Протест срещу политическите репресии

На 27 ноември руски националисти проведоха протест, посветен на проблема с политическите репресии от страна на държавните органи по отношение на руските националисти. Пред пресата с реч се изказа Дмитрий Бобров, наскоро освободен от затвора, където е излежал присъдата си за своите идеали.
Участниците в акцията се изказаха против :
- незаконното арестуване и задържане под стража;
- провеждането на немотивирани обиски;
- натискът над работодатели с цел уволнението на политически активисти;
- натискът над ръководствата на учебни заведения с цел изключването на политически инакомислещи млади хора;
Също така на обществеността беше предоставена идеята, че с усилването на политическите репресии от страна на държавата, по естествен път се увеличава и нивото на радикалността в националистическите среди. В протестът взеха участие - Движение Против Нелагална Имиграция, Славянски Съюз, Руско Имперско Движение, а също и независими националисти.

Нацистка Германия и тютюнопушенето

В нацистка Германия, въздържанието от тютюнопушене е "национал-социалистически дълг" (Хитлер дава златен часовник на сътрудници, които преустановят навика си). Хитлер, твърдял, че тютюнът е „отмъщението на Червения човек (индианеца), затова че Белият му е дал алкохола„. Въоръжен със страшното оръжие на санкцията - лоялният, Райхсфюрер Хайнрих Химлер забранява на есесовците да пушат, по време на работа. Пропагандният министър Йозеф Гьобелс бил принуден да крие цигарата си, когато бива сниман. Херман Гьоринг, забранява пушеното на войниците на улицата, по време на паради и когато са на служба. По време на войната, купоните за цигари били забранени за бременните жени и тези, които не са навършили 25 години, също така било забранено на баровете и ресторантите да продават цигари на жени. От юли 1943 пушенето било забранено за всички ненавършили 18 години. Забрана за пушене във всички градски влакове и рейсове има от 1944, инициативата идвала от самия Адолф Хитлер, който по този начин искал да предпази от тютюневия дим младите кондуктори. Анти-тютюневите активисти успяват да забранят пушенето в правителствени служби, гражданския транспорт, университетите, почивни станции, пощенски клонове, много ресторанти и барове, болница и работни места. Тютюневите данъци били вдигнати, машините на самообслужване за цигара биват забранени, имало призиви за забрана на пушенето по време на шофиране. Тази нацистка политика била крачка към „началото на края” на употребата на цигари в Германия.

Благодарение на Министерството на науката и образованието, и Службата по здравеопазването, в Райха са произведени плакати изобразяващи тютюнопушенето като типично презрян навик на евреи, джаз музиканти, цигани, индийци, хомосексуалисти, черни, комунисти, капиталисти, негодници, интелектуалци и блудници. Ревностни лобисти обикаляли училищата, ужасявайки децата с истории за импотентност и расова нечистота.

По това време немските тютюневи епидемиолози са най-развити в света. Франц Мюлер през 1939 г. и Еберхард Шаирер и Ерих Шонигер през 1943 г. биват първите, които използват епидемиологични методи за документиране на риск от рак на белите дробове поради употребата на цигари. Мюлер заключва, че "извънредно увеличение на употребата на тютюн" е "най-важната причина за нарастващия брой на рак на белия дроб." Сърдечните заболявания са друг фокус и не рядко се казва, че е най-сериозното заболяване, породено от тютюнопушене. Късно във войната, никотина е заподозрян като причина за коронарна сърдечна недостатъчност, от която са заболели изненадващ брой войници на Източния фронт. Доклад от 1944 от Германски фронтов патолог установява, че всичките 32 млади войници, които той е проучил след смъртта им от инфаркт на фронта са били "ревностни пушачи."

На 20 юни 1940 Хитлер нарежда тютюневите дажби да бъдат разпределени за военни "по начин, който да възпре" войници от тютюнопушенето. Цигарените дажби са били ограничени до шест на човек на ден, с алтернативни дажби на разположение за непушачи (например, шоколад или допълнителна храна). Допълнителни цигари понякога са били на разположение за покупка, но те като цяло са ограничени до 50 на човек на месец и дори ги е нямало в периоди на бързи преходи или отстъпление. "Тютюневите" дажби били отказани за жени, придружаващи Вермахта. Наредба от 3-ти ноември 1941 година, повишава данъците върху тютюна на най-високото ниво, до тогава (80-95% от продажната цена). Данъците върху тютюна, не са били толкова повече от четвърт век след поражението на Хитлер.

Един особена личност Карл Астел - почтен президент на университета в Йена, отровен антисемит, фанатик на евтаназията, СС офицер, военен и поддръжник на идеята без тютюнев дим - обичал да ходи при пушачите и да разкъсва цигарите от устата на нищо не подозиращите. Изненадващо е да разберем, че фразата "пасивно пушене" не е измислен от съвременната американска пропаганда, а от Фриц Ликинт, автор на съдебната 1100-страница Тютюна и Организмът, която е изготвена в сътрудничество с немската Анти-Тютюнева лига.

Ако някои от тези мерки ви изглеждат познати, тогава разгледайте правилата, установени през 1941 г. по отношение на рекламирането на тютюневи изделия. "Образи, които създават впечатление, че пушенето е белег за мъжественост са забранени, както и снимки изобразяващи хората, заети в дейности, привлекателни за младите мъже (спортисти или пилоти, например)," и "не може да бъде насочена към спортистите или автомобилни водачи”, и „не трябва да обиждат защитници на тютюно въздържанието”. Рекламите са забранени по време на филми, на билбордове, плакати, и „в текстовите части на списания и вестници”. Въпреки това, дори на нацистите, не могат да се равнява с настоящата забрана за пушене на осъдените на смърт затворници, на които е забранено преди да бъдат подложени на масивни електрически шокове "едно последна дръпка".

Този огромен кръстоносен поход, който се разпространява чрез мрежата на забележителни лекции, ре-образователни програми и конгреси, бива подкрепен от медицински и здравни заведения, в името на "науката." Често е изтъквано от учените и расовите идеолози, че пушенето, причинява "спонтанни аборти", чрез което се иска официално да се подпомогне високата раждаемост на арийските жени.

Глобалното затопляне е мит...

Руски хакери успяха да проникнат в сървъра на британски университет, занимаващ се с проблемите на изменението на климата. В резултат на това са копирани хиляди документи и писма, които по-късно хакерите публикували в глобалната мрежа. В преписките участвали британски учени, специалисти от НАСА и сътрудници от щатски университети. От обнародваните документи става ясно, че в последните години температурите на Земята не се повишават, а се понижават... От университета, фактът за изтичане на информация е потвърден, но твърдо отказали да коментират до колко е правдива информацията, публикувана в Интернет. В момента британските правоохранителни органи се опитват да "изчислят", къде се намират хакерите.
Напомняме, че за последен път руските хакери осъществиха мащабен "взлом" през април тази година. В началото на месеца стана ясно, че съмишленици от Русия, Китай и други страни са проникнали в системата за управление на електроенергия на САЩ. За щастие кибератаката е носела повече разузнавателен характер - хакерите са документирали разположението на електрическите мрежи.

Защо сме социалисти?

Ние сме социалисти, защото в социализма виждаме наредения от съдбата естествен порядък за всички народни другари, единствената възможност да съхраним нашето расово-обусловено наследство и заедно с това да завоюваме нашата политическа свобода.
Социализмът е освободително учение на работническата класа, а след като пробуждането на четвъртото съсловие и неговият вход в политическия организъм на отечеството ни е невъзможно без низвергването на сегашния робски порядък, то социализмът е не само вътрешно дело на подтисканата класа, но и вещ, за която освобождението на народа ни от робство се явява смисъл и цел на цялата политика. По такъв начин социализмът приема своя истински образ, само чрез безусловното братство с устремения напред, наново пробуден национализъм! Без него той е нищо - фантом, нелепа теория, въздушна целувка, празна книга. Заедно с него е всичко - бъдеще, свобода, Отечество!
Това е грехът на либералната буржоазия, когато тя вижда в социализма надигащи се сили и си позволи да използва енергията си за създаването на антинационални тенденции. Това е и грехът на марксизма, който описа социализма като учение, противоположно на държавата и защитата на собственото национално съществуване. От тези две сведения заключаваме понятийното и политическото определение на новото социалистическо чувство, което по природата си е националистическо, освободително и стремящо се към възрождение.
Политическата буржоазия в момента е готова да си тръгне от сцената, където се твори история. На нейно място се въздигат, подтисканата до днес класа на творческия народ, народният юмрук и народната мисъл, работническото съсловие, готови да започнат своята политическа мисия. Въвличането им в националния организъм е свързано с жестока и яростна борба за политическа власт. Тази борба е започнала в икономическата област, а завършва в политическата. Иде реч не толкова за установяването на работно време, макар ние никога няма да можем да спрем да осъзнаваме, че тези потребности, представляват съществена готовност за носене на отговорност от съсловието в държавата и могат да го направят доминанта за бъдещета политика на Отечественото ни. Буржоазията не иска да признае силата на волята на работническата класа. Марксизма я изтиква на ниво, където тя не може да се развие в пълната си сила, а само да застине. Докато работническата класа кърви на марксистките фронтове, буржоазията и марксизмът, отдавна са стигнали до една линия с капитализма и сега виждат своето най-важно задание, да се прикриват с маски и умело да разпределят роли, да изтощават и изсушават силите на социализма..
Ние сме социалисти и социалният въпрос се явява за нас въпрос на необходимост и справедливост, освен това и на националното съществуване на нашия народ, но не и предмет на евтино съчувствие или оскърбителна сантименталност. Трудещият се човек има право на живот, съответстващ на заслугите му и ние нямаме намерение да изкореняваме това право. Въвличането му с цялата му отговорност в държавния организъм се прави не само за неговото благо, но е и отговор на въпроса за оживяването на нацията ни. И ако политическите сили не искат да коват тази съзнателност, което е необходимо от тяхна страна, то социализмът трябва да се добива до това сам.
Не става дума за нищо повече освен за осем-часов работен ден. Става дума за придаване на форма на нова национална съзнателност, която трябва да обкръжава всеки народен другар. Социализмът е вътрешен и боен лозунг. И двете цели - вътрешното единство и външната свобода ни довеждат до вината на буржоазията и марксизма. Тези две групи сили, проявяващи се в националната и социалната сфера, остават до гроб заклети врагове на социалистическата национална държава. Затова е нужно да изкореним тези бурени. При това фронта на социализма е неизбежен и пътят му е ярко осветен.

Против политическата буржоазия - в името на вечния национализъм!

Против марксизма - в името на истинския социализъм!

“Бранник” и националното обединение

“Бранник” се бори за създаването на една велика общобългарска народностна общност. Първото условие за това е духовното обединение на българския народ, изразено в нерушимото единство на всички българи, където и да се намират те. Затова “Бранник” смята, че борбата за пълното осъществяване на българския национален идеал може да се води успешно само след като се постигне морално въоръжение на българския народ, изразено в наличността на една национална мисъл, една воля, един дух и едно желание за победа.
Какво е нашето разбиране за националните идеали? – В идеологията на “Бранник” българският национален идеал е изразен в пълна народностна, териториална и духовна неделимост на българския народ. Както всички идейни браннически начала и идеалът за национално обединение е даден в идеологията на “Бранник” строго, категорично и безкомпромисно. За бранника не съществуват понятия “наполовина осъществен” или “почти постигнат” национален идеал. Днес всеки бранник трябва да живее с непрестанната мисъл, че всички български земи, независимо от днешната им политическа съдба, принадлежат не само исторически и етнографски, но и по жизнено право на българския народ и затова те ще се борят дотогава, докогато тържеството на българската правда се освети с българска кръв по западните, северните и южни граници на българското отечество.
Запомнете! По въпроса за българския национален идеал ние, бранниците, сме максималисти. Ние отричаме идеала на Санстефанска България. Ние вървим в крак с нашето време, което смята, че националния идеал е вечен и стои вън от условната зависимост на исторически дати и междудържавни актове.
“Бранник” няма да позволи никому да спре историческото развитие на българския народ, като го ограничи в териториалните постановления на един международен договор – плод на временно и случайно съотношение на силите. И когато заявяваме, че Санстефанска България не изчерпва съдържанието на българския национален идеал, ние виждаме един истински национален идеал, който надхвърля сегашните пространствени предели на България и който ни сочи пътя на утрешната борба. За нас българският национален идеал ще бъде напълно постигнат само тогава, когато извоюваме с кръв и жертви оня простор, който е необходим за българското щастие, и премахнем веднъж завинаги постоянната заплаха над националната ни сигурност.

Париж - мултикултурен ад!

Интернет компанията Mailorama.fr (според други източници - Rentabiliweb) реши да проведе PR-акция в Париж. Обявено е, че на присъстващите в събота в района на Айфеловата кула ще бъдат раздадени пет хиляди купона с парична стойност между 5 и 500 евро. На сутринта на провеждането на акцията са пристигнали седем хиляди души, предимно младежи от предградията на Париж. Полицията поискала от организаторите да отменят раздаването на купони и прекратяването на рекламната акция, която "пречи на движението в центъра на града". Организаторите се съгласили с полицията и отменили раздаването на парични призове. Решението не се харесало на събралите се младежи (предимно чернокожи и араби) и те започнали да рушат - обръщайки автомобили, хвърляйки камъни и дървета по униформените. Десет човека са задържани, а организаторите на акцията, обещали, че ще преведат парите, предназначени за раздаване във фонд за взаимопомощ.

Видео

Интервю с Хук Справа!

1. Здравейте от България. Благодарим ви, че се съгласихте да дадете интервю за нас и да зарадвате голяма част от почитателите си тук. Разкажете ни нещо повече за историята на групата си.

Ой-Ей! - Здравейте на всички добри момчета и момичета от България! Благодарим ви за интереса към нашата група. Това е много приятно понеже целият музикален материал на Хук Справа е на руски и бяхме много щастливи да разберем, че сме популярни и в България. Ако искаме да бъдем кратки, то за рождена дата на групата ни може да считаме 11 февруари 2006, когато се състоя първата репетиция на нашата група. За съжаление от първата репетиция до първия албум изминаха цели три години.. Имахме много проблеми със състава, имахме и все още имаме проблеми със заетостта на участниците в групата. За този период сме участвали на около 20 концерта в – Москва, Орел, Архангелск, Ростов-на-Дон, Ставропол. До този момент можем да се похвалим със демо-албум от 2006, 2 албума издаден през 2009 - «Черно-белый режим» и «Над вечными спорами…», участие в различни сборници, трибути. В момента работим усърдно над трети електричеки албум. Не знам кога ще успеем да издадем този релийз, надяваме се не по-късно от средата на 2010.
Естествено и най-важното. Хук Справа е официалният глас на Руский Образ. Това е голяма чест за нас – допълнителна отговорност. Руский Образ е голяма и силна общност от млади руски момчета и момичета. По-подробно може да се запознаете тук rus-obraz.net.
В настоящето време, според мен, имаме оптималния състав за целия ни период на съществуване. Заредени сме с енергия за дела и победи, имам много планове и се надяваме, че ще успеем да ги реализираме. Всякаква допълнителна информация, наша музика и видео можете да видите на официалният ни сайт - hooksprava.org

Чех – Аз се присъединих към групата в края на 2008 година като сесиен музикант за работата в студиото, но през 2009 станах постоянен участник в колектива.

Павел – Аз свиря в групата от лятото на 2009 година.

2. Вие издадохте втори албум. Различен ли е по някакъв начин от първият?

Чех – Вторият ни албум напълно се отличава от дебютния! На първо място той е баладен, на второ по-малко агресивен, но по-лиричен. Този албум за нас е музикален експеримент. Открихме специфично акустично звучене и го въплатихме в албума.

Ой-Ей! - Напълно вярно! През есента на 2009 представихме нашия втори албум - «Над вечными спорами…». Имахме желание да преминем всички поставени граници и да разрушим всички рамки, клишета и штампи. Постарахме се да се отдалечим от стандарта, както в музикално, така и в текстово отношение. Албумът може да се нарече баладен, обаче не всички песни са балади в класическото значение на думата. По-скоро това е въплащение на нашата идея в качествена, мелодична и оригинална акустична форма. Зад граница подобни работи са наричани «Unplugg», но ние не харесваме това наименование и се стараем да заобикаляме подобни клишета. По време на записите използвахме акустични китари, клавиши и перкусионни инструменти, както и атмосферни семпли. И разбира се, вокала, на чийто качество на запис беше отделено голямо внимание.
Ако първият ни релийз, върху когото беше работено 3 дълги години, беше преди всичко – класически образец за „дясна музика“ в съвременна Русия, монументален, разнопланов, то втория е по-скоро експеримент.

Павел – Става дума за два абсолютно различни албума от гледна точка на стилистика. Първият е изпълнен стандартно за славянската RAC – сцена, за разлика от втория, който ми се струва доста нетипичен за движението ни.

3. Какво означава Хук Справа?

Чех – Удар в бокса.

Ой-Ей! - Естествено ние вдъхваме в името по-голям смисъл, отколкото само удар в бокса. Ударите могат да дойдат от всички страни, но ние естествено удряме само „от дясно“. Името на групата ни не се роди веднага, в началото си групата ни се наричаше „282“, под това име дори изпълнихме първия си дебют пред публика в Москва, но след това обявихме конкурс за име на групата. Много привлекателно ни се стори името „Удар Справа“, което скоро трансформирахме в „Хук Справа“. Удар отдясно по равнодушието, безделието, мързела, пиянството, песимизма и нехайството!

4. Поддържате ли някоя политическа партия или организация в Русия? Какво ще кажете за Руский Образ?

Ой-Ей! - Както казах, групата ни е официален глас на Руский Образ. Не става дума за това, че специална комисия на РО проверява текстовете ни и ни казва какво да пеем разбира се. Обаче имаме съзнанието за това какво може и какво не. Руский Образ не е политическа партия. Това е общност, която ние всички строим и сме уверени, че зад това е бъдещето. Защото Руский Образ обединява тези, на които се доверяваш, с които искаш да бъдеш до края.

За Руския Образ на Русия!

«Мы собрались здесь и пойдем
Только своим, русским путем.
Мы будем гордо вдаль нести
Наш Русский Образ на Руси!»
(«Единственный Путь»)

5. Трудно ли да бъдеш националист днес в Русия? Имате ли проблеми с полицията и закона?

Ой-Ей! - Да си националист е единственият възможен път за мислещите хора. Ако си представител на сексуално малцинство и не си дегенерат. Сложно ли е това? Не, това е отговорно и прекрасно! Да си националист е като да си винаги готов за ответен удар!
Чех – Да си националист в Русия е модно, спортно и весело. Лично аз нямам никакви проблеми с това.

6.Мислите ли, че борбата ни има бъдеще?

Ой-Ей! - Естествено, иначе защо ни е да живеем? Не мога да кажа, обаче това за бъдещето хаха. За нас конкретно или за страната ни, обаче бъдеще има само за тези, които не са склонили глави и не плуват по течението. Да бъдеш овца в стадото е ужасно..
Чех – Да, ние ще победим!
Павел – Уверен съм, че е така!

7. Какви музикални групи слушате?

Чех – Аз предпочитам качествена музика, направена от талантливи хора. Това може да е рок, поп, метал, важното в музиката е да е искрена. Комерсиалността не е интересна..

Ой-Ей! - В последно време слушам хардкор и металкор, много искрена музика. Раздробява ти мозъка, много емоционално. Мога да кажа какво не обичам – традиционния поп, „Руския рок“, черния рап, соул и най-гнусния шансон. Всичко останало мога да слушам. А когато искам наистина да си отдъхна, слушам класически рок : Beatles, Queen, King Crimson (ранния), Gentle Giant (особено “Three Friends”) и други неща, без които е сложно да си представим на какво би приличала музиката сега.

Павел – Напоследък основно слушам металкор. Харесвам и качествен NSBM и RAC. Понякога слушам и други стилове. Критерий за избора ми на музика е творческият подход на музикантите и тяхната искреност. Предпочитам музиката на Moshpit, Brainwash, Voice of Justice, BBH, Коловрат, M8L8TH. Съществуват, разбира се и множество други достойни групи.

8. Кое за вас е най-голямото зло за Русия, Европа и целият свят?

Чех – Ленивостта и равнодушието.

Ой-Ей! - Ще се съглася. Именно равнодушието и всичко, до което води то е най-главният ни враг. Имаме песен точно по този повод. Как може да пиете в кухнята, да ленувате и да се потапяте в наркотици. Да бъдеш равнодушен към кръвта си, към здравето си, към семейството си, към мястото, където живееш и накрая към родината си? Да будим, да запалваме угасналия пламък, да караме хората да се оглеждат – това е принципиалната задача на нашето творчество.
Павел – Равнодушието и лентяйството. Много често ми се случва да виждам слаби и безинициативни хора. Те разбира се, имат свои причини, но мисля, че един неравнодушен, порядъчен и социално-активен човек, може да избере само един правилен път. Един начин да повишим процента на тези хора е музикалният активизъм.

9. Ако имате три куршума и няма да ви съдят, по кого ще стреляте?

Чех – В целта!

Ой-Ей! - Всеки от нас има доволно дълъг подобен списък, така че три куршума са доста малко като начало.

10. Били ли сте някога в България? Какво знаете за нашата страна и искате ли да свирите пред българска публика?

Чех - Бихме свирили там с удоволствие!

Ой-Ей! - За съжаление все още не съм бил там. Нямам желание да пътувам до курорти, а и нямаме силни връзки с тамошни другари. Макар, че като историк по образование, ще ми е доста интересно да посетя вашата страна. Надявам се скоро това да се случи.

Павел – Не ми се е случвало да пътувам до България. Малко съм запознат с българската националистическа сцена, също съм слушал и български фолклор. Чел съм, че в 1877 по време на Руско-турската война, руските воини са се били рамо до рамо с българските опълченци в кръвопролитна битка за Шипченския проход, където със съвместни усилия са успели да спрат, многократно превъзхождащите ги по численост турски войски. Знам, че там има гробница на падналите руски войници. Също съм чувал, че в България има улици наречени на руския националист, белия генерал Михаил Дмитриевич Скобелев. С радост бих посетил България, в това число и в рамките на концерт.


11. И накрая кажете нещо на всички националисти от България?

Московската група Хук Справа ви желае да бъдете честни пред себе си и да не се опитвате да се скриете от проблемите зад различни глупаци, смело да срещате всички трудности и несгоди, да живеете пълноценен и богат живот, за да не се срамувате след време. Слушайте хубава музика, обичайте се, ненавиждайте враговете си. Не оставяйте равнодушни!

Благодарим ви за интервюто! 14