Йожен Терабланш

Йожен Терабланш, лидер на нео-нацистката Южно Африканско Африканерско Движение за Съпротива, който бе убит на 3 април на 69 години, е един непреодолим магнит за хиляди бели, които се страхуват от политическите реформи, обещаващи споделяне на властта с черните.

Хипнотичен оратор с жив глас, който обикновено се превръща в истеричен крясък, той обеща, че ще води щурмовите отряди срещу правителство на Националната Партия на президента Ф.В. де Клерк, ако капитулира пред исканията на Африканския национален конгрес.

Терабланш обеща, че хората му ще спрат всяка сила заплашваща да превърне страната му в поредна африканска страна в която доминират негрите. Получава огромни аплодисменти на митинги на привържениците си, когато прокламира: "Ние ще ги удари здраво, физически и рязко. Те ще бъдат сравнени със земята. "

Терабланш признава, че много от влиятелните хора в историята като Юлий Цезар, Александър Велики, Наполеон Бонапарт и Адолф Хитлер го вдъхновяват. Почита и лидери от Англо-бурската войн,а като президента Паул Крюгер, генерал Я.Х. Де Ла Рей и генрал Кристиан де Ует.

Неговата организация, Африканерско Движение за Съпротива (AWB), които действат по нацистките политически принцип, могат да има само един лидер. Без него, то престава да съществува. Само той може да поведе един съюз с друга дясна партия. Дори и неговият заместник не може да го замени, ако той умре.

Той облича неговите последователи в жълто-кафяви униформи със емблеми силно приличащи на свастика. Но вместо пречупения кръст на нацизма, те носят символ изобразяващ три пречупени седмици, които Терабланш свързва с християнската традиция, включваща тази цифра.

Той и неговата армия са се заклели, че ще загинат, преди да споделят властта с други раси."Ние не мразим черни" каза Терабланш веднъж. "Искам да им кажа да държат краката си на разстояние от земята ни." Оцеляване на инстинкт, а не силни политически убеждения му е мотивиращата сила. Конституционните промени, който подкопават основите на апартейда, го тревожат много.

Убежденията си за бяло надмощие в Южна Африка бяха подкрепени от религиозни вярвания, произтичащи от битката при Кървавата река през 1838 г. по време на историческото настъпление на Трек Бурите в вътрешността на страната. От техните кервани между приток на река Бъфало и широк ров, около 500 Вортакери (холандци) с пушки и две оръдия срещат 6000 Зулуси въоръжени с копия и щитове.

Толкова много Зулуси са били заклани, че водата става червена и така печели новото си име. Трима бели биват леко ранени. Преди битката бурите обещават, че ако Бог им даде победа те и техните потомци винаги ще отбелязват деня. За Терабланш, това представлява завет, които никога не трябва да бъде разбит или дори оспорен.

Но този празник намира критици, след като са изстреляни от движение до национална известност през 1979 г., шест години след като стартира AWB като тайно общество. Той и 13 привърженици биват обвинени и глобени за линчуване на професора историк, Флоорс Ван Ярсфелд, които твърди, че Деня на Пакта е просто още един официален празник, без каквато и да е свята традиция.

AWB излиза от сянката и започва открита кампания за създаване на държава на Бурите отделена от Трансваал, Оранжева Свободна Държава и Северна Натал, където черни ще могат да работят, но без политически права.

Попитан за отношението му към Хитлер, Терабланш хвали диктатора като умен държавник, който изважда страната си от депресията на тридесетте години и превръща германците в борещи се хора.

Йожен Неи Терабланш е роден в Трансваал в град Вентерсдроп на 31ви Януари 1941. От баща си фермер той учи части то Африканерската история и бива завладян от техните успехи.

Когато напуска училище на 19 годишна възраст, се присъединява към полицията и по-късно прехвърлен в специално звено за охрана на резиденцията на държавния президент и премиер. След четири години той напуска, след като е достигнал ранг на административен офицер (междинна категория между сержантски и офицерски състав ), за да стане фермер, докато учи политически системи. В свободното си време пише поезия.

Терабланш решава, че стилът управление на Уестминистърското правителство няма място в Южна Африка и че съперничеството между политическите партии е не само главната причина за антагонизъм между Африканерите, но и пречка за националното развитие. Спасението за белите е възможно само чрез възраждането на републиката, управляван от Бурските заселници.

При стартирането на AWB през 1973 г. той се насочва към повторното обединяване на Африканерите чрез освободителното движение не ограничавано от политически партии. Негов председател ще бъде избран от бялото правителството, управлявано от бизнесмени. Черните ще бъдат толерирани, но ще останат извън политическите рамки. В отделна област Западен Кейп цветнокожите могат да постигнат "пълният им потенциал".

След процеса през 1979 за линч, Терабланш, започва да укрепва движението си с новобранци и оръжия. Той бива следен внимателно от силите за сигурност, които през 1982 г. конфискуват големи количества оръжия, взривни вещества и боеприпаси, които са с произход от комунистическите страни. Те са открити заровени във фермата на брат му.

През 1983 г. Терабланш е осъден на лишаване от свобода за незаконно притежаване на оръжие. Той пренебрегва решенията на съдилищата, продължава да се занимава с изграждането на своята организация и редовно напада правителството в речите си

Горд от публичния си образ като Африканерски подстрекател на крайната решителност, той компенсира липсата на височина, като носи обувки с платформа. Отвращаваща се от англоезичните либерали, настоявайки, че би предпочел да се занимава с черни националисти отколкото с центристите.

Осъжда новата конституция от 1984 г. предлагаща места в парламента на индианците и цветнокожи, както и бели. Черните бяха изключени от парламента.

Терабланш вярва, че конституцията е краткосрочна мярка, която няма да попречи на крайната кървава баня, която би се случила при споделяне на властта с не-бели. Запис на реч, в която той заявява, че правителството на П.У. Бота е направено за да "даде страната на черните" е продадена в 20,000 копия.

Водача на AWB е толкова силен в своят екстремизъм, че става нещо като срам за други десни партии, като Консервативната партия на д-р Андриес Треурнихт. Когато той присъства на събирането за Деня на Воортрекерската Република в средата на 1980-те, Терабланш пристига по-късно с ескорт с носещи знамена щурмоваци, а лидерът им гледа подчертано напред с изпъната дясна ръка за поздрав..

Едва ли бе изненадващо, че неговият следващ опити да се обедини крайната-десница напредна по-далеч от заседателната маса. Терабланш разгъна организацията си през 1986 г. чрез образуване на пара-милитаристична организация, Брандваг - или Караул - да отвръща на насилието с насилие винаги, когато белите или техните имоти биват нападнати. След общите избори 1987 той е обявява друга шокираща новина, че AWB има четири депутати в Камарата на събрание, уж заседание от Консерватори.

През 1989 г., когато президента Де Клерк полога клетва и започва да разрушава апаратите на апартейда, вика Терабланш в кабинета си, за да му кажа без заобикалки, че отхвърля целите и вярванията на AWB.

Шест месеца по-рано Терабланш се озовава в съда отново защото блъска колата си през портата на Африканерски паметник в консервативен град Кругерсдроп близо до Йоханесбург и ругаене двама полицаи. Женен мъж, Терабланш бе придружен от г-ца Яни Алън, модел, превърнал се в журналист във вестник .

Следователят отхвърля обвиненията заради противоречиви доказателства, но слухове за Терабланш и г-ца Алън продължават до 1990 г., когато тя печели две обвинения за неверни твърдения, че има неправомерни отношения с него.

AWB, чийто брой никога не е били ясен, става все по-военно, въпреки че има забрана от правителството да носят оръжие на публични места.

Моментално след това се появяват сблъсъци между AWB и полицията. На заседание на Националната партия през август 1990 г., президента Де Клерк бе принуден от крясъците на хората на Терабланш да напусне трибуната и да говори навън. Преди първите между расови избори през 1994 г., AWB е все още води политика на насилие и дестабилизация в Южна Африка (например, участва в поредица от бомбени атентати през април тази година, при което биват убити 21 души), но тъй като новия ред набира популярност и сила, неговата партия става все по-крайна

Въпреки че Терабланш получи амнистия от Комисията по истина и помирение на пост-апартейда в Южна Африка, през 2001 г. той е вкаран в затвора за опит за убийство на охранител и за момче на бензиностанция. Той е пуснат през 2004 година. През последните години Терабланш има слабо влияние върху общественото съзнание, макар и да се съобщава, че планира да съживи движението си и да обедини крайно десни групировки в Южна Африка.

Йожен Терабланш е убит в леглото си в фермата му. Полицията арестува двама земеделски работници. Той оставя вдовица и дъщеря.

Източник: http://www.telegraph.co.uk