неделя, 22 ноември 2009 г.

Нацистка Германия и тютюнопушенето


В нацистка Германия, въздържанието от тютюнопушене е "национал-социалистически дълг" (Хитлер дава златен часовник на сътрудници, които преустановят навика си). Хитлер, твърдял, че тютюнът е „отмъщението на Червения човек (индианеца), затова че Белият му е дал алкохола„. Въоръжен със страшното оръжие на санкцията - лоялният, Райхсфюрер Хайнрих Химлер забранява на есесовците да пушат, по време на работа. Пропагандният министър Йозеф Гьобелс бил принуден да крие цигарата си, когато бива сниман. Херман Гьоринг, забранява пушеното на войниците на улицата, по време на паради и когато са на служба. По време на войната, купоните за цигари били забранени за бременните жени и тези, които не са навършили 25 години, също така било забранено на баровете и ресторантите да продават цигари на жени. От юли 1943 пушенето било забранено за всички ненавършили 18 години. Забрана за пушене във всички градски влакове и рейсове има от 1944, инициативата идвала от самия Адолф Хитлер, който по този начин искал да предпази от тютюневия дим младите кондуктори. Анти-тютюневите активисти успяват да забранят пушенето в правителствени служби, гражданския транспорт, университетите, почивни станции, пощенски клонове, много ресторанти и барове, болница и работни места. Тютюневите данъци били вдигнати, машините на самообслужване за цигара биват забранени, имало призиви за забрана на пушенето по време на шофиране. Тази нацистка политика била крачка към „началото на края” на употребата на цигари в Германия.

Благодарение на Министерството на науката и образованието, и Службата по здравеопазването, в Райха са произведени плакати изобразяващи тютюнопушенето като типично презрян навик на евреи, джаз музиканти, цигани, индийци, хомосексуалисти, черни, комунисти, капиталисти, негодници, интелектуалци и блудници. Ревностни лобисти обикаляли училищата, ужасявайки децата с истории за импотентност и расова нечистота.


По това време немските тютюневи епидемиолози са най-развити в света. Франц Мюлер през 1939 г. и Еберхард Шаирер и Ерих Шонигер през 1943 г. биват първите, които използват епидемиологични методи за документиране на риск от рак на белите дробове поради употребата на цигари. Мюлер заключва, че "извънредно увеличение на употребата на тютюн" е "най-важната причина за нарастващия брой на рак на белия дроб." Сърдечните заболявания са друг фокус и не рядко се казва, че е най-сериозното заболяване, породено от тютюнопушене. Късно във войната, никотина е заподозрян като причина за коронарна сърдечна недостатъчност, от която са заболели изненадващ брой войници на Източния фронт. Доклад от 1944 от Германски фронтов патолог установява, че всичките 32 млади войници, които той е проучил след смъртта им от инфаркт на фронта са били "ревностни пушачи."

На 20 юни 1940 Хитлер нарежда тютюневите дажби да бъдат разпределени за военни "по начин, който да възпре" войници от тютюнопушенето. Цигарените дажби са били ограничени до шест на човек на ден, с алтернативни дажби на разположение за непушачи (например, шоколад или допълнителна храна). Допълнителни цигари понякога са били на разположение за покупка, но те като цяло са ограничени до 50 на човек на месец и дори ги е нямало в периоди на бързи преходи или отстъпление. "Тютюневите" дажби били отказани за жени, придружаващи Вермахта. Наредба от 3-ти ноември 1941 година, повишава данъците върху тютюна на най-високото ниво, до тогава (80-95% от продажната цена). Данъците върху тютюна, не са били толкова повече от четвърт век след поражението на Хитлер.

Един особена личност Карл Астел - почтен президент на университета в Йена, отровен антисемит, фанатик на евтаназията, СС офицер, военен и поддръжник на идеята без тютюнев дим - обичал да ходи при пушачите и да разкъсва цигарите от устата на нищо не подозиращите. Изненадващо е да разберем, че фразата "пасивно пушене" не е измислен от съвременната американска пропаганда, а от Фриц Ликинт, автор на съдебната 1100-страница Тютюна и Организмът, която е изготвена в сътрудничество с немската Анти-Тютюнева лига.

Ако някои от тези мерки ви изглеждат познати, тогава разгледайте правилата, установени през 1941 г. по отношение на рекламирането на тютюневи изделия. "Образи, които създават впечатление, че пушенето е белег за мъжественост са забранени, както и снимки изобразяващи хората, заети в дейности, привлекателни за младите мъже (спортисти или пилоти, например)," и "не може да бъде насочена към спортистите или автомобилни водачи”, и „не трябва да обиждат защитници на тютюно въздържанието”. Рекламите са забранени по време на филми, на билбордове, плакати, и „в текстовите части на списания и вестници”. Въпреки това, дори на нацистите, не могат да се равнява с настоящата забрана за пушене на осъдените на смърт затворници, на които е забранено преди да бъдат подложени на масивни електрически шокове "едно последна дръпка".

Този огромен кръстоносен поход, който се разпространява чрез мрежата на забележителни лекции, ре-образователни програми и конгреси, бива подкрепен от медицински и здравни заведения, в името на "науката." Често е изтъквано от учените и расовите идеолози, че пушенето, причинява "спонтанни аборти", чрез което се иска официално да се подпомогне високата раждаемост на арийските жени.

Няма коментари:

Публикуване на коментар