На 9 октомври, 1934 г. югославският крал Александър пристига на крайцера “Дубровник" в Марсилия на своето първо официално посещение във Франция. Целта е да се демонстрира пред света нерушимият съюз между двете страни. То става във време на оживена дипломатическа дейност между европейските страни и на събития, които постепенно трасират пъя на Втората световна война. Домакините са се постарали посещението да придобие голяма тържественост. Ескортиран от миноносци на френската средиземноморска ескадра, крайцерът хвърля котва на белгийския кей. От древния марсилски форт проехтяват оръдейни салюти, на които оръдията на "Дубровник" отговарят. На неговата палуба се качва френска делегация, водена от министъра на морските сили Пиетри, който приветствува госта от името на френския президент. В адмиралска униформа кралят слиза на брега, където го посреща френският министър на външните работи Луи Барту. Привествено слово произнася генерал Жорж, сражавал се рамо до рамо със сръбската войска по време на Първата световна война на Солунския фронт. След това кралят се качва на чакащия го автомобил и се отправя към кметството, където го очаква официално посрещане. До него сяда Барту, а на отсрещната резервна седалка - генерал Жорж. Шофъорът е свалил гюрука, за да могат гражданите на Марсилия да видят и поздравят високия гост. В следващата кола са югославският външен министър Йевтич и френският министър Пиетри. Следват хората от кралската свита и посрещачите. Поради опасения от морска болест, кралица Мария пътува с влак. Атмосфера на нервност тегне над гостите и домакините. Върху бледото лице на краля е изписана умората от пътуването по бурното море и едно вътрешно напрежение страх от покушение. Може би съжалява, че не е послушал камердинера си да сложи бронирана жилетка под мундира, както при посещението си в България. Барту се старае да потисне своето безпокойство. От няколко дни в Париж витаят слухове за възможен атентат. Те проникват на страниците на вестниците “Пари миди" и “Пари соар". Особено силно е безпокойството сред кралския антураж. Шефът на кралския двор генерал Диметриевия с изненада констатира, че предохронителните мерки са крайно недостатъчни. От двете страни на пътя, по който минавю кортежът, са разположени около 1500 полицаи и агенти, но непосредствената охрана на автомобила е предоставена на двама конни офицери. В последния момент, по неизвестни причини, се отменя решението кралският автомобил да се ескортира от отряд мотоциклетисти.
Кортежът се движи по средата на улица "Ла Канебер" със скорост на пешеходец. Тротоарите са запълнени с граждани. На места се чуват аплодисменти, на други – свиркания. Колоната вече навлиза в площада пред борсата. Часът е 4,20 след обяд. В този момент от тълпата между двама полицаи изкача добре облечен, с набито телосложение мъж, който притичва покрай коня на полковник Пиоле, викайки “Вив лъо роа!", скача на стъпалото на кралския автомобил и почти от упор стреля няколко пъти с револвера си срещу крал Александър, а след това и срещу Барту. Пръв се опитва да отблъсне атентютора генерал Жорж, но няколко изстрела го повалят на седалката. Шофъорът спира автомобила. В това време полковник Пиоле с бързо движение успява да успокои и обърне коня си и нанася със сабята си два удара върху атентатора, който пада върху паважа и продължава да стреля. Охраняващите полицаи също откриват огън по него. Настъпва неописуем хаос. Полицаите изтръгват от разярената тълпа атентатора, връзват му ръцете и го повличат към близкия участък, където го подлагат на разпит и побои. Това продължава до вечерта. Изпаднал в тежко състояние, той със сетни сили моли да го оставят, а да окажат първа помощ на пострадалите при покушението.
Куршумите върху крал Александър се оказват смъртоносни. Още в автомобила той изгубва съзнание. Пренасят го в префектурата, където след няколко минути умира. Присъствуващият при кончината външен министър Боголюб Йевтич покъсно ще разгласи, че уж в последните секунди на своя живот кралят прошепнал “Чувайте ми Югославию!", а френският полуофициоз “Тан" ще доукраси кралският завет: “Пазете Югославия и приятелството с Франция!". По такъв начин следовниците на Александър Карагеоргевич ще допълнят митологията на великосърбизма с още една легенда.
Няма коментари:
Публикуване на коментар