С малко закъснение (за което се извиняваме на читателите си) публикуваме подробен репортаж от траурния марш в Дрезден.Напомняме, че на 13 февруари беше годишнината от бомбардировките над Дрезден. През 1945 година от лицето на земята е заличен древен немски град, една от световните културни столици, красящи короната на европейската цивилизация. По съмнителни "официални" данни са загинали над 25 хил. души, а по неофициални над десет пъти повече. Докато траели бомбардировките Дрезден е своеобразен "лазарет" - там се стичат бежанци, ранени, болни, жени и деца. Разрушени са над 12 хил. сгради, в това число 24 банки, 26 застрахователни здания, 31 търговски центъра, 6470 магазина, 640 склада, 256 търговски зали, 31 гостилници, 26 публични дома, 63 администрат
ивни здания, 3 театъра, 18 кинотеатъра, 11 църкви, 60 параклиса, 50 културно-исторически сгради, 19 болници, 39 училища, 5 консулства, 1 зоологическа градина, 1 водопроводна станция, 1 железнопъто депо, 19 пощенски станции, 4 трамвайни депа, 19 съдилища..От тази дата немски националисти и техни другари от цяла Европа се събират в Дрезден ежегодно, за да почетат паметта на загиналите. 2010 година беше кръгла годишнина - 65 години от престъплението. Няколко дни преди 13 февруари, бяха проведени масови акции за раздаване на листовки, разлепване на стикери, рисуване на графити. Организатори на марша бяха "Младежко другарство от Източна Германия", а също и други десни обединения като NPD.
Както винаги оба
че доста голяма група комунистически боклуци направи всичко възможно, за да попречи на нормалното преминаване на марша. Комунягите се бяха стекли от цяла Европа, има информация за гости дори от Латинска Америка. С барикадите си около гари, автостанции и много подлези, те успяха да попречат на много националисти да достигнат до сборната точка за началото на марша. Въпреки това по-голямата част от националистите успя да достигне Нойщадт (началната точка) около 14.30 - 15.00. Самото шествие беше разрешено да бъде проведено до 17 часа. Заради този кратък час, независимо от това, че голяма част от желаещите да присъстват не бяха пристигнали, организаторите бяха принудени да започнат марша. 
След края на шествието беше проведен митинг, помен в памет на загиналите и траур. Националистически маршове бяха проведени и в десетки други германски градове.На 13 февруари в Дрезден се случи парадоксална на пръв поглед ситуация. От едната страна на разрешения (!) марш се събраха хора, скандиращи демократически лозунги, с цел да почетат паметта на, невинно загиналите си съграждани. До провокацията се държаха културно и спокойно. От друга страна - анархисти, пънкари, представители на различни етноси, комунисти се опитаха да превърнат мирния траур в кървава битка. Всичко изглежда не толкова страшно, ако не беше мнението, че "извергите" са... първите.
Последните снимки, които виждате не са кадри от гей-парад. Това са обвити в мъка аантифашисти, пълни със скръб и страдание, почитат починалите си съграждани - своите баби и
дядовци...
Няма коментари:
Публикуване на коментар