Съпротива на всяка цена

Йозеф Гьобелс

Източник: “Widerstand um jeden Preis,” Das Reich, 22 April 1945, pp. 1-2.

Войната е достигнала етап, в който само пълните усилия на нацията и на всеки човек могат да ни спасят. Защитата на свободата ни вече не зависи от борбата на армията на фронта. Всеки цивилен, всеки мъж и жена и момче и момиче, трябва да се бори с ненадминат фанатизъм. Врагът очаква, че след като танковете му са се преборили, те няма да срещнат никаква съпротива. Той вярва, че ще бъдем толкова изненадани от неговото материално превъзходство, че ще оставим нещата по техният начин, без да се интересуваме как да се измъкнем от това. Трябва да докажем на противника че се лъже. Нито едно село и град не може да отстъпят пред врага. Врагът е силен, но не достатъчно силен, за да държи всички територии на Райха без нашата помощ. Ако той ни кара да се предадем, ще му бъде лесно. Врагът е опустошил нашите градове и провинции чрез най-лошите и най-ужасните бомбардировки на терора. Докато ние сме решени да се противопоставят на всяка цена, не можем да бъдем победени и за нас да не бъдем победени означава да бъдем победители.

Тази война на нациите изисквания тежки саможертви. Все пак, тези саможертви не може да се сравняват с тези, които ще бъдем принудени да правим ако загубим. Врагът естествено иска да направи битката си срещу Райх толкова лесна и безопасна колкото е възможно и се надява да намали нашия морал чрез изкусителни агитация. Това е отрова за слаби души. Този, който се подаде на това ще докаже, че не е научил нищо от войната. Той смята, че е възможно да поеме по лесният път, когато само трудната пътека води към свободата. Това са същите души на съмнения, които нямат чувство за национална чест и не се интересуват, че ще живеят по управлението на англо-американските еврейски банкови клубове и приемат милостиня от ръцете им. С други думи, те са боклука на нацията ни, който все пак дава на противника напълно фалшиви идеята за този народ. Човек вижда как английски и американски вестници се забавляват с тях и им се присмиват и ги сравняват със смелият народ, който се бори за живота си. Този народ, който е показал героизъм и повече от героизъм, има само едно желание, когато четете тези редове: да ги убие. Те не заслужават нищо друго. Човек не може дори да твърди, че те не знаят какво правят. Те трябва да го знаят, защото достатъчно честно е казано, дори и от врага, но те не искат да ни повярват.

В средата на хиляди битки, трудности и загуби, нашите хора стоят непробиваеми. Сърцата ни са горди, когато чуем от врага за дивият фанатизма който те срещат, как бащите, майките и дори децата се събират да се противопоставят на нашествениците, как момчета и момичета хвърлят ръчни гранати и мини, или стрелят от прозорците на избата без оглед на опасността. Те карат врага да ги уважава. Те напрягат силите му. Те го принуждават да се ангажират резерви, за да държат бунтовнически град или село, блестящи от национален фанатизъм, като по този начин забавят напредването им до новата отбранителна линия, която може да бъде изградена на няколко километра по-нататък. Абсурдно обръщане на факти, е да се твърди, че те се борят в отчаяние. Атаките на противника са по-рискови от методите, които ние използваме, за да се противопоставяме. Те имат солидна основа, която скоро ще направи своя удар в хода на войната. Държава, която защитава свободата си с всички свои средства никога не е победена. Често, обаче, тези, които се предават в отчаяние са били победени.

Всичките ни усилия във войната изискват революционни промени. Старите правила на война, са остарели и не използваеми от всички в днешни дни. Това е векът, на войни между народите. Когато цели народи са застрашени, целият народ трябва сам да се защити. Врагът не иска да вземе област от нас или да ни избута на по-благоприятни стратегически граници, той иска да отреже артерите ни като унищожи мините и фабриките ни, унищожаване на нашите национални богатства. Ако успее, Германия ще се превърне в гробище. Нашият народ ще гладува и ще загива, встрани от милионите, които ще бъдат депортирани в Сибир за робски труд. При това положение, всички средства са оправдани. Ние сме в състояние на национална тревога, не е време да се питаме какво е редно да се прави! Дали врагът се тревожи за това? Къде международното право позволява десетките хиляди немски жени да бъдат измъчвани и изнасилвани в източната част или десетки хиляди германски деца, които са били убити по страхлив и ужасен начин, или на много хора, които са станали жертва на варварския бомбен терор на врага? Всички нормални идеи за водене на война, отдавна са били изхвърлени от врага. Само ние добрите добродушни германци все още държим на тях, чрез погрешната представа, че може по този начин да накараме врага да разсъждава.

Фактите доказват обратното. Нашите врагове са дори достатъчно нахални, за да ни наричат ​​варвари и военни престъпници, защото тук и там ще покажем съпротива със средства с които разполагаме. Съвсем наскоро, британски пилоти, които са били свалени, след техните разрушителни работи са били нападнати от мъже и жени в Берлин, след като домовете им са разрушени са се опитвали да спасят имуществото си и изравяли телата на техните родители и деца. Тяхната реакция е разбираема, но германската охрана ги защитават с оръжие. Какво ще се случи с един заловен немски пилот, където и да преминава през горяща Москва? За да се зададе въпросът, трябва да му се отговори. Рицарското поведение няма да постигне много в тази война. Германският мечтател трябва да се събуди, ако не иска да загуби свободата и живота си. Колко дълго ще чакаме той да направи това, което е необходимо? Дали ще чака до появата на болшевишките плакати заповядващи на всеки между четиринадесет и петдесет да се появи на определено място с дрехи и храна за две седмици, за да бъде транспортиран в Сибир? Или докато англо-американски окупационни войски рушат нашия народ чрез глад и коремен тиф?

Дали преувеличавам? Съвсем не! Превърна се в мрачна действителност в окупираните територии на Изток и на Запад. Само няколко романтични души не успяват да го видят. Те са изградили един свят на илюзии и не искат да повярват, на фактите и да си направят необходимите изводи. Те трябва да променят мисленето си възможно най-бързо. Някой веднъж каза, че той не знае кои хора могат да бъдат пребити до смърт, но той знаел, че германският народ е трябвало да бъде пребит до живот. Какъв удар ще поемат най-накрая тези хора от техните илюзии, да ги убедят да се откажат от своите фантазии и грешки, това е за тяхно добро, дори ако не е за това на всички останали? Какво ще се убеди тези тесногръди и пораженци да се защитават?

Врагът е навън, за да се справи с всички нас. В лондонските вестници наскоро съобщиха, че англо-американските офицери са гледани с презрение от собствениците на къщите, където са разквартирувани. Купуват си немско-английски речници, за да говорят. Само домашните помощници отказват да се държат по толкова недостоен начин. Какво може да се каже за тези създания? Да бъдат набити изглежда единственото възможно решение. Слава Богу, това са изолирани събития. Какво може германците да мислят за хората, които са разрушили собствеността им, и който е казал, че те ще бъдат измъчвани по начини като тези през Средновековието, които все още би искал да води приятен разговор с завоевателите си?

Защо споменавам тези примери? С цел да защитя здравите хора срещу инфекцията. Те не трябва да се поддават. Ако това се случи няма да се спасим, няма да имаме бъдеще. Трябва да си помогнем сами, ако искаме да получим помощ от всички. Повече от наивно е да се надяваме, че врагът ще ни помогне. Все още имаме достатъчно средства и възможности да се защитим и да доведем войната до успешен край, само ако ги използваме. Това трябва да бъде центъра на нашите усилия.

Всеки трябва да започне от себе си, да прогони всички слабости и летаргията. Трябва да бъдем твърди и да дадем пример на другите, трябва да бъдем нащрек, когато чуваме за пораженство. Трябва да бъде човек, и да действа, да работи, да се бори, докато не преодолее най-тежката криза от тази война. Ние не знаем колко дълго ще отнеме това, само, знаме че е необходимо, ако искаме да живеем.Това се отнася за всеки германец, независимо дали е на фронта или в къщи. Никой не може да се остави на всички останали. Ние всички сме в една лодка, която си пробива път през бурята. Никой не може да седи в ъгъла на недоволство и да се оплаква, да прави само критични забележки на кормчията и другите пътници. Кой може да има претенции към останалите, когато той, явно показва, че без да се съобразява с останалите, бива хвърлен зад борда, за да облекчи натоварването, както физически, така и защото е изморили останалите с оплакванията, който застрашават усилията на другите да се спасят? Ето как стоят нещата.

Вече не можем да обръщаме внимание на умора, слабост и деликатност. Това, което искаме и това какви са дяволските намерения на врага, е казано често и достатъчно ясно по време на войната. Не е необходимо да се повтаря. Всеки го знае. Развитието го потвърди, и то не може да се оспори. Няма надежда, че слабите са прави, прави в техните страхливи извинения, че нещата ще бъдат само наполовина толкова лоши, отколкото очакваме. Ако агитациите на врага ни заблуждават в поражението, нещата ще бъдат много по-зле, отколкото прогнозираме. Ние трябва да си правим правилни заключения, хладнокръвно, спокойно, без да се оплакваме, но и с решителност. Издигането на бялото знаме означава, предаване от войната и срамна загуба на живота. Няма причина за това. Точно обратното, това само ще помогне на нашите противници да спечелят евтина победа и поне за най-малко да покрие нарастващата криза в тяхната коалиция.

Лесно можете да видите резултатите. Те ще се отразят само на нас и рано или късно ще доведат до пълното унищожаване на нацията ни. Никой не е склонен да приеме такава съдба. Затова трябва да се бием, да издържим на всяка цена, дори и при най-тежките и мрачни условия. Борихме се в продължение на години почти без риск.Това не е особено похвално. Рискът е изцяло на страната на врага. Те преодоляха опасностите. Кой си мисли, че ние не можем да направим същото? Този който смята трябва да си купи примка и да направи със себе си това, което мисли, че е ще се случи с целия ни народ.

Все още сме живи и дишаме и имаме планини на съпротива, останали в нас, само трябва да ги използваме. Никога не сме вярвали толкова страстно в Германия, както днес, когато Райх е в сериозна безпрецедентна криза на важността. Човек не може да съди за шансовете на болен човек за възстановяването му по своята трескава заблуда. Вместо това, всички възможни средства трябва да се използват за намаляване на високата температура и да се събудят природните организми за защити, да се даде кураж на пациента, така че да не си лиши от желание за живот. Човек трябва да засили отбраната му, за да може да го преведе през критичните моменти. Всяко друго поведение е глупаво и опасно. А четиринадесет-годишно момче свито с гранатомета си зад разрушена стена на изгоряла улица струва повече на една нация от десет интелектуалци, които се опитват да докажат, че шансовете ни вече са нула. Борещото се момче инстинктивно действа по правилния начин, действията на интелектуалците са фалшиви и нелогични, защото те се предават, тъй като нещата не изглеждат да са в равновесие.

Дали нещата са в равновесие или не всичко зависи от нас самите. В крайна сметка краят на войната ще зависи от всичките усилия на участващите страни. Германският народ може да направи още един безпрецедентен принос. Така ще си спечели победата. През 1918 г., ние се отказахме в последният момент. Това няма да се случи през 1945 година. Ние всички трябва да следим за това. Това е основата на нашата крайна победа. Може да звучи невероятно днес, но въпреки това е така: Крайната победата ще бъде наша. Тя ще дойде през сълзи и кръв, но тя ще оправдае всички жертви, които направихме.

Шест милиона – изгубени и намерени (Ернст Цюндел)

1. ПРЕДИСЛОВИЕ

Всички Вие сте слушали за това как правителството на Хитлер, като че ли, искало да унищожи евреите в Европа и за това как по време на войната, в резултат на неговата политика, загинали шест милиона евреи. Много историци, работещи над този въпрос, са открили маса противоречия в тази легенда за масовото изтребление. Шест милиона – това е твърде значителен брой, който никак не е лесно да бъде скрит в статистическите данни за население-то, които са били събирани в различни страни и по различно време.
Не трябва да си гений, за да видиш, че тази история относно шестте милиона е твърде доходоносна за ционистите. Германия и досега изплаща пари в качеството на компенсации за уж убитите евреи. Съветският режим също изигра твърде голяма роля за разпространението на тази легенда. Хайде да погледнем какво представлява всъщност тази история за масовото изтребление, уж проведено от немските националисти.
Пропагандата за жестокостите на врага по време на война – това е един много стар трик. Всеки конфликт на ХХ век е съпроводен с такава пропаганда и, без съмнение, така ще бъде и за в бъдеще. По време на Първата Световна Война немците бяха обвинявани в ядене (!) на белгийски деца, а също така и, че те подхвърляли децата във въздуха и ги пронизвали с щиковете си. В допълнение на това англичаните заявяваха, че немците притежавали цяла фабрика, в която те добивали глицерин и други вещества от труповете на убитите. След войната обаче министърът на външните работи на Великобритания поднесе извинение за нанесените оскърбления и призна, че всичко се е правило с цел военна пропаганда.
Но след Втората Световна Война такива извинения не бяха поднесени, нещо повече, вместо да затихва с течение на годините, пропагандата за жестокостите на хитлеровия режим, особено спрямо евреите, непрекъснато се засилва. Почти всеки ден продължават да се издават многобройни книги с невероятни “мемоари на очевидци” относно концлагерите и унищожаването на шест милиона евреи. Натрапва се един въпрос – защо историите за немските жестокости по време на Втората Световна Война се различават така очебийно от историите при предишната война? Защо за едни бяха поднесени извинения, а за други продължава да се тръби непрестанно? Дали приказката за “шестте милиона” не служи на нечии интереси и се явява един вид политически шантаж?
Тази легенда донесе на евреите огромни доходи. Много народи носеха бремето на лишенията и страданията по време на войната, но никой, освен евреите, не извлече от това полза в такива големи размери. Техните страдания и милиони жертви, уж нанесени от ръката на немските националисти, събудиха съчувствие у други хора. Английското правителство, например, практически не възпрепятства емиграцията на евреите в Палестина след войната, политика, която доведе до това, че Англия беше принудена да напусне Палестина и по този начин да открие пътя за създаването на Израел.
Доктор Макс Нусбаум, бившият главен равин на Берлин, каза на 11 април 1953 г.: “Позицията на евреите беше укрепена финансово чрез репарации, които правителството на Германия изплаща, както на Израел (държава, която не съществуваше по време на войната), така и на отделни евреи.” Към 1995 г. бяха изплатени повече от сто милиарда марки, една наистина огромна сума.
Изплащанията през отделни години достигаха до 40 % от държавния бюджет на Израел! Националистите са убедени, че се касае за политически шантаж. Легендата за шестте милиона евреи, загинали уж от ръката на немците, има изключително сериозни последствия за европейците. Тя се използва с цел възпрепятстване на всеки опит за проява на национални чувства.
Всеки път, когато хората на Европа се опитат да предприемат мерки с цел съхраняване на своя национален облик, моментално им се отправят обвинения, че те са “неонацисти”, та нали нацистите извършиха онова страшно престъпление – убийството на шест милиона евреи! В наше време самото съществуване на национална държава от бялата раса се намира под голяма заплаха във връзка със значителната емиграция от страните на Третия Свят. И докато този мит се поддържа, нашите национални чувства ще бъдат подлагани на преследвания и безкомпромисна разправа, а Третият Свят в лицето на ООН ще продължава да постига успехи в борбата срещу силите, борещи се за съхраняване на най-важната гаранция за нашата свобода – националната държава на нашата раса.
Това абсурдно обвинение за убийството на “шест милиона” евреи подрива принципите на национализма и националното съзнание на бялата раса до такава степен, че заплашва нейното съществуване. Много западни страни се намират днес пред лицето на огромна опасност и, ако не се предприеме нещо за прекратяване емиграцията на африканците и азиатците, нашата раса просто ще изчезне. Но какво се случва, когато хората се опитат да говорят за расовия проблем и неговите биологически и политически последствия? Обвиняват ни в расизъм! А расизмът, както всеки знае, е първият признак на нацизма. А нацистите (което, разбира се, на всеки е известно) са убили шест милиона евреи. И когато Инок Пауъл (в своето време член на английския парламент) призова да се обърне внимание на опасните последствия от емиграцията на Третия свят, един известен социалист сравни това с Дахау и Аушвиц, за да го принуди да замълчи.
По такъв начин всички опити да се предизвикат дискусии относно расовите проблеми и проблемите по оцеляването на нашата нация се прекъсват много ефективно. Може да завидим на умението и решимостта на евреите да съхранят своята раса още от доисторически времена. При тях има чувство на расова солидарност и това налагане на мита за “шестте милиона” още повече го засилва. Но за съжаление тази легенда има обратен ефект за нас, отслабва в нас решимостта за борба за расово самосъхранение.
Известният американски историк Хари Елмер Барнз написа: “Опитът да се предприемат сериозни и обективни изследвания по въпроса за унищожаването на евреите по време на Втората световна война е, без съмнение, най-рискованото дело за днешния историк или демограф. Предприемайки това изследване аз се надявам да внеса своя принос не само заради историческата истина, но също така и да помогна да се отхвърли товарът на тази велика лъжа от нашите плещи, за да ни се даде възможност да се борим с опасността, която заплашва всички нас.”

Очаквайте продължение..

„Чий е Ботев?”

„Чий е Ботев?” – уводна статия от в. "Български фашисти" по повод годишнината от смъртта на поета

6 юни 1929 г.

Преди петдесет и три години, след кървав бой за свобода на българина роб, падна убит великият български поет – бунтовник Христо Ботев.

Падна той убит за правда и свобода и тълпи се днес народът на лобното му място, за да подчертае, че „тоз, който падне в бой за свобода,той не умира – него жалеят змея и небо, звяр и природа...”

Ботевият велик и неспокоен дух, докато се осъществят идеалите му, вечно ще витае над българското отечество и ще вдъхновява българските поколения в борбата за светли бъднини!

Чий е Ботев?

Този въпрос вече десетки години се задава.

За Ботев спорят националисти и социалисти-интернационалисти. И едните и другите не без основание го обявяват за свой.

Ботев беше националист, защото работи и загина за българската свобода; той беше и социалист, защото се бори и за социална правда; той беше и интернационалист, защото милееше за свободата и благото на всички народи, но той чувстваше, че само чрез чистия национализъм, не чрез жертване на нацията, а чрез нейното издигане, чрез нейното благоденствие и чрез признаване на свободата и равноправието на всички народи ще се постигне международната солидарност.

Ботев прочее не беше нито на националистите, нито на социалистите, а те са отчасти негови – отчасти, защото го разбраха на половина.

Ботев беше преди всичко на България – той беше геният на българският род.

Ботев беше българският Мацини.

Ботев беше предтеча на българския фашизъм, защото той пръв възвести и умря за неговите принципи: международна солидарност и общочовешко благоденствие чрез национална свобода и национален възход; национална свобода и национален възход чрез дълг, меч, себежертване за националното благо, труд, социална правда и народно добруване.

Ботев следователно не е и наш – на българските фашисти, а ние сме негови.

Той и Левски са нашите първоучители.

В: Български фашисти год I №16, 6 юни 1929 г.

Из: Социално наляво, национализмът - напред. Програмни и организационни документи на български авторитаристки националистически формации

Мултикултуристите са луди част 2

Расовото самоопределение е нормален начин за организиране на общества; мултикултуризма е ирационална квази-религия и е изключително опасен.

От Квин Алфред Сторм


КАКВО Е МУЛТИКУЛТУРИСТ? Той е луд – това е луд човек казах ви го в предната си статия. И той подкрепя геноцида. Мултикултуристите вярват, че трябва да включваме много раси в обществото ни, всички под едно управление. Да прегледаме на кратко колко налудничаво е това.
На Нова година, 2006 г., посред бял ден в един стар, добър квартал в Ричмънд, щата Вирджиния, разбрахме за тази лудост. Смъртоносна лудост. Убийствена лудост. На този ден бяло семейство - рок музикантът Брайън Харви и неговата съпруга, притежателката на магазин за играчки Катрин Харви, и двете им малки момиченца Стела, 9, и Руби, 4 - се готвеха за следобедно парти. Те последно са били видени живи от приятели в 10 часа. До 13:40 всички те са мъртви.
Според полицията, двама черни, Рей Дендридж и Рики Грей, влезли в дома на Харви, а трети черен, Ашли Баскервил, най-вероятно е оглеждал улицата. Дендридж и Грей са наделели над семейство Харви, вързали са ги, измъчвали са ги и са ги били с тъп предмет, а след това последователно са разрязали гърлата им - и след това са опожарили къщата, за да унищожат доказателства за делата си. Семейство Харви, включително и техните малки момиченца, са очевидно невинни за каквото и да е престъпление срещу убийците - мотивът вероятно е грабеж според докладите - но дивашката и животинска природа на престъпниците ги води неумолимо към техните действия. Те са заподозрени в серия от подобни убийства. Ние никога няма да знаем до каква степен, ако има такова преобладаващо мнение за „мразене на Белите” в медиите, ги превръща в яростни убийци, но ние знаем, че Браян Харви ги е провокирал в една от своите песни - "Кръв на Белия народ” – но дори тя не му помогна на него или неговата съпруга и деца, когато животните извадиха ножовете си.
Данни на ФБР и местните статистически изследвания за престъпността показват извън всякакво съмнение, че черните са много по-недисциплинирани, много по-жестоки и далеч по-престъпни от белите. Изследователски доклад на „Цветът на престъпност” показва, че средно седем пъти черните са по-склони, отколкото хора от други раси, да извършат убийство, а са осем пъти по-склонни към извършване на грабежи. Метисите извършат тежки престъпления и три пъти по често от белите. От близо 770 000 насилствени престъпления, извършени между различни раси всяка година, включващи черни и бели, черните заемат 85 на сто, а белите заемат 15 на сто. Черните са около 39 пъти по-склонни към извършване на тежко престъпление срещу бели, отколкото обратното и 136 пъти по-склонни към извършване на грабежи. Делът на черни и метиси в дадена област, статистически, е един от най-добрите индикатори за това колко е опасно.
Мултикултуризма е квази-религиозна и патологична система от вярвания, която казва, че чудовища като Дендридж и Грей трябва да имат свободен достъп до кварталите и училищата, на Стела и Руби и че Катрин и Брайън Харви - са в крайна сметка отговорни за това престъпление.

Какво точно е мултикултуризма?

И така, отново питам: Какво е мултикултурист? Той е човек, който вярва, че е добре да има няколко раси в нашето общество, всички да живеят заедно, управлявани от едно и също правителство. Мултикултурисите вярват точно в обратното на Максимата за самоопределение: "Всеки човек, който се счита за част от един народ, трябва в максимална степен, да живее под собствената си власт." За да перифразирам тази максима и да отговаря на техните вярвания, трябва да стане нещо като - "Всички народи, независимо от раса или култура, трябва да могат да дойдат да живеят под нашето демократично управление."
Ще забележите, не съм казаl "да могат да дойдат и да живеят при всяко демократично правителство." Казах на нашето правителство. Това е, защото мултикултуристите са несъвместими. Това може да се очаква, защото мултикултуризма не е добре обмислена философия. Това по-скоро не е философия, а е един вид луда религия. И по скоро не е религия, а е патология, психично заболяване.
Мултикултуристите може да ни карат да вярваме, че всички държави трябва да се отворят за неограничена имиграция и расово смесване (което е приблизително същото като физическо лице "да се разтвори" като се облегне, и направи доста голям разрез в гърдите си с мачете и да позволи на всички същества, малки или големи, които имат кръв и вътрешните органи близки до неговите, да влязат да живеят в него, и се да хранят от него).
Но мултикултуристите наистина не смятат, че "всички народи" трябва да се отворят по този начин. НЕ. Те смятат, че само белите народи трябва да се отворят по този начин. Никога няма да чуете мултикултурист да настояват Япония и Корея или Китай да се отворят за масовата имиграция на белите. Японски расов-национализъм е реален - Япония е почти 100 на сто японска - но почти никога няма да чуеш, това да се разглежда като "проблем" в контролираните медии, за разлика от "главните новини", че белите управляват Южна Африка. Никога няма да чуете в Африка, да отворят широко си поле и величествени планини за настаняване на белите. Вие почти никога не сте чували милтикултурист да кара Израел да приемат повече черни.
Не, мултикултуристите търсят отворени граници и "расово разнообразие" само за бели народи. Америка трябва да стане по-не-бяла - Европа и Австралия, трябва да станат по-не-бели. Това е, което желаят.
Само в традиционно бели народи е "зло" и граничещо с аварийна ситуация, когато хора от местното населението иска да запазят своята цялост. Австралийците искат бели градове и бели плажове: голямо зло. Япония иска японски народ - добре. Германците искат да останат немска държава: расистка мерзост. Израел иска да остане еврейска държава: ОК. Бели американци, които искат да запазят своето наследство и културата, както и да се организират да го направят: расизъм и омраза. Африканците, които искат да запазят своето наследство и културата, както и да се организират за да го направят: похвално и чудесно.

Решение на расовият проблем

Като журналист и разбиращ Боб Уитакър казва, че мултикултуристите може да претендират, че расовото смесване е "решение на расовият проблем", но това наистина не е това, което те мислят, изобщо. Това, което те наистина искат, и това, което наистина работят за, е "решение на проблема с белите." Защото, ако трябва да бъдем честни, единственото, което правят е да ни унищожат. Истински вярващите мултикултуристи са тези, които са приели мултикултуризма като вид религия, те са по същество принудени да полудеят до точка, където да работят за да убият собствения си народ. Но тези, които са изработили тази противоречаща на оцеляването система от вярвания, по мое мнение, знаят абсолютно точно какво правят.
Мултикултуристите твърдят, че културата - която се учи, е всичко – а, гените - които са наследени - не означават нищо. Но те не са прави – гените определят целия човешки потенциал, включително и културния потенциал .
Гените определят структурата на мозъка ни, а мозъците ни определят нашето поведение (включително основните пластове на културата, ако има такива, в дадена раса), и има расови различия във всички тези неща.
Западната култура нямаше да може да възникне без европейската раса, както кошерите на пчелите не може да се появят без пчели.
(Околната среда е на второ място, не е първично, като фактор в областта на културата и поведението. В случай, че се променят почвените наносите в близост до околните кални оси, най-малкото меда на осите ще бъде с по-ниско или с малко по-различно качество. Все пак, ако елиминираме даденият вид кални-оси и ги замени с друг вид оси, със сигурност няма да има кошери на кални оси.)
Ако хипотетично елиминираме приноса на всички не-бели за нашата цивилизация, все още ще съществуваме и все още ще сме разпознаваеми. Ако обаче се елиминират всички приноси на белите към западната цивилизация, би била на практика елиминирана цялата цивилизация и със сигурност елиминиране на всички нейни отличителни характеристики.
Какво щеше да се случи ако нашите позиции бяха обърнати?
Ако европейците са били поставени в Африка, за да се грижат за себе си, няма ли това да е демонстрация на относителното въздействие на генетичната структура над културата, в сравнение с въздействието на околната среда? И този изпит в действителност е направен. В Южна Африка и Родезия и на други места имаме примери за европейски човек, понякога до голяма степен това са отхвърлените и най-слабо образованите във своите общества, които построяват великолепни нации само за няколко поколения, много малко различаващи се от техните европейски домове.
Дайте на либерийците целият Ню Йорк за тях и подозирам, че дърветата ще растат на тротоарите на Уол Стриит за по-малко от век, дайте Либерия на европейският човек и в същото време, големи университети и космодруми ще израснат в равнините и долините на Нимба и Лофа.
Дали европейците в Африка ще произвеждат едни и същи неща, които биха могли да го направят, ако бяха останали в Стокхолм, Москва или Рим? Не. Но ще изразят своите характерни манталитет и индивидуалност, по такъв начин, какъвто новата среда изисква или допуска, превръщайки се в нови и различни нации - но все още ще са част от европейското културно и расовата семейство, което се признава като единно от всички, с изключение на суховатите западни "интелектуалци" и техните кукловоди
Ако африканците са по всякакъв начин равни на белите, наистина ли нямаше да можем да открием велики писатели и хора на изкуството от Африка - или африканската диаспора - стоящи рамо до рамо с великия европейците? Разбира се, с мултикултуристите, които имат желание да подпомогнат "равенството" на всяка цена, ни показват новите По, Вергилий и Омир от Уганда - по всеки телевизионен канал 24 часа ден, макар и техните опити да са абсолютно безпочвени.
В тези политически коректни времена, всеки който ги намери ще получи своето в място PBS с Бил Мойерс и встъпително четене. Но уви, най-доброто, което могат да ни дадат е Лангстън Хюз и Мая Ангелоу или други четвърто разрядници.
Но културите се променят!
Мултикултуриститите може да възразят срещу това, което казах и изтъквам, че културите се променят, дори когато генетичният фонд остава приблизително еднакъв. И така, как може да гените определят култура?
Култура построена от камъни ще се промени, разбира се, ако хората изчерпат камъните. Култура, която се препитава от изгарянето на китово масло ще се промени, ако всички китовете са убити. Ако астероид се сблъсъка със Земята със сигурност ще промени нашата култура. Това е елементарно.
Също толкова елементарен е фактът, че една раса, поставена от природата на богат и гигантски континент, които по време на цялото си съществуване и във всичките си безброй племена и народи и нации, никога не е имала самостоятелно създаден писмен език е значително по-различна генетично от расата, която - в същия период от време е - имала Данте и Партенона и ракетата Сатурн V. Генният басейн на някои раси произвеждат по-ярки и по-креативни хора, средно взето, от други. Още открития са направени в културите на тези творчески народи. Когато китовата мас се изчерпа, или ледената покривка се разширява, те също могат да се адаптират по-лесно от други.
"Култура" е само едно име, което даваме на нещата, които някои групи от хора правят. Човешките същества правят нещата, поради структурата на мозъка си. Освен ако не е налице сериозна травма или заболяване, така че мозъчната структура се определя от генетичното наследство.

Какво ще ни донесе расовото смесване?

Смесването не означава една хомогенно смесена раса - много по-вероятен е сценарият като в Индия, с множество нови видове и под видове, всички свързани с военни действия и конфликти на дву-расово общество, умножено по десет. Това не е бъдещето, което искам за моето потомство.
Освен това, дори едно голямо смесване няма да приключи процесите на расови различия и видообразуване. То може да ни върне 100 000 години назад (и, в този процес, гасят завинаги с надеждата, че животът ще надхвърли границите на Земята), но те не могат да бъдат спрени.
Подобно на дъждовни облаци превръщащи се буря, расовата-формация е винаги на хоризонта, винаги се случва.
Така че, принудителният мултикултуризъм, който сега преобладава в бившия Запад не само е жесток, водещ до геноцид и разрушителен, но тъй като ще се провали в постигането на целите си, също така е безсмислен.

Чудо е

Мултикултуристите не обръщат голямо внимание, на националните граници, а в момент на лудост те дават на границите някои магически качества. Те вярват, че само, пристигането от нашата страна на границата на САЩ прави някой американец. Съжалявам, че трябва да прекъсна тяхната мечта, но "пристигането" никъде не прави някой, член на народа, който в момента живее там - който, чрез споделяне на език, история, чувство за общност и кръвната връзка представлява една нация.
Нациите са биологични единици, те са групи от живи хора. Те също са подвижни и не е задължително, да са определени на едно и също място или територия, въпреки че очевидно им трябва територия, да оцелеят.
Чудак от тълпата е този, който твърди, че самото пребиваване (или пребиваване в комбинация с няколко юридически формалности и ръкостискане) прави един човек член на нацията. Това има толкова смисъл, колкото да се твърди, че Фолксваген става Фиат, когато преминава Алпите, или че картините на Джаксън Полък стават изкуство, когато се представят в галерията, или че нарушителят става член на семейството, когато ограбва и/или изнасилва и убива, защото той е в къщата на това семейство.
Постигането на американското величие е настъпило, когато Америка е била около 90 на сто бяла, когато белите контролират почти всички нива на властта, почти всички медии, забавления, образованието и културата и на практика всички предприятия. Налагането в американската култура на черни и други не-бели – е с много ограничен успех, бих добавил - не води до равностойно величие сред тези раси.
Франция е несъмнено един велик народ. Но налагането на френската култура в Северна Африка не е довело до нова или по-голяма Франция. Налагането на френската култура на Индокитай не е довело до нова Франция, или нещо дори приблизително сходно. Може да е интересно да се сравнят постиженията на Френска Полинезия с тези на Франция. Културата е второстепенно. Расата е от първостепенно значение.
Европейската раса се доказа отново и отново, че разполага с необходимият психически багаж, за да основе, поддържа и движи напред цивилизацията. Черните не могат да подкрепят това твърдение, дори и когато напредналата цивилизация се поставя в тяхна услуга. Мултикултуризмът не може да успее, да постигне целта си за премахване на расовото разделение и расовите различия, което е неразделна част от еволюцията. Мултикултуризма не може да доведе до расово сляпо общество. Мултикултуризма не може да създаде човешко "равенство", това е крайна заблуда, която никога няма да съществува.
Но мултикултуризма може да разруши нашата култура. Той може да ни попречи да напредваме и да достигнем звездите. Той може да унищожи нашата раса. Той може да убива малки деца като Руби и Стела Харви. Ние сме се посветили на целите на обучението на нашите хора, за да се предотвратят подобни трагедии. За това, моля, помогнете ни днес.

Интервю с West Wall

1. Здравейте от България! Кажете ни нещо за вас и за историята на бандата ви?

Основани сме през 96/97 ако не се лъжа. По замисъл това трябваше да е проект от двама души, после прибавихме няколко приятели и бандата прерасна в нещо постоянно.

2. Как ще опишете стила, който свирите?

War Metal нито повече, нито по-малко

3. Кои групи и личности ви вдъхновяват?

Аз лично харесвам много от старите death/trasha банди и разбира се такива като Iron Maiden. Те винаги са имали място в сърцето ми. И винаги съм харесвал финландските групи, такива като - Amorphis, Ensiferum, Wintersun..

4. Повечето ви текстове са свързани с миналото. Горди ли сте от предците ви?

Разбира се! Твоята кръв е твоя кръв, защо да не си горд от това от къде идваш и кой си ти всъщност?

5. Понеже сте от САЩ няма как да не ви зададем един наболял въпрос - какво мислите за "убийството на Осама"?

Честно мислех, че той навярно е умрял вследствие на влошеното му здраве и всичко останало. Но след цялата тази криз, инфлация и безработица, едно убийство на такъв злодей би повдигнало духа на хората. Смъртта му беше нужна, за да отвлече вниманието на хората от икономическите проблеми, през които минаваме.

6. Подкрепяте ли някоя политическа партия или движение?

Не. Не отговаряме пред никого. Политиката има лош вкус в устата ми.

7. Кажете ни кои са ви любимите книги и филми?

Те са толкова много, че е трудно да избера само няколко. Кампанията в Русия е една от любимите ми книги, за филм се сещам "Football Factory". Сериалът "Рим" също си струва.

8. Какво правите, когато не се занимавате с музика?

Работя през цялото време като охрана и други авантюри. Останалата част от времето ми е посветена на спорт и на семейството ми.


9. Бихте ли желали да живеете на друго място? Ако да къде точно?

Харесва ми къде съм в момента, но винаги съм мечтал за завръщане в Майка Европа.

10. Кой е най-големият проблем за Европа, САЩ и целия свят?

Проблемът е, че хората се опитват да вървят против законите на природата. Стават последователи на такива, които водят до слабост и омаловажават силата.

11. Ако имахте 3 куршума и няма да ви съдят, кого бихте застреляли?

Педофили!

12. Какво знаете за България?

Прекрасна древна страна, която бих желал да посетя някой ден! Виждал съм снимки от София - изглежда като прекрасен град!

13. Кажете ни нещо, което не сме ви попитали? Последни думи за нашите читатели?

Лъвът не се съобразява с мнението на овцете!!! Продължавайте на ръмжите приятели!


Видео от новия албум на групата :)