане, и опасно удоволствие

Ние сме на прага на промяната. До сега тя е била предизвикана от обстоятелствата и на фона на която е интерпретирана единствената идея за интеграция, недостъпна за по-голямата част от емигрантското населени - те никога не са били убедени или желали такова нещо и техният брой и физическа концентрация е виновен за натиска към интеграция, която обикновено упражнявана при всякакви малки малцинства, не действа. Сега ние виждаме ръста на положителните сили, които действат против интеграцията, за законния интерес в запазването и изострянето на расови и религиозни различия, с цел упражняване на ефективно превъзходство, първо над студентите имигрантите, а след това върху останалата част от населението. Облакът не по-голям от човешка ръка, които така бързо може да покрие небето, бе видян наскоро в Уулвърхемптън и показа признаци на бързо разпространение. Думите, които съм на път да използвам са дума по дума, както те се появиха в местната преса на 17 февруари, не са мои, а на Член на Парламента, който е министър в настоящото правителство.

Трябва да съжаляваме много за Кампанията на общностите от Сикхи да предлагат неподходящо обслужване на клиентите във Великобритания. Работейки в Англия, особено в обществените услуги, трябва да са готови, да приемат реда и условията на тяхната трудова заетост. Да изискваме специални колективни права (или би трябвало да ги наричаме ритуали?) води до опасна фрагментация в обществото. Тази система на самоуправление е рак: дали се практикува от един или друг цвят, тя трябва да бъде категорично осъдена.

Цялото уважение е за Джон Стоунхаус, за това, че е имал прозрение да забележи това и куража да го каже.

За тези опасни и всяващи разкол елементи законите, предложени в Проекта за расовите отношения е основната почва в която те трябва да виреят. То е средство, за показване, че емигрантските общности, може да организират консолидацията на своите членове, да агитират и провеждат кампания срещу техните съграждани и да всяват страх и доминират над останалите с легални оръжия, които невежите и зле информирани са предоставили. Както гледам напред, съм изпълнен с лошо предчувствие.

Подобно на Римляни, изглежда че виждам „река Тибър пълнеща се с много кръв". Този трагичен и труден феномен, който ние гледаме с ужас от другата страна на Атлантика, но който е преплетен с историята и съществуването на самите Щати, идва при нас по наша собствена воля и нащо собствено пренебрежение. В действителност, това е всичко, но ще дойде. Ако говорим за цифри, тя ще достигне американските пропорции много преди края на века.

Само решителни и незабавни действия ще го отблъснат. Без значение дали това ще бъде публична воля да се търси и постигне това действие, не знам. Всичко, което знам е, че за да се вижда, и да не се говори, ще бъде голямо предателство.

Мултикултурен АД!

Българско момче е нападнато и жестоко пребито в Брюксел от банда негри и араби..