събота, 24 април 2010 г.

"Национал-социализъм"

На върха на една планина, рицар със слугите си построил замък. Около него се събрали, търсещите защита селяни, строили се къщи, издигали се валове и стени, градили се основи. Между рицарите и гражданите съществувала общност - индивидуалност и колектив.

Сред суматохата на малките домове, към небесата се извисява храм. Чертежите му били нахвърлени от велик художник. Хиляди дялали камъните, стотици хиляди жертвали за това ценностите си и се молили в домовете си - за личност и народна душа.

Познаването на духовното и физическото родство на народното цяло, признаването на ролята на отделното в общото, днес наричаме национал-социализъм.
Ако се върнем назад в историята ще видим, че е имало времена на класови борби. Голяма част от народа е намерила смъртта си в тези борби. Класовата борба е присъствала в миналото и никога няма да изчезне от бъдещето. Но бедата не е в това, че тази борба съществува. При разглеждането й като жизнено явление всичко зависи от нашата позиция спрямо нея. Ако представим народа като тяло, ще се опитаме да усилим борбата между отделните му части не изкуствено, а предоставяйки форми, които ще възнесат всяка част и
ще я закалят. Ако се ориентираме върху само една от борещите се части то рано или късно сме длъжни да се докоснем и до болестта на цялото, която отслабва тялото и може да причини смъртта му.

Векът на машините довлече със себе си жизнено състояние, подготвило почвата за учение, което при своите последователни въплъщения в живота ни знаменува унищожаването на всички народи - това е марксизмът. Никакви народи, никакви граници, само класи : мироглед, който може и да означава нещо за някой зулус, но за индустриализирания работник играе ролята на разплута идея. Така окъсаният, отчужден от природата, отделен пролетарий влезна в световната история. Той не успя да забележи как окръжаващата го среда се превърна в жестока власт. Власт, която според него се въплъщава от предприемача, от този собственик на банки, който иска да подтисне народният другарски дух. За това, че работникът следва тази вредна еврейска съблазън е виновен не друг, а интелигенцията!
Фихте и Арндт се оказаха мъртви завинаги. Интелигенти, откъснати от природата на учението, които с помощта на мастилото търсиха пресечни точки на марксизма с индийската философия, за да бъде първият признат от обществото. Други професори и нерядко лутерански свещеници, седяха в тайните ложи и говореха за "човечество", за "свобода, равенство и братство". Народите, желаейки да познаят новото се отровиха от марксиската пропаганда и по този начин укрепиха погледа и върху класите. Така се появи това голямо класово разделение. Но ние показахме, че във всички ни тлее искра, готова да се възпламени и да разпали светия огън. Демагозите замълчаха, но не за дълго. Беше ни отнета вярата в борбата за по-добър ред, а вместо това ни подадоха вяра във голи фрази и красиви думи, които не бяха нищо друго освен хитро оръжие на нашите врагове. Ще ни бъде много трудно да забравим гласовете, които ни говореха за "интернационалната солидарност на пролетариата", "лига на нациите", "световна съвест" и т.н.

След това дойде бедата, донесла със себе си горчиво разочарование. Сега нищо не може да изглежда толкова невъобразимо, колкото увереността на "националните ни сънародници", че насадената глупости за интернационалзма е минало и те отново ще станат "осъзнани" поне наполовина. Тези господа трябваше да се бият в гърдите и да се питат, какво направиха за запазването на националния дух сред обикновения работник. Помогнаха ли му, дадоха ли му душевно питание, просветиха ли го или го предоставиха на отявлени подстрекатели и eврейски съблазнители? Приеха ли работника в качеството на пълноценен другар или се отнесоха към него като към човек от втори или трети сорт? Представиха ли на собствената си класа, достойнствата на народа си или съчетани в брак с дъщерите на еврейските банкери, заразиха народа ни?

Познанието на вината се случи у много консерватори, но не и в "националните партии". Даже днес те противостоят на "социалистическото", в резултат на което опитът им да спечелят работниците се провали безнадеждно. Докато консерватизма открито и честно не признае вината си и не се включи в борбата срещу еврейските и про-еврейските помияри, работниците няма да застанат в редиците им. Като социал-демократите, консерваторите също подклаждат класовите предубеждения.

Затова е необходимо ново движение, в което народът ни да намери неразрушима единица, непризнаваща класовия антагонизъм, приемаща народното за изходен пункт и крайно цяло, стремяща се към естествения народен порядък. Помирението между всички творци били те работници, студенти, офицери, служещи, художници или учени, събирането на всички жадуващи и безцеремонни борци за Велика Европа - наричаме днес национал-социализъм.Той ще стане своенравен замък, около който обикновените хора ще строят своите домове.

Това е пътят към бъдещето!


Völkischer Beobachter, 28 юли 1921.

Няма коментари:

Публикуване на коментар