сряда, 30 март 2011 г.

Експедиция „Тангра“ – българите сме Арийци от Памир

Гените на българите са много близки до тези на народите в Памир. Това е заключението на научната експедиция „Тангра“, която събра генетични проби от жители на Афганистан и Таджикистан, съобщи БНТ. На снимката в дясно – Согдиана Федорин – известна певица в Русия родом от района на древната провинция Бактрия

Така към езиковите, антропологическите и археологически факти, теорията за индоевропейския произход на българите получи подкрепата и на ДНК анализа.

Памир, а не западен Сибир е прародина на българите – доказва научната експедиция „Тангра“. С народите в Памир дори на пръв поглед си приличаме – и като лица, и като бит, земеделски култури, фолклор. Но пък генетичните доказателства са най-неоспорими.

„Обориха се три основни тези, които сме учили в училище – първо, че българският народ е изключително генетично разнообразен, т. е. една мозайка, в която всеки от нашествениците е оставил по нещо. Оказва се, че това не е така. Второто – в нито едно от изследванията до момента в българите не са открити монголоидни гени. И третото много интересно нещо – ние стоим много далеч от славяните“, заявява д-р Славян Стоилов, член на експедицията „Тангра“.

Това според учените за сетен път говори, че хунският произход на българите от Сибир и Алтай е приет от официалната история съвсем хипотетично, без доказателства. Разбира се, генетичните изследвания от Памир са ориентировъчни ,подчертават учените. За да се получи абсолютна категоричност, са нужни по-мащабни проучвания. Преди това обаче на екипа предстои експедиция до Иран.

Иран за първи път ще допусне български изследователи до своите музеи, археологически и писмени източници. Известните досега обекти показвали определено сходство с религията и културата на древна Персия. Сега учените ще се търсят и истински доказателства за това.

Източник: http://tangrabg.wordpress.com

вторник, 29 март 2011 г.

Интервю с H8Machine (american hardcore)

1. Здравейте от България. Кажете ни как е създадена вашата банда и кои са членовете й в момента?


Аз (Денис) съм на вокала, Joe Frustration на китарата, The Kid на барабаните и си търсим нов басист в момента.


2. Как ще наречете стила на вашата музика?

Ние сме хардкор банда.


3. Музиката ви и текстовете ви са доста тежки. Това реакция, породена от болното общество ли е?


Аз пиша за нещата, които ме вдъхновяват, независимо дали са добри или лоши. Ние живеем в свят на хаос. Лесно е да пишеш за него.


4. Имате доста концерти в Европа. Какво е различното тук от САЩ?


Изглежда, че вие европейците оценявате музиката повече. Мисля, че това идва от причината, че много от вашите правителства за жестоки спрямо начина ви на живот. И когато американска банда дойде да свири винаги има много хора и винаги е забавно. Тук мисля, че хората не уважават бандите достатъчно.


5. Член ли сте или поддръжник на някоя организация?


Аз подкрепям всяка организация, която движи идеята в позитивна насока.


6. Какво мислите за междуособиците в движението? Имаме ли шанс някога да бъдем обединени?

Междуособиците и говоренето на лайна в движението са нещо отчайващо. Хората имат твърде мног
о време. По цял ден хората говорят глупости и се карат един с друг. Мисля, че решението на подобен проблем е много лесно - решавате всичко по мъжки без да замесвате други в караниците си. Егото е истинската причина за всички тези глупости. Някоя група мисли, че е по-добра от някоя друга. Това е невероятно идиотско. Ние никога няма да се обединим под едно знаме. НИКОГА. Не сме съгласни едни с други за най-различни проблеми. И затова ще бъдем разпръснати по целия свят без да правим нищо, докато враговете ни се смеят.


7. Кои са вашите любими банди?

Имам прекалено много любими банди. Харесвам всякакъв тип музика. Вдъхновявам се от всичко, което е стойностно. Харесвам много старите хардкор банди, с които израснах.


8. Много от хардкор любителите са и Straight edge. Подкрепяте ли тази идея?


Определено. Straight edge е правилният път. Аз не съм. Но уважавам всеки, който може да се отдаде на идеят за подобен начин на живот. Имаме песен от албума Cheated, която се казва Fed UP. Това е Straight edge песен.


9. Какъв е животът в САЩ за един националист?


Зависи. Бил съм в страни от Европа, които са по-зле от Америка. Моят роден град е населен предимно от бели - 98% и няма никакви престъпления.. Има естествено и други места, които са наистина загубени. Ако искаш да намериш проблем, винаги можеш. Но затова носим оръжие.


10. Какво ще кажете за този текст : "Върнете войниците ни вкъщи и ги сложете на мексиканската граница"?


Да.. Докато американските войници умират за загубена кауза, нашата граница е контролирана и завзета от мексиканци, това е като турското нашествие в някои европейски страни. Затова те искат нашите войници да пазят границите ни.. Това никога няма да се случи.


11. Кои са нещата в обществото ни, които ви ядосват?


Състрадание за неща, които хората не разбират. Пример - подкрепата на САЩ за Израел.


12. Ако имахте 3 куршума и няма да бъдете съдени за това, кого бихте застреляли?


Не мога да отговоря на този въпрос.


13. Какво знаете за нашата държава. Познавате ли някой от нашите другари?


Знам, че там е прекрасно и бих желал да ви посетя... Така, че нека го организираме!


14. Последни думи? Искате ли да кажете нещо, което не сме ви питали?


Отстоявай правата си! Върши, каквото е правилно! Никога не отстъпвай!


88 Денис

понеделник, 28 март 2011 г.

Немците в София

В някогашното общинско списание "Сердика" е публикуван обширен текст, разказващ за срещата между немската войска и софиянци. Пренасяме го в блога без допълнителен коментар, като сме го илюстрирали и с няколко фотографии.

Немците в София

Светлокосите и синеоки младежи на Севера пристигнаха със своите моторни коли в София в същия ден, когато преминаха Дунава. Малки групи се завъртяха из центъра на града, попитаха за това-онова и после моторите им затрещяха към покрайнините и оттам към други краища на България. Софийските граждани ги гледаха незлобливо, с усмивка, удивляваха се на тяхната спретнатост и чистота, на тяхната младост.

На следния ден, на третия — същото. От време на време из центъра ще профучи някой мотоциклет, ще се чуе тихо, предупредително сирената на сиво боядисана лека кола или тежко—тежко ще избръмчи товарен камион. Къде са германците? — питаха се жителите на центъра. — Няма ли да минат през София? Носеха се вече легенди за преминаването и посрещането в провинцията и селата, говореше се за баници и шарени бъклици, с които селяните посрещали своите стари бойни другари, за народни трапези, за цветя, с които девойките и момците обкичвали германските войници. Къде са германците? Няма ли да минат през София?

Но нали София не е само центърът на града — в това време, когато нетърпеливците от центъра си задаваха тия въпроси, по крайните квартали малчуганите тичаха покрай „колоните" — безкрайните върволици германски коли — а по-възрастните махаха с ръце към изпрашените, но неуморени лица на войниците. Раздаваха им цигари, бонбони, плодове и те, все още учудени, все още несвикнали на българското гостоприемство и българската радост, ги приемаха с „данке шьон" и „хайл".


По-късно вече всички можеха да им се любуват и радват. Те всички си приличат: светли, руси, стройни, млади и винаги усмихнати, и винаги внимателни и възпитани. Ние знаем, че войната си е война, а войската — войска. Че когато мъжът е далеч на хиляди километри от своята родина, може да бъде и по-сприхав, и по-нервен, и по-необуздан. Че може да бъде и груб. Войник. Войникът, по наша представа, трябва да бъде дори малко по-надменен, с по-дръзки обноски, дори груб — защото е войник и е готов всеки миг да пролее кръвта си. Тъй мислим ние. А нашите гости ...

Питам едного от по-голяма група:
— Влизали ли сте вече в сражение?
— Но, да! — отговаря. — Ние бяхме в Полша, взехме участие и в похода във Фландрия!

... Нашите гости, въпреки, че са взели участие в тия страхотни сражения, които ние познаваме от филмите, стоят пред нас весело усмихнати, някак срамежливи и стеснителни. Те — героите от Полша и Фландрия.

София ги видя и обикна. Към почитта спрямо германския народ, неговата работоспособност и воля за живот и свобода, към удивлението спрямо германския гений, към старите симпатии за бойното другарство, изкупено с толкова общи страдания и неволи, към всичко това се прибави и личната връзка с тия хубави светли деца на един приятелски народ. И тая връзка се обърна в гореща привързаност. София не знаеше колко ще стоят те тук, но искаше да им замени, макар и за малко, родния край.

Те също видяха София и също я обикнаха. Нашата столица наистина им напомни тяхната родина, от нашите граждани те наистина отнесоха със себе си най-добрия спомен. Тия няколко седмици, които прекарахме заедно, струва ми се, ще бъдат незабравими, както за тях, така и за нас.



После почнаха военните действия, после дойде бързата победа. През тия дни, когато германските войници освобождаваха нашите родни братя, отвъд срамните Ньойски граници, когато се биеха за тържеството на справедливостта на Балканите, когато тръпнещи следяхме по радиото и по вестниците тяхното победоносно напредване — ние мислехме за тях, нашите приятели. И кой не помни ликуването, което обхвана София, когато се споменаха превзетите градове, когато се разбра, че неприятелят стихийно, бързо е разгромен? Те — освободителите — победиха невероятно бързо, и ние се гордеехме с тях.

И тогава, на Цветница, когато те празнуваха Великден, София показа най-силно, колко се е привързала към германските войници, колко много иска да облекчи техния поход, да предизвика радост в сърдцата им. Без настоятелна подкана, непосредствено, започнаха да се събират пари и да се правят подаръци. Почти всеки софийски дом приготви по една кутийка или книжна кесия и ги предаде, за да се раздадат на войниците. Със събраните волни пари грижливи ръце накупиха и приготвиха подаръци. Ученици и ученички спираха колоните по улиците и шосетата и ги раздаваха. Малки деца поднасяха цигари, един ентусиаст спря една колона и от близкостоящата тарга с фъстъци заподнася цели шепи. Една стара, твърде стара жена изсипа в един камион цяла каса мандарини. Две момиченца като сновалки шетаха от колоните довкъщи, където баща им непрекъснато наливаше чаши с вино. Не остана кола без цигари, без коняк, без червено великденско яйце и без цветенце и зеленина. Искаше ли някой това? Накара ли някой софиянци да изразят така своите чувства? — Не, никой. И все пак това стана. Какво по-голямо доказателство за внезапния порив на любов към съюзника-герой, към сина на някоя майка, която в тая великденска утрин е посрещала сама Христовия светъл праздник? — А и те — към една ли възрастна жена се обърнаха с дивното, всенародно име „майко"! — И един ли само бе вдигнал малко розово детенце при себе си в камиона, защото му напомня неговия малък Ханс или малката Гретхен?



Не зная кому е дошла щастливата мисъл да подсети софиянци да поканят за германския Великден по един боец на обед, но стана нещо удивително: — не останаха германци! Не стигнаха! Някъде ги чакаха до три часа, другаде до пет. Някой семейства пратиха малолетните да „крадат" чужди гости по улицата. Други ги търсеха с коли и файтони. Сълзи дори са се проливали там, където, въпреки всичко, не е могло да бъдат набавени германци! И колко ядове и проклятия, че някой се наредили с по двама, трима, дори десет, а за тях не останал ни един! През тоя ден в София не стигнаха и цветята — че младите момчета занесоха във всеки дом, където бяха поканени, цветя и ги поднесоха на домакинята, по техен обичай.

На подобен обед, устроен от една организация за стотина войници и офицери, един германски генерал каза дословно: „Ние никога няма да забравим тоя израз на приятелство и сърдечност, който намерихме в България!" Същият генерал, сядайки на трапезата в един часа, се извини, че трябва бързо да стане, защото имал да догони своите. Милият строг и точен господин генерал — той стана в пет и половина, тъй неусетно бе преминало времето!

Ние им показахме своята любов и привързаност, своята благодарност към освободителното дело, своето удивление пред техния героизъм, своето непретърпяло никога затъмняване другарско чувство. Те ни отвърнаха със същите чувства. Но те ни показаха неволно и много неща, от които като че ли трябва да се поучим.

Например: търпение. Те стояха четири седмици у нас в бездействие, но не се смущаваха от това, не питаха „няма ли вече да почне", не проявиха безпокойство, не осъждаха решенията на големците си, бяха доволни от всичко, не промениха настроението си. Те не стояха в кафенетата пред карти и не разсъждаваха за хода на воените действия, а тихо си пиеха меланжа и тихо си говореха за дома, за хубавото или лошо време и за любезните българи.

Те не проявиха досада. Те бяха винаги усмихнати и весели. Ние отидем по работа на сто километра от дома си и сме вече сърдити и нацупени, крив ни е целият свят и не можем да търпим никого. Ние бързаме да свършим там, каквото трябва да се свърши, за да се приберем дома. А те — в първите дни дори поща не получаваха, бяха останали без известия от домашните си и пак не се чумереха.



Например: учтивост. Влязат в кафене или гостилница, ударят ботушите и поздравят. Ние се обръщаме да видим, кого поздравяват, а те поздравявали нас, останалите посетители. Когато си отиват също. Когато вдигнат чашата, те ви гледат в очите, пият и после пак ви погледнат. С други думи: чашата вино пия за твое здраве. А ние пием по начин, който дава да се разбере, че си пием заради вкусното вино. Учтивост. Един хлапак на четири-пет години видял германец в една кръчма и, без да му мисли много, с помощта на някакъв ученик, го поканил на другия ден на обяд в къщи и после си отишъл и се похвалил. Бащата си помислил: хлапешка работа и забравил. Нищо не приготвили на другия ден като за гост. Но на обед се позвънило и гостът пристигнал. След първото учудване последвало второ: защото германският войник поблагодарил за поканата чрез малкия и съобщил, че, понеже тоя ден е зает по служба, не ще може да обядва с тях сега, а друг път, разбира се, ако на тях е удобно. За всички е ясно, какъв е бил отговорът на нашенеца.

Например: другарство, отношения между началници и подчинени. За тия отношения се разправят приказки. Половината от тия приказки да са верни — стига. И, въпреки това другарство, дисциплината си е дисциплина и службата — служба.

Да споменем и чистотата. Дали някой видя неизмит или небръснат германски войник? Или измърсен, или окъсан? На площад Света Неделя спира германски камион. Войниците излизат от него, покрити с прах от шосетата. Първата им работа, преди още да попитат стражара за пътя, който им трябваше, бе да се изчеткат и изтупат един други.

Готовността им да помогнат. Писаха по вестниците, че ги били видели да помагат при орането. Вярвам, защото съм свидетел на следната случка. По улица Раковски, по стръмнината към булевард Цар Освободител, слиза една наша каруца. Случи се така, че двата коня се подхлъзнаха и паднаха. Единият скочи веднага, а другият се надигна, но веднага пак падна. Произшествие. Събра се свят — да гледа. В това време една германска лека кола се зададе откъм Военния клуб. Стражарьт й даде път, но дойчовците спряха, излязоха от колата и веднага се заловиха да помогнат на коларя и на коня. Дигнаха коня, потупаха го, поздравиха, кого? — нас, зяпачите! — и си отидоха.


Например: съобразителност. Още първия ден заковаха надписи по телеграфните стълбове с показалци, кое къде се намира, и никой не се заблуди, никой не пита: „А бре, байо, къде е тука пощата?"

И много още можем да научим от тях, стига да искаме.

Какво им хареса най-много на германците в София? Разбира се, храмът Александър Невски. Денем със своята пищност и монументалност, нощем — София бе затъмнена — със своята офортна красота, открояваща се върху зеленикавото небе. После Витоша. Руската църква. Подземната Света Петка. А един Дойчо дълго ми говори с удивление за живописта и историята на Боянската църква. Той бе войник от бронирана дивизия. Танкист.

Един ден виждам при централната поща спрял един открит германски камион. Двама войници поправяха нещо в мотора, а третият качваше в камиона едно подир друго хлапенца, които непринудено се катереха по коленете му и се държаха в камиона като у дома си. Една дама се спря, повика своя малчуган от колата и влезе в разговор. Дочух баналния въпрос:

— Харесва ли ви София ?
— Да, харесва ми, — отговори усмихнато войникът.
— А какво ви харесва най-много? — настоя дамата.
— Децата, милостива госпожо!

Така премина германската победоносна войска през София. И такива впечатления оставиха те у нас и ние у тях. На приятели, на човеци.

Някои от тия руси, усмихнати младежи са оставили костите си по чукарите на Македония, из дебрите на Олимп или по стръмните заливи на Крит. Други са понесли тежки рани в борбата за свободата на робите и за тържеството на идеала за справедливост в света. За тях ние запазваме вечната си признателност и почит за героичния им земен път. А на ония, които един ден ще се върнат в своята родина, пожелаваме да си спомнят за нас и за дните, прекарани в София и България. Тъй както и ние ще ги помним и ще разправяме за тях.

от Павел Спасов

Източник: http://stara-sofia.blogspot.com

петък, 25 март 2011 г.

Демонстрация в Мадрид

Всички хроники на действия и демонстрации се въртят около броя на присъстващите, скандираните лозунги, размахваните афиши, речите на ораторите и многобройните превратности. Освобождава се един прекомерен опит на организаторите да раздуват и преувеличават всичко, което се случва. Но в много малко случаи се разказва за усърдната предварителна работа, в резултат на която се случва събитие от подобен мащаб, при това с прилежащите му достойнство и качество.




Ще проследим тази хроника с обширен фотографски репортаж, за да отдадем заслуженото на цялостната работа, която предшества нашата демонстрация.

На първо място, мадридската делегация на MSR не взима случайно решение да организира демонстрация в определен квартал (в случая Канийехас). Отговорниците за отделните дейности се събират и разучават на кое място нашето присъствие е най-належащо, като в същото време отговаря на тактическите нужди и стратегическите интереси на MSR. Избираме Канийехас, защото това е квартал, сериозно засегнат от безработицата, несигурността и липсата на социално подпомагане на нашите съотечественици. В този квартал нашите постулати се радват на благоприятно обществено мнение и симпатия, които се забелязват и по време на демонстрацията. Така разпространяваме посланието си и подсилваме една от опорните си точки.
След като е заявила демонстрацията пред делегацията на правителството, Партията започва координирани действия.




Юридическият екип внимателно следи за всякакви предвидими опити на делегацията да забрани нашата демонстрация. Делегацията се издъни с недобросъвестните си действия и отново беше разгромена пред Върховния съд в Мадрид от нашия прецизен адвокат.


Икономическият екип се втурва да набира средства за да покрие разходите за пропаганда, материали, администрация и т.н. За пореден път нашият другар и благодетел Пепе пое значителните разходи, без да иска нищо в замяна, което беше модел за сътрудничество и безкористност.
Екипът от дизайнери проявява въображението си и добрия си вкус, за да изработи афишите, плакатите, разнообразните материали и видеофилмите.


Сътрудниците, симпатизантите и съдружниците се заемат с монтирането и транспорта на всички хореографски елементи и с пропагандната кампания. За малко повече от ден TSJ в Мадрид, след като не беше обявен до средата на четвъртък, старателното разпространение “на крак” достигна до младежите в Канийехас. Тези другари, пример за работници, разпространиха през тези дълги часове под дъжда хиляди листовки, които оповестяваха демонстрацията.

И накрая събота е денят, в който берем плодовете на всичките си усилия и гласът ни се извисява по улиците. Това е моментът на повторна среща с нашите по-възрастни и мъдри другари; на гледката с млади, патриотично настроени майки, заедно с дечицата си в колички; на това да виждаш манифестанти, които не познаваш, но в чийто очи се чете емоцията от първата им национална революционна демонстрация. В този момент доказваме, че съседите, колкото и да се противопоставя Системата, не се плашат от нашите послания и явно подкрепят нашите искания от тротоарите, терасите или прозорците по пътя на демонстрацията.

Тази хроника е малък и скромен жест към всички онези хора, които работят и разпръскват илюзиите си за благородна идея като нашата. Като започнем от другаря, който извършва този акт, преминем през онези, които го подпомагат с финансови средства, през адвоката, който пледира за нас, през дизайнерите и всички младежи, които разпространяват пропагандата, през Националния фронт, който подкрепя събранието, както и стигнем до онези, които дойдоха от Бадахос и Сиудад Реал, за да бъдат заедно с нас. Също и онези, които служат или не в MSR и ни подкрепят с присъствието и доверието си.

Ние работим за всички Вас!
MSR Мадрид
Източник: http://msrmadrid.blogspot.com/

понеделник, 21 март 2011 г.

Интервю с Ангел Грънчаров - Елтимир


1. Здрасти, Геле радвам се, че се съгласи да дадеш интервю за нашият блог. Разкажи малко за себе си на нашите читатели, които са в повечето случаи по-млади и не те познават?

1. Какво мога да кажа? През 1978 година ме вкараха в затвора за антикомунистическа пропаганда. После се включих в Независимото дружество на Илия Минев. След 1990 година влязохв БНРП. Вече 20 години не спирам да пиша и да публикувам. Отначало в разни вестници, а после, когато забраниха да ме публикуват – в Интернет. Напоследък все по-често се питам дали всичко не е било напразно.

2. Защо Елтимир? От къде идва този, прякор ако можем така да го наречем?


2. За псевдонима Елтимир стана напълно случайно. Красимир Панов, писателя ми го даде. Първо казах Енравота, а Тотю Петров, председателят на Християнрадикалната партия казва: "Енравота е бил мъченик, ти да не искаш да си мъченик". И Красимир предложи: "Щом сме на буквата Е, нека бъде Елтимир. Наташа Войкина искаше псевдоним, за да ме пише по пет пъти името във вестника. Нищо тайнствено.


3. Ти си може би един от малкото българи, който са лежали по член 108 от НК, защо те осъдиха. На какво те научи затвора и с кои хора се запозна там?

3. Съдиха ме за позиви, които не успяхме да разпространим. Един от групата е бил доносник, та ме арестуваха преди разпространението им. Поех цялата вина върху себе си и съдиха само мен.

В затвора изучих идеологията на национализма. Дължа го най-вече на Илия Минев, Иван Янков, Стефан Вълков, Иван Долев… С доста хора се запознах в затвора. Освен изброените, с Григор Симов, Любомир Собаджиев, Г

анчо Савов… Не мога да ги изброя всичките.

4. Какво можеш да ни разкажеш за Горянското движение имало ли го е наистина.
4. Да, имало ги е. Горяни бяха Стефан Вълков и неговият съпроцесник Георги Гавазов от Асеновград. Горянин е бил Иван Лазаров, с когото се запознах след затвора. Горяните са били първата форма на антикомунистическа Съпротива в страните от Източния блок. Сега малцина си спомнят за тях.


5. Този въпрос го зададохме на д-р Иван Георгиев ще си позволим да го зададем и на теб. Защо на т.нар. закуска във Френското посолство с Франсоа Митеран бяха поканени Желю Желев, Анжел Вагенщайн, Копринка Червенкова, Радой Ралин, Йордан Радичков, а липсваха имена като Вашето, това на Илия Минев, Едуард Генов, Григор Симов и други членове на НДЗПЧ?

5. Митеран покани комунистически дисиденти. Ние бяхме откровени антикомунисти, затова не ни покани.

6. Макар, че много хора твърдят че никога не си бил близък с Илия Минев той ти е бил кум. Разкажи ни нещо повече за него и за НДЗПЧ.

6. Ето едно клипче:


video

Не знам кой го е правил. Но клипчето започна със снимка, на която сме двамата с бай Илия и завършва със снимка от моята венчавка в църквата в гр. Септември. Гостувал съм в дома му десетки пъти. Неговата съпруга, леля А
нгелина дойде в село Гурково, където тогава живеехме за да кръсти дъщеря ми. А кой какво си твърди не ме интересува. Бяхме близки и с Едуард Генов. С Григор Симов до ден-днешен сме добри приятели. Какво мога да кажа за Дружеството? То не постигна целите си. Както каза в едно от малкото си телевизионни интервюта самият Илия Минев, ние загубихме. Държа обаче да кажа, че наред с българите християни, в Дружеството имаше и многобългаромохамедани. Защото за разлика от ДПС ние не се борехме за правата на една или друга отделна група, а за правата на целия български народ.Българомохамеданите също са част от нашия народ и ние не ги деляхме от себе си.Някои от тях още помнят Илия Минев, други го забравиха.
















7. Къде се изгуби идеята Илия Минев да стане президент на България и защо не бе позволено на НДЗПЧ да влезе вполитиката, не е ли била тя истинската алтернатива на БКП?

7. В политиката след 1989 година с малки изключения влязоха пребоядисани комунисти. Малцината антикомунисти като Янко Янков или Васил Златаров бяха брутално избутани. Именно поради тази причина Илия Минев нямаше никакъв шанс да влезе в политиката.

8. Един от нашите редактори бе у вас в деня след атентата в дома ти в Ботевград. Там той видя опожарения ти дом и изгорялата напълно входна врата. Кой мислиш стои зад това и каква е целта им.

8. Хипотезите за палежа са няколко. Едната е, че е заради снимките на автомобила с емблемата на "Сивите вълци", която пуснах в Интернет. Собственикът на автомобила се оказа личен приятел на Павлин Димитров, бивш
началникна ДС - Ботевград и бивш зам. министър на МВР в правителството на Бойко Борисов.


Втората хипотеза е свързана със списвания от мен вестник "Съпротива".

Друга хипотеза е, че пожарът е организиран не да ни убие, а да ме приведе в объркано и безпомощно състояние и по този начин да падна в лапите на ГРУ агентурата, която години наред се занимаваше с мен, а накрая позорно се провали.

9. Мислиш ли че България има бъдеще или вече всичко е обречено?

9. Не знам. Положението е просто трудно. Положението е страшно. Ние сме на ръба на физическото оцеляване. Тази тема е дълга, а нямам сили да пиша.

10. Няколко имена, кажи нещо за тях:

Васил Левски

Адолф Хитлер

Борис Золотов

Лех Валенса


10. Мога да кажа само за Золотов, тъй като съм имал пряк сблъсък с неговата агентура. Борис Золотов, професор и личен съветник на трима руски президенти е един от главните убийци на българския интелектуален елит. Писал съм за това в книгата си „Невидимата атака”. Само че нашите служби не предприемат нищо, за да го спрат.

11.Расата или религията? И защо искаш да върнеш народа ни към Тенгрианството. Не беше ли убит за това Расате?

11. Тенгрианството не е религия в обичайния смисъл на думата. То е философия, светоглед, начин на живот.Тенгрианството на първо място би могло да върне онези морални и духовни качества на българите, които са ни ръководили хилядолетия наред и са ни помагали да оцеляваме като хора и като народ. На второ място Тенгрианството би могло да стане основа за сближаване, мост между Дунавски, Волжски и Кавказки българи. На трето място Тенгрианството не значи сляпо отрицание на Християнството. Особено на неговия Православен вариант, който до голяма степен е пропит с Тенгрианство.

12.Европа на нациите или Европа на културите?

12. Мисля, че е едно и също. Всяка нация си има своя национална култура, която я прави уникална. Другият вариант е мултикултурното общество. Което на практика означава унищожение и на нациите, и на националните култури.
13.В нашите интервюта винаги включваме един въпрос: Ако имате три патрона и няма да ви накажат за тях, кого бихте застреляли?

13. Три няма да ми стигнат.

14. Нещо което не сме те питали, а ти искаш да кажеш?

14. Да, кой е причината за сега съществуващото положение? Според мен е Западът. Именно Западът по нареждане от световните банкери подкрепи комунистите, нас ни изблъскаха не само от политиката, ами и от живота и изтреблението на българския народ започна.

15.Няколко последни думи. Какво ще посъветвате нашите читатели. С каквo ще ги поздравиш.

15. Искам да кажа, че поединичното ни оцеляване е илюзия. Нашите врагове ни залъгват, докато ни ликвидират един по един. Ние можем да оцелеем само като народ, като нация. В противен случай ще загинем всички. Не е оптимистично, но не искам да залъгвам никого и да вдъхвам надежди

четвъртък, 17 март 2011 г.

Тесак на свобода!

Обръщение на Тесак след освобождаването му

Здравейте мои малки любители на екстремизма. Искам да ви поздравя с Новата Година и да кажа, че "малко" излезнах на свобода. Аз съм в Москва. Искам да благодаря на своите другари за помощта, която ми оказаха докато излежавах присъдата си. Искам също да благодаря и на управителите на Руската Федерация за това, че признаха заслугите ми пред руския народ и ме осъдиха два пъти за разпалване на вражда по отношение на социални групи - таджикски наркотърговци и либерали. Това са невероятни хора и пред тях свалям шапката си. Благодарение на гениалната изправителна система аз 3 и половина години се самоусъвършенствах : поправях се, възпитавах се, растях духовно, морално и физически. Постоянно четох книги и прочетох цял куп от тях. Открих за себе си много нови факти, избавих се от предразсъдъците и забравих стереотипите. Аз съм съвършено нов човек. Сега разбирам, че трябва да се държим по-прилично, да действаме чинно, благородно, законно, но и весело! До нови срещи!

сряда, 16 март 2011 г.

Изгоря родната къща на Илия Минев в Септември

В резултат на причинен пожар от клошар е изгоряла къщата на дисидента Илия Минев в Септември, съобщи говорителят на Областната дирекция на МВР-Пазарджик Мирослав Стоянов. Късно през нощта е получен сигнал, че на една от улиците в град Септември гори къща. Незабавно на мястото са се отзовали два противопожарни автомобила на Районно управление „Пожарна безопасност и защита на населението” - Белово, и противопожарния участък в град Септември.


Въпреки намесата на пожарникарите къщата е изгоряла. Цялата покривна конструкция, врати, прозорци са изгорели, останала е само грубата постройка. Благодарение на бързите действия на пожарникарите е спасен човекът, който е предизвикал пожара. Това е мъж на 58 години от град Септември, който е с психични отклонения. Мъжът е с психиатрично заболяване и е освидетелстван, бил е клошар. По първоначална информация той е влязъл в къщата, която е необитаема. Запалил е огън на пода на първия етаж в една от стаите, за да се стопли, и е причинил пожара, каза също Стоянов.

Илия Минев е роден в град Септември. Той е един от известните български дисиденти. Репресиран е от комунистическата власт и излежава 33 години в затвори и лагери. Смята се, че той е политическият затворник, който е бил лишен най-дълго от свобода в световен мащаб.

Той е основател и председател на Независимото дружество за защита правата на човека, създадено през 1988 година, но не се включва в организациите на опозицията след 1989 година. Умира на 82 години през 2000 година в нищета. В родния му град беше издигнат негов паметник през 2008 година.


Източник: http://www.ekipnews.com


П.П. Очаквайте скоро интервю с член на НДЗПЧ, за това, кой беше Илия Минев.


сряда, 9 март 2011 г.

Невинен!!!


Шандор Кормани, човекът, който създаде на ново забранената Унгарска гвардия под името - Нова Унгарската гвардия, отрече да е виновен на първото заседание по делото срещу него на 4 март.

Окръжният съд на Будапеща забрани ултра-националистическата група през лятото на 2009. Веднага след това Кормани основа нова група, която много прилича на обявената извън закона.

Прокурорите го обвинява в злоупотреба с правото на свободно събиране, за които той може да бъде осъден на повече от една година в затвора.

Той отрече обвиненията и заяви, че е организирал приятелски събирания. Делото ще продължи през май.

събота, 5 март 2011 г.

R.I.P.


В ранните часове на сряда, 2-ри март 2011 год. нашият брат Дейв Линч е бил убит по незнайни причини. Дейв бе любящ баща и верен приятел. Дейв има дълга история, като застъпник на бялата работническата класа. Един от основателите на Американския фронт, той е даваше от себе си най-доброто, за да се гарантира оцеляването на народа си, чрез благотворителност и единство не чрез тероризъм или заплахи. Цял свят ще го помни като човек, верен на идеалите си до последният си дъх. Ние не знаем точно кой се отне брат ни от нас, нито защо, но страхливият боклук ще бъде изправен пред правосъдието.

На семейството Дейв, ние можем само да изпратим нашите най-дълбоки и искрени съболезнования и подкрепа.

За медиите, които оклеветяват името му, дори и след смъртта му, можем да кажем само това - когато лежиш в леглото си, и умираш от каквато и да е болест, няма да бъдеш и една десета от лицето, което клеветиш с цел печалба.

Слава на нашия паднал брат!

Почести за Дейвид Остин Линч!


Източник: http://www.americanfront.org/