Издигни се над...

Понякога се притеснявам, притеснявам се, че когато гледам днешните маси от хора с отчаяние, забравям, че аз бях преди точно като тях. Също като тях си губех времето седейки в креслото и попивах средствата за уведомяване, пропивах и пропушвах здравето си, използвах наркотици, гледах на дилърите и убийците като модел за подражание и марширувах заедно с останалата част от общество на леминги.

Напълно забравил за истинските неща, случващи се извън моя живот, убеден, че всичко, което трябва да се види в света ще го дават по Скай Нюз и ще бъде експертно и вярно обяснено от репортер, гладен за нищо друго освен истината. Във моя фантастичен свят „великата” мултикултурна „демокрация” беше утопия, чиито неуспехи бяха причинени само от „гадни”, „отвратителни”, „изпълнени с омраза расисти”, които подтискат етническите малцинства и ги принуждават да живеят, живот изпълнен с престъпления. Разбира се когато последното зрънце от „институционалния расизъм” изчезне и обществото стане много "по-равно" нещата ще се оправят за всички.

Нали така?

Имах всичко, което обществото ми бе казало, че трябва да имам, имах пари в джоба, приятелка, алкохол и наркотици, джаджи и три-четири часа на ден пред телевизора. Да бях зле със здравето, имах ниски морални стандарти, тесногръди възгледи за живота и огромно количество от пороци, с които да се справя, имах всички тези „добри” неща, но зад всичко това се чувствах така подправено. От години имах в ума си въпроси, въпроси, които ме бе страх да питам, защото те бяха доста „политически некоректни” но бях убеден, че тези въпроси ще бъдат зададени на някой и ще получат задоволителни отговори.

Ако някога се получат отговорите те ще са всичко друго освен задоволителни, всички са от типа - „О, това е грешка на белите хора!” (отново) или „те ни атакуват защото мразят свободата ни”! Понякога се оглеждам с огромно объркване, как всички си клатят главите с пасивно примирение. Какво, по дяволите става? Дали тази машина, която аз познавам от целия си живот (ТВ) и гледах също за отговори и социални напътствия не е казвала истината и само истината? Аз мисля, че не е „позволено” да лъже, нали? Отново подтиснат от тези мисли, знаех, както много други хора, че политиците понякога (да „понякога”) лъжат, но в действителност не медиите, медиите са весели и забавни, интересни и информативни и накрая на деня от къде другаде можеш да бъдеш информиран и да се позабавляваш?

Сезоните минават, сменят се работни места, приятели, момичета и пари идват и си отиват, а аз все още, като всички останали се нося по течението на слепия хаос, не мога да се сетя кога бе първата ми среща с национализмът, но никога няма да забравя чувството и промяната, която той ми даде. Четейки и учейки, си спомням, че се чувствах, все едно съм се събудил от сън за първи път в живота ми, всичко ми се изясняваше, че лъжите от които ми бяха наговорени, се сринаха от заслепяваща неоспорима истина. Постепенно аз събарях и построявах парче по парче всичко в мозъка си, учейки се да мисля отново, учейки да откривам истината за мен, да виждам двете страни на историята и да си правя собствени заключения, научих се да задавам въпроси и никога да не приемам най-силния глас за истина. Спомням си, че стигнах до един момент, който другите описват като ”да седиш на върха на огромна планина”, гледайки надолу през вековете до настоящето и да виждам всички под мен, влачещи се безцелно през живота, не забелязващи и не обезпокоени от ужасните планове, начертани срещу тях.

Но не аз, никога повече, никога отново.

Щом депрограмирах съзнанието си вече бе време да обновя тялото и душата си. Няма да бъде лесно, не целях да стана монах, но отровите от живота ми трябваше да изчезнат. Няма повече да заразявам ума и тялото си с наркотици, пушене и много алкохол, няма повече да съм мързелив и покорен, никога повече няма да приемам семейството си като даденост и никога няма да се затварям в черупката на масовата глобална структура и всичките им лъжи и отвличания на вниманието.

От три години насам аз съм по-силен и по-здрав от всякога, не ме разбирайте погрешно, все още обичам да се забавлявам и да разпускам, но живеейки в баланс, (начина по-който истински националист трябва да живее) това е най-хубавото нещо, което ми се е случило. Тялото, съзнанието ми, духът ми, цялото ми отношение към живота се промени към по-добро и никога не поглеждам назад. Когато се измъкнеш от гадостта на културата на МТВ/Селебрити/Риалити Телевизиите, ти наистина почваш да се чувстваш жив и най-вече да си наясно със света наоколо. Докато другите яростно обсъждат „кой кого е изгонил” в света на известните или каква нова джаджа или наркотик могат да вземат, наблюдавайки нефилтрирания свят, променящ се пред вас, много често знаете, какво мислят повечето хора, преди те дори да са казали и дума, основавайки се на това колко много са потънали в масовата култура, много лесно знаете как да победите техните пре-пакетирани аргументи, които не са замислени да издържат на контра аргументи. Най-важното нещо е, че започваш да мислиш за себе си, да взимаш фактите, вместо да ти бъдат давани, стигаш сам до заключения и започваш да се бориш.

Откачи се от машината.

Освободи се от зомби нацията.

Посрещни реалността.

Ще я посрещнем заедно.

Взето от: enresist.com