събота, 23 юли 2011 г.

Шест милиона – изгубени и намерени (Ернст Цюндел)

3. НЕМСКАТА ПОЛИТИКА ПО ОТНОШЕНИЕ НА ЕВРЕИТЕ СЛЕД НАЧАЛОТО НА ВОЙНАТА

Със започване на войната ситуацията в отношението към евреите се променя рязко. Не е известно на всеки, но това е исторически факт. Световното еврейство обявява себе си за участник във Втората Световна Война против Германия. В потвърждение на това, на 24 март 1933 година Световното еврейство обявява война на Германия.
Световното еврейство обявява война на Германия на 24 март 1933 година!

ШЕСТ ДРУГИ ДЕКЛАРАЦИИ ЗА ВОЙНА
СА ОБЯВЕНИ ПО-КЪСНО!

Немското правителство е имало достатъчно основание, съгласно международните закони, да се отнася към евреите като към врагове и да ги изолира като враждебни елементи.
На 5 септември 1939 година Хайм Вайцман, един от ционистките лидери, обявява война на Германия от името на евреите по целия свят, заявявайки, че евреите ще се борят в подкрепа на Великобритания и че Еврейската агенция е готова да предприеме незабавни мерки за еврейски човешки ресурси, а също така и други действия. А дотогава, започвайки от 1933 година, различни еврейски организации и агентства шест пъти (!) обявява пред света, че всички евреи се намират в състояние на война с Германия.
По такъв начин всички евреи се обявяват де факто за агенти, готови да участват във военни действия срещу Германия. Веднага след това започва да се провежда политика на интерниране на евреите в концлагери. Трябва да се отбележи, че САЩ и Канада са интернирали всички японци, намиращи си на тяхна територия още преди немците да предприемат същите мерки за безопасност спрямо евреите. Японците били интернирани въпреки, че не са дали никакъв повод да бъдат заподозрени във враждебни действия. Англичаните, по време на Бурската война, също интернирали всички жени и деца на бурите, за да принудят мъжкото население да се предаде. В резултат на тази акция загинали около двадесет хиляди, обаче никой не обвинил никого за намерения да унищожат бурите като нация.
Интернирайки евреите в окупираните територии на Европа, немците се опитват да предотвратят евентуалния безпорядък и враждебни действия. На 11 октомври 1942 година Химлер съобщава на Мусолини, че немската политика по отношение на евреите се променя по причини касаещи военната безопасност. Той добавя, че хиляди евреи в окупираните територии водят партизанска война, извършват саботажи и шпионират. Съгласно официалната сводка, представена от Раймонд Дейвис, кореспондент, който се намира в Съветския Съюз в теение на цялата война, 35 000 евреи водят партизанска война и участват във войската на Тито в Югославия. В резултат на това евреи са били интернирани в гета и лагери в Германия и Полша, като болшинството от тях се изпращат в Полша след март 1942 година. Затворниците от гетата и концлагерите се използват в качеството на работна ръка при производството на военна продукция. Този проблем възниква пред Хитлер в края на 1941 година след провала на блицкрига, когато ръководството на е било принудено да мобилизира всички ресурси за войната. По този начин въпросът за принудителния труд на затворниците се явява фундаментален за опровержение на твърдението, че националистическа Германия уж разработва планове за унищожението на евреите. Това противоречи на елементарната логика, тъй като всичко това би означавало безполезна загуба на човешки ресурси, които са крайно нужни за водене на изморителна война. Съществува запазен стенографски протокол за разговор между Хитлер и унгарския регент Хорти, състоял се на 17 април 1943 година. Той съдържа молба на Хитлер за освобождаване на 100 000 евреи, за да бъдат използвани за работа при производството на нов немски изтребител. По това време бомбардировките над Германия се засилват значително. И този разговор се провежда по същото време, в което уж унищожаването на евреите е в разгара си. По това време концлагерите се превръщат в огромни промишлени комплекси, изработващи военна продукция за немската армия – фабриката на Бун за синтетична гума в лагера Берген-Белзен, фабриката на И.Г. Фарбен в Аушвиц, електрическата фирма Сименс в Ревенсбрюк. В много лагери работата е била заплащана със специални пари, с които е било възможно закупуването на допълнителна храна. Немците искали да извлекат максимална икономическа изгода от своята система от концлагери, което напълно противоречи на безумните твърдения за съществуващи планове за масово унищожение на намиращите се там хора.
Специалното управление на СС, оглавявано от Освалд Пол – Административно и икономическо управление – работи с цел превръщане на лагерите в големи индустриални комплекси.
Много забележителен е фактът, че даже по време на войната немците продължават политиката на еврейска емиграция. Меморандумът на Лютер, секретар на Министерството на Външните Работи, от август 1942 година показва, че той е водил преговори от юли до декември 1940 година с правителството на Франция.
Преписка от 15 август 1940 година показва, че детайлите на немския план са били раз-работени от Айхман, тъй като по това време е бил подписван от своя асистент Данекер. Да се разработи детайлен план за преселването в Мадагаскар е поръчано от Айхман, а Данекер събира за това данни от Френското колониално управление. Съгласно програмата, предложена на 15 август, Интеревропейската банка била готова да обезпечи финансиране за емиграцията на 4 000 000 евреи. Меморандумът на Лютер от 1942 година показва, че Хайдрих е получил одобрението на Химлер за този план преди края на август и че той е изпратил същия този план на Херинг. Преводачът на Хитлер Шмид пише в своите мемоари, че Хитлер е казал на Мусолини още по средата на юни следното: “На Мадагаскар скоро ще има еврейска държава” (“Преводачът на Хитлер” – Лондон, 1951 год., 178 стр.)
Въпреки, че французите прекратяват преговорите за Мадагаскар, през декември 1940 година Поляков – директор на Центъра за еврейска документация в Париж – признава, че немците продължават да работят над този план, а Айхман е зает с него практически през цялата 1941 година. След това обаче, този план е признат за неизпълним, основно заради войната със Съветския Съюз и на 10 февруари Министерството на външните работи на Германия съобщава, че планът се отлага. Това решение, изпратено от асистента на Лютер Радемах, явно демонстрира, че изразът “окончателно решение” означава само емиграция на евреите, а транспортирането към гетата и концлагерите на Изтока, такива като Аушвиц, представлява само резервен план за тяхното изселване от Германия. В директивите е написано: “Войната със Съветския Съюз създаде възможност за използването на други територии за окончателното разрешаване на еврейския въпрос. Във връзка с това фюрерът реши да се евакуират евреите не на Мадагаскар, а на Изток. Мадагаскар повече няма да бъде разглеждан във връзка с окончателното решение.” (Reitlinger, стр. 79) Детайлите по тази евакуация са били разглеждани месец преди това на конференцията във Ванзее (местност с езеро край Берлин).
Райтлингер и Поляков направили съвсем необосновано заключение, че щом като Мадагаскарският план е отложен, то немците обезателно са длъжни да се заемат с унищожаването на евреите. На 7 март 1942 година, по-малко от месец след този референдум в Министерството на външните работи, Гьобелс пише меморандум в защита на Мадагаскарския план, като говори за “окончателно решение на еврейския въпрос” (“Dr. Goebbels” – Лондон, 1960, стр. 165). В същото време той одобрява плана за концентрация на евреите на Изток.
По-късната кореспонденция на Гьобелс също така говори за депортация на изток (в Полша) и подчертава необходимостта от принудителна работа. След като е въведена политиката на депортация на изток, използването на евреите като работна сила става основна част от тази операция. Съвсем очевидно е, че терминът “окончателно решение” се приема както за Мадагаскар, така и за източните територии и означава единствено депортация.
Даже още през май 1944 година Германия е била съгласна да разреши емиграцията на милион евреи. За това разказва Александър Вайсберг, известен еврейски учен. Изселен от Съветския Съюз по време на сталинската чистка, той прекарва цялата война в Краков и даже не е бил интерниран. В своята книга “Историята на Джоел Бренд” Вайсберг пише, че по лично разпореждане на Хитлер, Айхман изпраща на унгарския еврейски лидер от Будапеща, Бренд, който по това време се е намирал в Истанбул, предложение съюзниците да организират отпътуването на милион евреи към териториите под немски контрол. Изключително поразителен факт, ако се вярва на тези, които разпространяват легендата за масовото унищожение. Ако се вярва на техните думи, едва ли в Европа биха останали милион евреи, които да бъдат преместени.
Немците, разбира се, много добре знаели, че транспортирането на толкова голям брой хора ще усложни водената от тях война, но били готови с доставянето на десет хиляди камиона, които биха могли да използват на руския фронт. Този план завършил с провал, англичаните решили, че Бренд е немски агент и го хвърлили в затвора на Каир, а пресата нарекла този план нацистки трик. Чърчъл съобщил на Хайм Вайцман, че предложението на Бренд е неприемливо, тъй като приемането им означавало предателство към техните руски съюзници. Този същият Чърчъл, който нарече обръщението на немците към унгарските евреи най-ужасното престъпление, извършено някога в световната история. Може ли да си представим, че немците имат желание да унищожат евреите след като предлагат такива планове? Войната, на практика, изсмуквала всички техни ресурси, можело ли е да е останало още нещо и за унищожението на евреите?

Първа глава

Втора глава

Няма коментари:

Публикуване на коментар