16 април 1925

Атентатът в църквата „Света Неделя“ е най-тежкият терористичен акт в историята на България, а по това време и в света, доколкото под терористичен акт се има предвид действие на отделна въоръжена група. Проведен е на 16 април 1925, Велики четвъртък, когато група крайнолеви дейци на Военната организация (ВО) на Българската комунистическа партия (БКП) взривява покрива на църквата „Света Неделя“ в София. По това време в нея се провежда церемонията по погребението на генерал Константин Георгиев, убит на 14 април от други дейци на комунистите. Целта на атентата е да бъде ликвидиран военният и политическият елит на страната, включително цар Борис III.

Обстановка в страната
През декември 1924 г. група дейци на Военната организация вербува Петър Задгорски, клисар на църквата „Света Неделя“. Димитър Хаджидимитров и Димитър Златарев, ръководител на секцията по въоръжението във ВО, предлагат да се убие директорът на полицията Владимир Начев и по време на опелото му да се извърши мащабен атентат. Те се надяват по този начин да ликвидират голям брой ключови фигури в полицейската и военната йерархия и да намалят натиска, оказван върху БКП от властите. Междувременно правителството засилва действията си срещу нелегалната БКП. На 11 февруари е арестуван, изтезаван и убит влиятелният функционер на софийската организация на БКП Вълчо Иванов. На 10 март е приета промяна в Закона за защита на държавата, която увеличава правомощията на властите - смъртна присъда се полага не само за дейците на БКП, но и за тези, които им помагат и ги укриват. На 26 март е убит Яко Доросиев, ръководител на секцията по оперативната дейност към ВО. Тези събития заплашват физическото оцеляване на лидерите на организацията в България и допълнително изнервят ръководителите на ВО. Те заявяват, че са готови да осъществят плана си, въпреки неодобрението на голяма част от ръководството на БКП.

Извършване
Атентатът е добре планиран двустепенен акт. Първо се убива достатъчно високопоставена жертва, чието опело да събере политическият и военен елит в църквата „Света Неделя“ и тогава тази църква се взривява.
Ръководството на ВО възлага извършването на атентата на една от „шесторките“, ръководена от Петър Абаджиев, който влиза в контакт с клисаря Петър Задгорски. С негова помощ в продължение на няколко седмици Петър Абаджиев и Асен Павлов внасят на тавана на църквата общо 25 kg експлозив. Той е монтиран в един пакет над една от колоните на основния купол, разположена при южния вход на сградата. Експлозивът трябва да бъде взривен с бикфордов шнур с дължина 15 m, с което да се даде на атентаторите възможност да избягат.
Поради засилената охрана на директора на полицията Владимир Начев, ВО решава да избере друга жертва, чието погребение да послужи като примамка за атентата. В 20 ч. на 14 април о.з. генерал Константин Георгиев, депутат от управляващия Демократически сговор, е убит от Атанас Тодовинчин пред църквата „Свети Седмочисленици“, където отива за вечерната служба, заедно с внучката си.
Опелото на генерал Георгиев е насрочено за 16 април, Велики четвъртък. За да увеличат броя на жертвите сред офицерството, организаторите разпращат фалшиви покани от името на Дружеството на запасните офицери. В 7 ч. сутринта Задгорски пуска на тавана на сградата Николо Петров, който трябва по негов знак да предизвика експлозията. Траурното шествие влиза в църквата в 15 ч. Службата се ръководи от софийският митрополит Стефан, бъдещ български екзарх. Първоначално ковчегът е поставен до колоната, която трябва да бъде взривена, но след това е преместен по-напред, поради големия брой хора, дошли на церемонията. Така по случайност най-видните присъстващи са отдалечени от мястото на взрива.
Съгласно плана на атентаторите, когато хората са събрани и службата започва, Петър Задгорски дава знак на Никола Петров да взриви експлозива, след което двамата напускат сградата. Това става около 15:20 ч. Експлозията събаря главния купол на църквата, затрупвайки вътре множество хора. Взривната вълна в затвореното помещение нанася допълнителни поражения.
Жертви. При атентата в „Света Неделя“ загиват около 150 души, други умират по-късно от раните си, и така общият брой на жертвите е 213. Ранените са 500. Сред тях са :

Александър Цанков,

Кимон Георгиев

генерал Александър Протогеров,

генерал Владимир Вазов – „героят от Дойран“;

генерал Васил Кутинчев;

генерал Иван Дипчев – син на Райна Княгиня;

Загиват 12 генералa:

генерал от пехотата Стефан Нерезов, командвал Първа българска армия при Дойран

генерал-лейтенант Калин Найденов, военен министър по време на Първата световна война

генерал-лейтенант Кръстю Златарев, командвал Единадесета пехотна македонска дивизия по време на Първата световна война

генерал-майор Иван Попов, командвал Първа пехотна софийска дивизия по време на Междусъюзническата война, участ.четата на Ф.Тотю

генерал-майор Иван Стойков

генерал-майор Павел Павлов

генерал-майор Станчо Радойков

генерал-майор Иван Табаков

генерал-майор Стоян Пушкаров

генерал-майор Григор Кюркчиев

генерал-майор Александър Давидов, началник на щаба на армията в периода 9 юни 1923 - 3 юли 1923

генерал-майор Петър Лолов

15 полковници, 7 подполковници, 3-ма майори, 9-ма капитани, 3 депутати и множество граждани, включително деца. По случайност, всички членове на правителството се отървават само с леки наранявания. Цар Борис III не е в църквата, тъй като присъства на погребенията на убитите в атентата срещу него в прохода Арабаконак два дни по-рано.

Преки последици
ЦК на БКП осъжда атентата в „Света Неделя“ като „необмислено действие, гибелно за антифашисткото движение“ скоро след извършването му. Вечерта на 16 април в страната е обявено военно положение. Започват масови арести и убийства без съд и присъда на активисти на опозицията без разлика на отношението им към атентата. Потърпевши са и противопоставящите се на правителството интелектуалци. Репресиите са организирани от Военния съюз с подкрепата на правителството. Те остават в историята като Априлски събития в България (1925).
Сред убитите са ръководителите на военната организация на БКП Коста Янков и Иван Минков. Част от организаторите на атентата, като Димитър Златарев, Петър Абаджиев и Никола Петров успяват да избягат през Кралството на сърби, хървати и словенци в Съветския съюз. Заловен часове след атентата от войскова част, Петър Задгорски прави самопризнания.
Делото за атентата е гледано от военен съд от 1 до 11 май в София. Смъртни присъди получават Петър Задгорски, подполковник Георги Коев, в чиято къща се укрива и е убит Иван Минков, и Марко Фридман, ръководител на секция във ВО. Задочно на смърт са осъдени и Станке Димитров, Петър Абаджиев, Димитър Грънчаров, Николай Петрини и Христо Косовски, като последните трима вече са убити през предходните седмици.
Марко Фридман, най-високопоставеният от обвиняемите, признава, че организацията получава финанси „през Виена“, но прехвърля отговорността за атентата върху Коста Янков и Иван Минков, които според него са действали без съгласието на ръководството на БКП.
Военното положение е отменено на 24 октомври

Помнете. За да не се повтарят грешките от миналото. СМЪРТ НА КОМУНИЗМА!