6 юни 1929 г.
Преди петдесет и три години, след кървав бой за свобода на българина роб, падна убит великият български поет – бунтовник Христо Ботев.
Падна той убит за правда и свобода и тълпи се днес народът на лобното му място, за да подчертае, че „тоз, който падне в бой за свобода,той не умира – него жалеят змея и небо, звяр и природа...”
Ботевият велик и неспокоен дух, докато се осъществят идеалите му, вечно ще витае над българското отечество и ще вдъхновява българските поколения в борбата за светли бъднини!
Чий е Ботев?
Този въпрос вече десетки години се задава.
За Ботев спорят националисти и социалисти-интернационалисти. И едните и другите не без основание го обявяват за свой.
Ботев беше националист, защото работи и загина за българската свобода; той беше и социалист, защото се бори и за социална правда; той беше и интернационалист, защото милееше за свободата и благото на всички народи, но той чувстваше, че само чрез чистия национализъм, не чрез жертване на нацията, а чрез нейното издигане, чрез нейното благоденствие и чрез признаване на свободата и равноправието на всички народи ще се постигне международната солидарност.
Ботев прочее не беше нито на националистите, нито на социалистите, а те са отчасти негови – отчасти, защото го разбраха на половина.
Ботев беше преди всичко на България – той беше геният на българският род.
Ботев беше българският Мацини.
Ботев беше предтеча на българския фашизъм, защото той пръв възвести и умря за неговите принципи: международна солидарност и общочовешко благоденствие чрез национална свобода и национален възход; национална свобода и национален възход чрез дълг, меч, себежертване за националното благо, труд, социална правда и народно добруване.
Ботев следователно не е и наш – на българските фашисти, а ние сме негови.
Той и Левски са нашите първоучители.
В: Български фашисти год I №16, 6 юни 1929 г.
Из: Социално наляво, национализмът - напред. Програмни и организационни документи на български авторитаристки националистически формации
Няма коментари:
Публикуване на коментар